Убийството на художника

Думите му бяха последвани от мигновено споглеждане между двамата съпрузи - първото, откакто Бовоар бе влязъл в дома им. Не беше любящ поглед, с който едната страна търси подкрепа от другата, а повече въпрос (от негова страна) и потвърждение (от нейна). В този миг Жан Ги проумя: бяха направили нещо в къщата.

- Изнасяли ли сте нещо? - попита ги отново.

- Не - отговори Йоланд.

- Ако лъжете, ще ви обвиня във възпрепятстване на разследване, а това, господин Маланфан, няма да изглежда много добре при вашето вече внушително досие.

Маланфан само се усмихна, не даваше и пет пари.

- А какво сте правили цели пет дни тук, госпожо Фонтен?

- Декорирах. - Йоланд направи жест с ръка, с който обхвана всекидневната. Евтиният й вкус бе очевиден от състоянието на помещението. Завесите се сториха доста странни на Бовоар и в следващия момент той забеляза, че имат шарки от двете страни, които се виждат както отвън, така и отвътре. Никога не бе виждал нещо подобно, но не се изненада. Йоланд Фонтен не можеше да живее без публика. Напомняше му за онези модерни нови лампи, които светват, когато човек плесне с ръце. Жената се изпълваше с живот само когато я аплодираха или й нанасяха рязко оскърбление. Всъщност беше достатъчно каквото и да е действие, стига то да е насочено към нея. Тишината и самотата я лишаваха от живот.

- Прекрасна стая - излъга Бовоар. - Толкова елегантна ли е и останалата част от къщата?

Съзнанието й трансформира думите му в ръкопляскане и Йоланд реагира по очаквания начин.

- Елате с мен - каза и буквално го задърпа из малката къща. Наподобяваше хотелска стая -стерилна и лишена от индивидуалност. Като че ли Йоланд бе погубена от собствената си егоцентричност.

Бовоар видя една открехната врата в другия край на кухнята и предположи какво може да има зад нея. Отвори я и тръгна надолу по стълбите, откъдето се откри невероятен хаос.

- Не слизайте, там е територията на Андре.

Инспекторът я игнорира и бързо се разтършува из разхвърляното помещение, докато не откри онова, което търсеше. Чифт все още мокри гумени ботуши и един лък, облегнат на стената.

- Къде бяхте в неделя сутрин, когато е била убита Джейн Нийл? - обърна се Бовоар към Андре, след като с Йоланд се върнаха във всекидневната.

- В леглото, къде другаде?

- На лов, може би?

- Ами, може. Де да знам. Имам разрешително, ако искате да знаете.

- Не това ви питам. Искам да знам дали сте били на лов миналата неделя сутрин?

Андре сви рамене.

- Видях един мръсен лък в мазето. - Бовоар си помисли, че Андре изглежда точно като човек, който не почиства ловните си принадлежности. Но като гледаше безупречната чистота в къщата, нищо чудно човекът да жадуваше за мръсотия. И хаос. И всякаква друга миризма освен тази на препарати за чистене.

- Значи според вас той е още мокър и мръсен от миналата седмица? - изсумтя Андре.

- Не, от днес. Вие ловувате в неделните дни, нали така? Всяка неделя, включително и миналата, когато е била убита Джейн Нийл. Искам да ви стане пределно ясно. Сега водим разследване на убийство. Кой е най-вероятният заподозрян при едно убийство? Член на семейството. А кой е следващият заподозрян? Някой, който има изгода от смъртта. И ако въпросното лице също така разполага с възможността да извърши престъплението... като нищо можем да започнем да ви оправяме леглото в затвора още сега. Вие двамата се класирате на първо място сред заподозрените. Знаем също, че сте натрупали големи дългове. -Тук Бовоар блъфира. - Считали сте, че ще наследите всичко, а освен това владеете лъка достатъчно добре, за да убиете човек. Ясен ли съм?

- Вижте, инспекторе! - Андре се надигна от креслото и захвърли поредната спортна страница от вестника на пода. - В деня, в който Джейн Нийл беше убита, ходих на лов и се върнах с елен. Можете да питате Бокслайтер от кланицата, той ми го разфасова.

- Но вие и днес сте били на лов. Не ви ли е разрешен само един елен за отстрел през ловния сезон?

- Какво, сега да не го разигравате ловен инспектор? Да. Днес излизах на лов. Ще застрелям колко то елени си искам!

- А синът ви Бернар? Къде беше той миналата неделя?

- В леглото.

- И той ли е спал като вас?

- Вижте, той е на четиринайсет, момчетата на неговата възраст спят до късно през уикенда. Спи, става за малко, колкото да ме ядоса, изяжда храната, която съм донесъл, след което отново си ляга. Да му имам живота.

- А вие какво работите?

- Безработен съм. Бях астронавт, но ме изхвърлиха. - Андре се изсмя на собствената си шега с гаден смях, който допринесе за мъртвешката атмосфера в стаята. - Наеха някаква едноръка черна лесбийка на мое място.

Бовоар напусна къщата, изпълнен с желание да се обади на съпругата си и да й каже колко много я обича, после да й сподели в какво вярва, какви са страховете, надеждите и разочарованията му. Да разговаря за нещо действително важно и истинско. Жан Ги извади мобилния си телефон и набра номера й. Но думите, които бе планирал да изрече, заседнаха нейде дълбоко в гърлото му. Вместо това заяви, че времето се е оправило, а тя му каза кой филм е гледала. Сетне и двамата затвориха.