Убийството на художника

- Е, ако вие не можете, тогава и аз не мога. Нямам намерение да върша мръсната работа на Бребьоф.

- Наричайте го „директор на полицията Бребьоф“. Пък и такава ви е работата. Какво беше това изпълнение днес следобед? Просто интелектуално упражнение? Знаете колко са ми противни тия неща. Кажете каквото мислите и не се занимавайте с претенциозни игрички. Не защитавайте обратната теза само за да докажете, че можете.

- Не го правя. Наистина считам, че Матю Крофт го е извършил.

- Тогава го арестувайте.

- Има и още нещо. - Бовоар наистина изглеждаше нещастен. - Директорът заповяда да прибера значката и пистолета ви.

Гамаш беше слисан. Ако беше обмислил всичко прецизно, едва ли щеше да се изненада от развоя, но наистина не бе предполагал, че ще се стигне дотук. Усети, че стомахът му се бунтува. Остра реакция, която го учуди силно. Трябваше да я обмисли, но за късмет, го очакваше дълго пътуване към дома, по време на което можеше да разсъждава колкото си ще.

Събра сили, бръкна в предния си джоб и връчи на Бовоар значката и служебната си карта. После разкопча кобура си.

- Съжалявам - прошепна дрезгаво младият мъж. Гамаш бе намерил сили да се съвземе, но не и да прикрие чувствата си. Докато поемаше вещите на шефа си, в паметта на Жан Ги изплува едно от многото неща, които бе научил от него. Матей 10:36.

Погребението на Джейн Нийл, старата мома на село Трите бора в околия Сан Реми, провинция Квебек, се състоя два дни по-късно. Камбаните на църквата „Света Мария“ забиха; ехото им отекна из долините, разнесе се на километри и се почувства дълбоко в земята.

Хората се събираха за последно сбогом. Арман Гамаш също присъстваше, изминал целия път от Монреал. Беше добър начин да се откъсне от принудителното си бездействие. Движеше се сред тълпата, мина през входа на малката църква и се озова в мрачното вътрешно помещение. Гамаш открай време се изумяваше на парадокса, че църквите са мрачни. На човек бе нужна минута или повече, за да свикне с тъмнината в тях след яркото слънце навън. През годините Гамаш така и не успя да почувства стъпването в църковен храм като някакво завръщане у дома. Църквите представляваха или огромни кухи прояви на възхвала - не толкова към бог, колкото към богатството и привилегиите на общността - или студени аскетични паметници, които изразяваха възторга от отрицанието на земните блага.

Гамаш обичаше да влиза в църкви заради музиката и покоя им. Но се чувстваше по-близо до бог във волвото си. Зърна Бовоар сред тълпата, махна му и го приближи.

- Надявах се да дойдете - каза заместникът му. - Сигурно ще ви е интересно да научите, че арестувахме цялото семейство Крофт.

Двамата не се бяха виждали, откакто се разделиха във вторник следобед, но няколко пъти разговаряха по телефона. Бовоар се опитваше да държи Гамаш в течение на разследването, а Гамаш - да убеди Бовоар, че не изпитва никакви лоши чувства.

Йоланд пристъпваше зад ковчега, докато го внасяха в църквата. До нея беше Андре, слаб и с мазни коси, а зад тях се мъкнеше синът им Бернар, чийто лукав поглед се стрелкаше неуморно насам-натам, сякаш в търсене на поредна жертва.

Гамаш изпита дълбоко съжаление към Йоланд. Не за болката, която демонстрираше, а за онази, която не изпитваше. Молеше се наум един ден да не й се налага да се преструва, а наистина да изпита това чувство. Всички в църквата бяха тъжни, но Йоланд изглеждаше най-тъжна. И със сигурност най-жалка.

Службата беше кратка и безлична. Свещеникът със сигурност не бе срещал Джейн Нийл приживе. Никой от роднините не се изправи да говори с изключение на Андре; той прочете красив псалм с вдъхновението, с което се чете ръководство за работа с телевизор. Службата беше изцяло на френски и се проведе в католически храм, макар самата Джейн да бе англичанка и да изповядваше англиканската вяра. След това Йоланд, Андре и Бернар съпроводиха ковчега за едно „изцяло семейно“ погребение, макар в действителност приятелите на Джейн да бяха истинското й семейство.

- Въздухът днес е направо леден - заяви Клара Мороу, щом доближи Гамаш със силно зачервени очи. - Довечера тиквите ще хванат скреж. - Успя да се усмихне леко. - В неделя ще имаме възпоминателна служба за Джейн в църквата „Свети Тома“. Точно седмица след смъртта й. Бихме искали и вие да присъствате, ако нямате нищо против да дойдете пак насам.

Гамаш нямаше нищо против. Докато се озърташе наоколо, осъзна до каква степен се бе влюбил в това място и хората му. Жалко само, че един от тях беше убиец.

ГЛАВА ДЕСЕТА