Убийството на художника

- Нямам намерение дави каня да сядате, така че давайте бързо.

Никол не можеше да повярва на очите и ушите си. Какви хора имаше само.

- Разбрала ли е Джейн Нийл кой е съобщил на родителите й за Андреас Селински? - запита Гамаш и след въпроса му в къщата се възцари тишина.

Възможно бе Рут Зардо да е искала смъртта на Джейн Нийл. Може би е мислела, че ако предателството й към Джейн бъде разкрито, никой в селото няма да иска да я погледне повече. Че хората, които я обичат въпреки недостатъците й, в един миг ще прозрат истинската й същност. Да, те биха я намразили на мига, ако научат за ужасната й постъпка, а тя би останала съвсем сама. Една вечно ядосана, кисела и самотна старица. Не би могла да рискува, защото залогът е твърде голям...

През годините Гамаш бе разбрал, че зад всяко убийство се крие мотив, който често пъти няма никакъв смисъл за друг освен за самия убиец.

- Влезте - каза Рут и махна към кухненската маса. Градинска мебел, обградена от четири груби метални стола. Щом седнаха, жената видя, че Гамаш се озърта, и поясни: - Съпругът ми почина преди няколко години. Оттогава продавам различни вещи, най-вече фамилни. Оливие урежда продажбите. Така свързвам двата края.

- Андреас Селински - напомни инспекторът.

- Чух ви още първия път. Беше преди шейсет години. Кой дава пет пари какво се е случило тогава?

- Тимър Хадли.

- Какво пък знаете вие?

- Тя е била наясно със случилото се, подслушала ви е, докато сте разговаряли с родителите на Джейн. - Гамаш не отделяше поглед от каменното лице на Рут, докато произнасяше думите. - Запазила го е в тайна, за което е съжалявала до края на живота си. Но пък е възможно да го е споделила на Джейн, преди да почине. Какво мислите по въпроса?

- Мисля, че хич ви няма като медиум. Тимър е мъртва, Джейн също. Да оставим миналото на мира.

- А вие самата можете ли? Който те нарани веднъж/ така непоправимо,/ че приветстваш всяка увертюра/ със свити устни.

Рут изсумтя.

- Наистина ли мислите, че ще постигнете нещо, като използвате собствената ми поезия срещу мен? Какво, да не сте зубрили цяла нощ за това интервю като студент преди изпит? Може би се надявате да се облея в сълзи, изправена пред собствената си болка? Тъпо.

- Всъщност знам цялата поема наизуст: Кога бяха засети тез семена на гнева/ и на каква почва/ та избуяха толкова/ от сълзи на гняв или мъка поливани?

- Невинаги било е така - завършиха в един глас Рут и Гамаш.

- Да, да. Достатъчно. Съобщих на родителите на Джейн, защото считах, че допуска грешка. Тя имаше голям потенциал, но щеше да го пропилее, ако се свържеше с онова животно. Направих го заради нея. Опитах се да я разубедя, но тъй като не се получи, го направих зад гърба й. Сега смятам, че е било грешка, но нищо повече. Не е краят на света.

- Разбра ли за това госпожица Нийл?

- Доколкото ми е известно, не, а и не би имало значение. Случи се преди толкова години, че отдавна е забравено.

„Каква ужасна жена“ - помисли си Никол, докато се оглеждаше из кухнята за някакво ядене. След това изведнъж я споходи нова мисъл и попита:

- Може ли да използвам тоалетната? - Беше готова да умре, но не и да използва думата „моля“ пред тази жена.

- Намерете я сама.

Никол отвори всяка врата на първия етаж, където се натъкна на купища книги и списания, но не и на тоалетна. Наложи се да продължи търсенето и на втория етаж, докато най-сетне открие единствената тоалетна в дома. След като пусна водата, отвори крана на чешмата и се втренчи в огледалото, докато уж си миеше ръцете. От другата страна я гледаше млада жена с късо подстригана коса. Имаше и надпис. Сигурно пак някой ужасен стих.

Наведе се по-близо и видя, че там е залепен стикер, на който пише: „В момента гледаш проблема“.

Никол веднага заоглежда пространството зад себе си, отразено в огледалото, защото проблемът беше там.

- А каза ли ви Тимър Хадли, че знае за постъпката ви?

Рут се чудеше дали ще се стигне до този въпрос. Надяваше се, че няма. Но ето, че стана.

- Да. В деня, когато умря. И ми каза какво точно мисли по въпроса. Беше доста рязка с мен. Аз много уважавах Тимър. Трудно е да чуеш такива думи от човек, когото уважаваш и от когото се възхищаваш. А най-лошото бе, че тя умираше и нямаше как да се изясним впоследствие.

- Вие какво направихте?

- Беше следобедът с финалния парад и Тимър ми каза, че иска да остане сама. Аз започнах да се обяснявам, но тя беше уморена и ми каза, че има нужда от почивка; че мога да отида на парада и да се върна след час. После можело да си поговорим. Но когато се върнах един час по-късно, я заварих мъртва.

- Дали госпожа Хадли е разказала за това на Джейн Нийл?

- Не знам. Възможно е да го е планирала, но може би е усещала, че трябва да говори първо с мен.

- А вие признахте ли го на госпожица Нийл?

- Откъде-накъде? Случи се преди толкова години. Джейн вероятно отдавна го е забравила.