Убийството на художника

- Добре, нека приемем, че нейните възрастни и вероятно страдали от деменция родители са направили всичко това, а Джейн просто е решила да го запази поради някаква причина. Финансова вероятно или пък от лоялност към паметта им... нещо подобно. Да, много лошо, но това тук не е чак толкова грозно. Смущаващо, може би, но не и срамно. Джейн десетилетия наред не е допускала приятели в най-съкровената част от дома си и причината за това трябва да е нещо повече от смущение.

Двамата мъже отново огледаха стаята. Бовоар бе принуден да признае, че тя е с хармонични пропорции. Но го стори най-вече от куртоазия. Както след предварително уговорена среща с непознат казваш, че човекът, с когото си се видял, е приятен. И все пак не би го представил на приятелите си. Бовоар разбираше напълно Джейн Нийл. Дори се замисли дали да не върне онази лава-лампа в магазина.

Гамаш бавно закрачи из помещението. Дали имаше още нещо скрито? Защо жена, която толкова е обичала приятелите си и им се е доверявала, не ги е допускала тук? И защо е променила решението си само два дни преди смъртта си? Каква тайна криеше тази стая?

- Да се качим горе - предложи Бовоар.

- След вас. - Гамаш се затътри и огледа стълбището в дъното на всекидневната. Там също имаше тапети. Виненочервени и мъхести. Не можеше да каже, че не пасват на цветята долу, защото се съмняваше, че съществува тапет, който би им отивал. И все пак от всички възможни цветове и стилове, които можеха да бъдат подбрани, този беше най-лошият избор. Стълбището, чиито стъпала също бяха боядисани (нещо, което окончателно разби сърцето на Гамаш), извеждаше до горния етаж и напомняше на възпалено гърло.

Скромният втори етаж помещаваше голяма баня и две обширни спални: едната с тъмночервени, а другата с тъмносини стени.

Нещо обаче липсваше в къщата.

Гамаш слезе по стълбите и заоглежда всекидневната, оттам мина в кухнята и антрето.

- Няма нито статив, нито бои. Няма студио. Къде ли може да е рисувала картините си?

- Може би в мазето?

- Да, слезте долу и проверете, но ви гарантирам, че никой художник няма да рисува в мазе без прозорци. - Макар че картините на Джейн изглеждаха като рисувани на тъмно.

- Долу има бои, но не и статив - докладва Бовоар на излизане от мазето. - Студиото й със сигурност не е било там. Но има и още нещо... - Жан Ги изпитваше огромно удоволствие, когато успееше да види нещо, пропуснато от шефа му. Гамаш го изгледа с интерес. - Картини.

Никъде по стените няма картини. Никъде.

Главният инспектор зяпна от изумление. Бовоар имаше право. Гамаш обиколи къщата и заоглежда внимателно стените.

Нищо.

- И горе ли е така?

-Да.

- Главата ми не го побира. Всичко тук е много странно: тапетите, боядисаните стаи и подове, отсъствието на картини. Но не чак дотам, че да не пуска приятелите си вътре. Явно има нещо, което не е искала да бъде видяно от чужди очи.

Бовоар се отпусна на големия диван и се огледа. Гамаш се настани в коженото кресло, сплете пръсти върху корема си и се замисли, след няколко секунди се изправи и слезе долу. В недовършеното мазе имаше кашони, стара чугунена вана и хладилник, пълен с бутилки вино. Извади една. Беше от винарната „Дънам“, известна с добрата си продукция. Върна бутилката на мястото, затвори хладилника и се обърна. Друга врата водеше към шкафа със зимнина на Джейн. Яркочервени желета, алени и пурпурни конфитюри, английски туршии. Погледна датите: някои бяха от предната година, но повечето - от текущата. Нищо особено. Нищо странно. Нищо, което не бе открил в мазето на майка си след смъртта й.

Затвори вратата и направи няколко крачки назад. В момента, в който избърса грубата стена на мазето с гърба си, нещо захапа обувката му. Много силно. Беше едновременно стряскащо и познато.

- Tabarnacle - изрева Гамаш.

От горния етаж се разнесе бърз тропот, който се насочи към вратата на мазето. Само след миг Бовоар изникна до шефа си, сложил ръка на револвера в кобура си.

- Какво? Какво стана? - Толкова рядко чуваше шефа си да ругае, че му бе прозвучало като вой на сирена.

Гамаш посочи крака си. Дребна летва се бе впила в обувката му.

- Ха, доста голяма мишка се е хванала - засмя се Бовоар.

Гамаш се наведе и освободи крака си от капана. Беше намазан с фъстъчено масло да привлича мишките. Избърса малко масло от обувката си и се огледа. Откри множество капани и всичките бяха подредени до стената.

- Хванала е две мишки. - Бовоар посочи към някои от преобърнатите капани, изпод които се мятаха дребни опашки и ситни лапички.

- Не мисля, че онези са заложени от нея. Ето тези, да, явно са нейни. - Гамаш се приведе и вдигна една от дребните сиви кутии. Малка полска мишка се бе сгушила в единия ъгъл. Мъртва. - Ползвала е хуманни мишеловки. Улавяла ги е живи и после ги е пускала. Тази обаче трябва да се е хванала след убийството на Джейн. Умряла е от глад.

- Че кой тогава ще е заложил другите? Чакайте, не ми казвайте. Йоланд и Андре, разбира се. Те са пребивавали тук поне седмица. Можели са поне да проверят хуманния капан - заяви Бовоар с отвращение.