Убийството на художника

- Значи си ги открила - изплю се в лицето й Йоланд. - Мръсни, налудничави изображения. Всеки мислеше леля ми за светица, но ние си знаехме що за откачалка е. Баба и дядо са разбрали, че е побъркана, още в тийнейджърските й години, когато е започнала да дращи онези ужасни картини. Срамували се много от нея. Всичките й картини изглеждали като надраскани от някой олигофрен. Майка ми казваше, че Джейн искала да учи изобразително изкуство, но баба и дядо сложили край на това. Казали й истината. Обяснили й, че това не е изкуство. А някакъв страшен срам. Казали й никога и на никого да не показва драсканиците си. Казали й истината. Било е техен дълг. Понеже ние, членовете на семейството й, не сме искали тя да пострада. Било е за нейно добро. И какво получихме за благодарност? Бяхме изхвърлени от семейната къща. А тя имаше наглостта да ми каже, че мога да се върна там, стига само да се извиня. Отвърнах й, че единственото нещо, за което съжалявам, е, че е съсипала дома ни. Побъркана дъртачка.

Пред очите на Клара отново изникна Джейн, седнала в бистрото с обляно от сълзи очи. Сълзи на радост, че най-накрая някой е одобрил изкуството й. Клара знаеше какво е струвало на приятелката й да разкрие една от картините си.

- Тя успя всички ви да заблуди, нали? Вие и понятие си нямахте, че приятелката ви е откачалка. Е, сега знаете какво ни се е налагало да търпим през всичките тези години.

- Ти си нямаш и представа, нали? Никаква представа какво си захвърлила? Ти си една тъпа,

тъпа жена, Йоланд.

Клара блокира, както обикновено й се случваше при конфликт с Йоланд. Цялата трепереше и всеки миг щеше напълно да изгуби контрол. Наложи се да плати за избухването си, като изслуша поредица от обвинения и заплахи. Странно, но гневът на Йоланд бе толкова грозен, че Клара усети как собственият й гняв се уталожва.

- И защо ти трябваше да използваш тоя гаден тапет? - изкрещя в зачервеното от гняв лице на Йоланд.

- Отвратителен е, нали? Стори ми се подходящо да скрия една грозотия с друга. Пък и беше евтин.

Вратата се затръшна. Клара осъзна, че още стиска плика, затова го плъзна под вратата. Готово. Свърши едно последно нещо за Джейн. Пък и в крайна сметка не се оказа чак толкова трудно да се изправи срещу Йоланд. През всичките тези години бе мълчала, вместо да отвърне на атаките й, но най-после бе намерила начин да й отговори подобаващо. Клара се зачуди дали Джейн е знаела предварително какво ще се случи, когато е надписвала плика. Дали е предполагала, че тъкмо Клара ще е човекът, който ще го занесе; че Йоланд ще реагира по този грозен начин. Съзнавала ли е, че дава на Клара последен шанс да се противопостави на племенницата й.

Докато се отдалечаваше от тази съвършена няма къща, Клара благодари мислено на Джейн.

Йоланд зърна плика. Скъса го и извади оттам една-единствена карта за игра. Дама купа. Същата, която леля й поставяше върху кухненската маса вечер, когато малката Йоланд я посещаваше. Леля Джейн обещаваше, че на сутринта картата ще се различава от тази. Че ще е променена.

Йоланд отново разтвори плика. Нали не беше възможно да съдържа само тази идиотска карта? Трябваше да има и някакво наследство от леля й. Може би чек? Или ключ за някой банков сейф? Пликът обаче бе празен. Йоланд огледа внимателно картата в опит да си припомни дали е същата като онази от детските й години. Същите ли бяха елементите върху робата на дамата? Едното или двете очи се виждаха? Накрая Йоланд реши, че не е същата. Картата беше различна.

Някой ги бе разменил. Отново я бяха измамили. Докато отиваше с кофа вода към предното стъпало, където допреди миг бе стояла Клара, за да го измие, Йоланд захвърли Дама купа в камината.

Безполезен боклук.

¹ Абът Хауърд „Аби“ Хофман (1936-1989) - американски политически и социален активист. - б. р.

² Мемоар на K. С. Луис, в който северноирлацдският писател разкрива как е преоткрил християнството. - б. р.

³ „Този тапет и аз водим смъртоносна битка. Или той ще си отцце, или аз“ - известни думи на Оскар Уайлд. - б. р.

ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА

- Йоланд Фонтен и съпругът й Андре Маланфан - заяви Бовоар, докато изписваше имената със ситни букви върху лист хартия. Беше осем и петнайсет сутринта във вторник, почти седмица и половина след деня на убийството, и следователите разглеждаха списъка със заподозрените лица. Първите две бяха очевидни.

- Кой още?

- Питър и Клара Мороу - заяви Никол и вдигна поглед от драсканиците си.

- А мотивът? - запита инспекторът, докато записваше имената.