Убийството на художника

- Не като изкуство, лайнар такъв - обади се Андре. - Реших, че мога да ги продам на приятелите й, може би на Бен Хадли.

- Че защо му е да ги купува?

- Ами, той е червив с пари и ако го бях заплашил, че ще ги изгоря, можеше да се бръкне за определена сума.

- Но защо сте ги изнесли от къщата? Защо не сте оставили скиците там?

- Защото ме отвращават!

Йоланд сякаш се преобрази. И всичкият грим на света - голяма част от който вече бе на лицето й - не би могъл да скрие какво отвратителното същество беше тя. Само за миг Йоланд се бе превърнала от кисела жена на средна възраст в деформирана гротеска, която наподобяваше авангардна метална скулптура. Цялата в ръжда и остри ръбове. Дори Бернар се отдръпна от нея.

- Трябваше да ги сложа на място, където съм сигурна, че никой няма да ги види.

Бовоар й подаде разписка за папката, а Йоланд, чийто маникюр бе безупречен, я взе с два пръста, сякаш хващаше използван къс тоалетна хартия.

След като достатъчно дълго чака дървото къща да й проговори, Клара се отказа и отиде в дома на Джейн да свърши още работа. Вече бе започнала да гледа на картината й като на шедьовър. Гигантска фреска, подобна на Сикстинската капела или „Тайната вечеря“ на Да Винчи. Не се поколеба да направи сравненията. Изкуството на Джейн улавяше същите елементи, които бяха застъпени в творчеството на тези гении. Страхопочитание. Съзидание. Удивление. Въжделение. Дори дърводобив в случая с Джейн.

Бен не би могъл да работи по-бавно дори да искаше. И все пак, напомни си Клара, това нямаше голямо значение. Накрая всички фрески щяха да бъдат разкрити.

- О, господи, истинска катастрофа! - възкликна гръмогласно Рут.

Клара се появи от мазето с кофа в ръка. Рут и Гамаш бяха застанали в центъра на всекидневната и тя изпита леко обезсърчение, щом видя, че Бен стърчи до тях и се размотава.

- Ти ли направи това? - поинтересува се Рут.

- Помогнах за чистенето. Джейн е рисувала картините.

- И за миг не съм допускала, че ще го кажа, но в този случай съм на страната на Йоланд. Скрийте ги.

- Искам да ти покажа нещо. - Клара хвана Рут за лакътя и я поведе към една от другите стени. - Виж това. - Несъмнено беше рисунка на Рут като дете, хванала майка си за ръка в училище. Малката Рут, висока и недодялана, с учебници вместо крака. Крака енциклопедии. С прасенца, танцуващи в косата й. Което можеше да означава едно от две неща.

- Като малка ми връзваха плитчици - обади се Рут, сякаш прочела мислите й. Но Клара си помисли, че идеята на Джейн е, че дори тогава Рут е била твърдоглава. Другите деца се смееха, но едно хлапе я приближаваше с разтворени обятия.

Рут застина като вкаменена пред стената с картината на Джейн.

Джени ме целуна, когато се запознахме, скачайки от стола, на който седеше;

Ти време крадливо, дето обичаш да събираш все хубавото в своя списък, запиши във него и това:

Пиши, че отегчен съм и съм тъжен, че здравето и богатството разминаха се с мен, пиши, че остарявам, но добави ти също, че Джени ме целуна.

Рут изрецитира поемата шепнешком, но застиналата стая я чу.

- Лей Хънт¹. „Рондо“. Единствената поема, която ми се иска да бях написала аз. Не мислех, че Джейн го помни, не мислех, че е означавало нещо за нея. Нарисувала е първия ми ден тук, когато баща ми дойде да работи в мелницата. Бях осемгодишна по онова време, новото хлапе в селото - високо и грозно, както се вижда, и не много мило дори тогава. Но когато влязох в училището ужасена, Джейн измина целия коридор между чиновете и ме целуна. Дори не ме познаваше още, но това нямаше никакво значение за нея. Джейн ме целуна, когато се запознахме.

Рут си пое дъх - кристално сините й очи бяха пълни със сълзи - и след това бавно обходи с поглед цялото помещение. Бавно поклати глава и прошепна:

- Това е изумително. О, Джейн, толкова съжалявам.

- За какво? - попита Гамаш.

- Съжалявам, че не е знаела колко много я обичаме и че спокойно е можела да ни се довери. Съжалявам, че е чувствала, че трябва да крие това от нас. - Рут издаде гърлен звук: лишен от всякакво веселие смях. - И като си помисля, че считах себе си за единствената съкрушена личност тук. Каква идиотка съм била само.

- Според мен ключът към убийството на Джейн е някъде тук - заяви Гамаш, без да отделя поглед от накуцващата старица, която обикаляше стаята. - Мисля, че е била убита, понеже е решила да покаже творбите си на всички. Не знам защо, но е така. Вие сте я познавали през целия й живот и бих искал да ми кажете какво виждате тук. Кое ви се струва странно, кои неща са ви познати, кое от нарисуваното не сте виждали...

- По-голямата част от нарисуваното на горния етаж например - обади се Клара и Беи се сгърчи при забележката й.

- Можете да останете тук колкото желаете.