Убийството на художника

- Да, слушам ви - прозвуча глас в слушалката, последван от писък на бебе.

- Соланж? - каза Клара.

- Ало? Ало?

- Соланж - опита отново Клара.

- Bonjour! - Внезапен писък изпълни дома на Соланж и ушите на Клара.

- Соланж! - изпищя Клара.

- C’est moi-meme¹ - извика в отговор Соланж.

- Обажда се Клара Мороу!

- Не, не мога утре².

- Клара Мороу.

- Сряда?

„О, господи, благодаря ти, че си ми спестил децата“ - помисли си Клара, след което изпищя в агония:

- Клара!

- Клара ли? Коя Клара? - запита Соланж вече с нормален глас, вероятно бе запушила с гърда

устата на адското изчадие.

- Обажда се Клара Мороу, Соланж. Познаваме се от часовете за упражнения. Честито бебе! - Опита се да прозвучи искрено.

- Да, помня ви. Как сте?

- Добре съм. Обаждам се да ви питам нещо. Съжалявам, че ви притеснявам, докато сте в отпуск по майчинство, но е свързано с работата ви като нотариус.

- О, тогава всичко е наред. Офисът ми работи всеки ден. С какво мога дави помогна?

- Разбрахте ли за смъртта на Джейн Нийл?

- Не, не, не знаех. Съжалявам много.

- Било е нещастен случай. В гората.

- О, чух за нещо такова, като се върнах. Бях на гости при родителите си в Монреал за Деня на благодарността, така че съм го пропуснала. Искате да кажете, че това е била Джейн Нийл?

-Да.

- Полицията не работи ли по случая?

- Да. Те, изглежда, считат, че Норман Стикли от Уилямсбърг е бил неин нотариус. Но аз си мисля, че тя ходеше при вас...

- Можете ли да дойдете в офиса ми утре сутрин?

- По кое време ви е удобно?

- Да кажем, единайсет. Клара, бихте ли поканили и полицаите? Мисля, че ще се заинтересуват.

Преди да признае, на Филип Крофт му трябваха няколко минути, за да се увери, че не му готвят капан. Докато разказваше случилото се, дългите му бледи пръсти оскубаха цяла шепа мъх от анцуга. Искал да накаже баща си, така че взел стария лък и стрелите и отишъл на лов. Успял да изстреля само една стрела. Но това било достатъчно. Вместо петгодишния елен, който си помислил, че убил, открил Джейн Нийл, просната на земята с разперени ръце и крака. Мъртва. И сега още виждал очите й. Следвали го навсякъде.

- Вече можете да ги забравите - произнесе тихо Гамаш. - От тук нататък вече са нечий друг кошмар.

Филип само кимна и Гамаш си спомни разговора с Мирна за болката, която избираме да носим в себе си. Прииска му се да прегърне хлапето и да му каже, че няма цял живот да бъде на четиринайсет години. И че само трябва да стиска зъби.

Но не го направи. Съзнаваше, че въпреки добрите намерения момчето ще възприеме подобно действие като нарушаване на личното му пространство. Оскърбление. Вместо това Гамаш протегна едрата си здрава ръка към него. След момент на размисъл Филип плъзна дребната си бледа длан в нея, сякаш никога дотогава не беше стискал мъжка ръка.

Гамаш и Бовоар се върнаха в селото, където се натъкнаха на агент Лакост, която отразяваше яростните атаки на Йоланд. Бяха я изпратили в къщата на Джейн Нийл с разрешително за обиск, тя бе успяла да изкара Йоланд и да заключи вратата, а сега приличаше на някакъв дворцов страж, непоклатим в лицето на провокацията.

- Ще ти скъсам задника от дела! Ще уредя да ти бият шута, дребна грозна уличнице! - След като зърна Бовоар, Йоланд на мига прехвърли гнева си върху него. - Как смеете да ме изритвате от собствения ми дом?

- Показахте ли разрешителното за обиск на госпожа Фонтен, агент Лакост?

-Да, сър.

- Тогава значи ви е известно, че разследваме убийство - заяви Бовоар на Йоланд. -

Предполагам, че искате да разберете кой е убил леля ви?... - Беше си удар под кръста, но почти винаги вършеше работа. Кой би казал „не“ при такава ситуация?

- Не. Пет пари не давам. Това ще я върне ли обратно? Кажете ми, че ще я върне обратно, и ще ви пусна да влезете в дома ми.

- Ние вече сме вътре, а и това не е въпрос на договаряне. А сега трябва да разговарям с вас и съпруга ви. Той у дома ли е?

- Че откъде да знам?

- Добре, защо просто не влезете и не проверите.

Щом двамата мъже се върнаха в колата на Гамаш, видяха Йоланд отново да се нахвърля върху Лакост, на която ситуацията явно й бе дошла до гуша.

- Бедната жена - усмихна се Гамаш. - С тая история може да досажда на новобранците си един ден. Виж, и двамата изгаряме от желание да влезем в оная къща, но бих искал първо да изчистя два въпроса. Иди и разпитай Йоланд, опитай се да хванеш и Андре. Аз искам да разговарям с Мирна Ландерс.

- Защо?

Гамаш му обясни.

- Налага се да разбера какво ви е казала Тимър Хадли в деня, преди да почине.

Мирна заключи вратата на книжарницата си и наля по чаша чай и на двамата. След това се просна в удобното кресло срещу него.

- Мисля, че ще бъдете разочарован. Не виждам какво значение би могло да има за когото и да било, жив или мъртъв.

- Ще бъдете изненадана.

- Много се съмнявам. - Мирна отпи от чая и се загледа през прозореца към падащия здрач, докато съзнанието й възстановяваше спомена за онзи следобед отпреди няколко месеца. Сякаш бяха минали години.