Убийството на художника

- Със сигурност не е бил гей. Това ли е антиката? - Приближи се до тях. - Красота. Ракла за чай, копие на британски модел, използван през седемнайсети век, квебекска изработка. Много простичко, но далеч не примитивно. Искате да го отворите ли?

- Ако нямате нищо против - изрече Гамаш и Клара се удиви на търпението му. Самата тя едва се сдържаше да не шамароса Оливие.

Търговецът на антики обиколи сандъка, почука го на няколко места, допря ухо до полираната дървесина и застана точно пред него. Сложи двете си ръце върху капака и рязко дръпна. Гамаш завъртя очи.

- Заключен е - обобщи впечатленията си Оливие.

- Е, това вече ни е известно - каза Бовоар. - Как да го отключим?

- Нямате ли ключ?

- Ако имахме, нямаше дави търсим.

- Добър довод. Тогава единственото, което ми идва наум, е да развием пантите отзад. Ще отнеме време, защото са стари и корозирали. Не искам да ги строша неволно.

- Моля, започвайте - заяви Гамаш. - А ние ще продължим с претърсването.

Двайсет минути по-късно Оливие обяви, че е свалил последната панта.

- Извадихте страшен късмет, че съм гений.

- Да, невероятни късметлии сме - съгласи се Бовоар, докато го съпровождаше до вратата.

Гамаш и Питър застанаха от двете страни на капака и го вдигнаха. Всички се вторачиха в отворения сандък.

Нищо. Раклата беше празна.

Прекараха още няколко минути в търсене на тайни чекмеджета, след което обезсърчени рухнаха отново в столовете си около камината. След малко Гамаш се надигна.

- Какво запита одеве Оливие? - обърна се той към Бовоар. - Кой е декорирал тази стая ли?

-Е, и?

- Добре, откъде да знаем, че е била Джейн Нийл?

- Мислите, че е наела някой друг да свърши тази работа ли? - запита изумен Бовоар. Гамаш го гледаше втренчено. - Не, смятате, че го е направил някой, който е живял тук. Господи, какъв съм идиот само! - възкликна Бовоар. - Йоланд! Вчера, когато я разпитвах, спомена, че е декорирала къщата.

- Точно така - вметна Клара и се приведе напред. - Видях я да внася сгъваема стълба и торби с покупки от универсалния магазин в Ковънсвил. Двамата с Питър дори обсъждахме кога Йоланд планира да се нанесе в къщата. - Питър потвърди думите й с кимане.

- Значи Йоланд е налепила тези тапети? - Гамаш стана и отново се втренчи в тях. - Домът й трябва да е ужасен, ако и него е декорирала по същия начин.

- Нищо подобно- заяви Бовоар. - Даже обратното. Пдлият е в бяло, бежово и меки цветове като от рекламен каталог на мебелна къща.

- И не се мяркат никакви щастливи лица? - запита Гамаш.

- Никакъв шанс.

Гамаш закрачи бавно, със сведена глава и сплетени зад гърба ръце. Направи две бързи крачки към старите глинени съдове и застана втренчен пред стената като наказан ученик.

После се обърна към Бовоар и останалите.

- Йоланд. Какво представлява тази жена? Какъв е мотивът й?

- Пари, може би? - предположи Питър след няколко секунди мълчание.

- Признание? - подхвърли Бовоар и се приближи към Гамаш, ентусиазмът на шефа му се предаваше на всички в стаята.

- Близо сте, но според мен е нещо по-дълбоко. И идва от самата нея.

- Може би гняв? - опита отново Питър. Не обичаше да греши, но пак допусна грешка, ако съдеше по реакцията на Гамаш.

След кратко мълчание Клара изказа на глас мислите си:

- Йоланд живее в някакъв собствен свят. Съвършен свят като от списание за интериорен дизайн, въпреки че съпругът й е престъпник, синът й - побойник, а тя лъже, мами и краде. И не е истинска блондинка, в случай че се чудите. По мои наблюдения в нея няма нищо истинско. Животът й е безкрайно отрицание...

- Точно това е! - Гамаш едва не се разскача из стаята като водещ на телевизионна игра. -Отрицание. Животът й е отрицание. Видимата фасада и скритото под нея нямат нищо общо. Затова носи всичкия този грим. Лицето й е маска, домът й е маска - тъжен опит да скрие с грим и тапети нещо безкрайно грозно. - Отново се загледа в стената, приклекна и докосна мястото, където се припокриваха две ивици тапет. - Хората обикновено са последователни в действията си. А случаят тук не е такъв. - Обърна се към Бовоар. - Ако Йоланд бе налепила подобен тапет у дома си, нещата щяха да са ясни, но случаят не е такъв. Защо й е да лепи цяла седмица тези гадости?

- За да скрие нещо - заяви Клара и приклекна до него. Пръстите му бяха напипали едно разлепено ъгълче на тапета.

- Точно. - Гамаш внимателно дръпна ъгълчето и оголи около трийсет сантиметра от стената, отдолу личаха други шарки.

- Възможно ли е да е налепила два слоя тапети? - възкликна Клара.

- Не мисля, че е имала време - каза Гамаш.

Клара се приведе съвсем близо.

- Питър, я виж тук. - Мъжът й приклекна до тях и се вгледа в оголената стена.

- Не е тапет! - заяви изумен, втренчен в очите на съпругата си.

- И аз не мисля така - съгласи се Клара.

- Добре, какво е тогава, за бога? - попита нетърпеливо Гамаш.

- Картина на Джейн - каза Клара. - Тя е нарисувала това.

Гамаш отново се втренчи в стената и се убеди в думите й. Ярките цветове, детинските мазки. Не можеше да различи какво точно представлява - прекалено малка част от картината беше открита, но определено беше нарисувана от госпожица Нийл.