Убийството на художника

- Или заподозряла. После директно е отишла при Рут и е споделила с нея подозренията си -смятам, че е била тъкмо такъв човек. Вероятно си е мислила, че става въпрос за убийство от милосърдие, при което един приятел спестява страданията на друг.

- Но Рут Зардо няма физическата възможност да стреля с лък - обади се Бовоар.

- Така е. Но може да е наела някого, способен на всичко срещу заплащане, дори на убийство. Срещу определена сума.

- Като Маланфан - вметна Бовоар с нескрито задоволство.

Клара седеше в студиото си с чаша сутрешно кафе, втренчена в сандъка. Още си беше на мястото, само че сега беше подпрян на четири крака, направени от клони. Първоначално си го представи на един крак, сякаш закрепен на стъбло. Като чакалото на онова дърво. Тъкмо това видя в гората по време на ритуала, когато се огледа и зърна дървената конструкция високо

горе. Чакалото описваше съвършено точно какво е да си сляп. Използваха го хора, които отказваха да видят жестокостите, които вършат, и красотата, която унищожават. Самата Клара се чувстваше като слепец тези дни. Убиецът на Джейн беше сред тях, това вече бе ясно. Но кой беше? Какво не успяваше да види тя?

Но идеята за стъблото не й бе свършила работа. Сандъкът не бе добре балансиран на един крак и заставаше накриво. Така че Клара му сложи четири крачета и от подобие на чакало сандъкът й се превърна в нещо като дом, който се издигаше на големи мотовили. Но аналогията все още не бе точна. Макар да беше по-близо. Имаше още нещо, което трябваше да се избистри. Когато се изправеше пред такъв проблем, Клара обикновено се опитваше да прочисти съзнанието си, за да позволи на решението само да дойде. Сега направи същото.

Бовоар и агент Лакост претърсваха къщата на Маланфан. Изабел се бе приготвила за сблъсък с ужасна мръсотия; с воня, толкова плътна, че да я режеш с нож. Но завариха нещо съвсем различно, което я потресе. В спалнята на Бернар усети, че й прилошава. Беше идеално подредена, наоколо не се виждаше и един мръсен чорап, нито дори късче забравена храна. Нейните собствени деца нямаха още и пет години, а стаите им вече изглеждаха и миришеха като океански бряг при отлив. Това хлапе беше на колко? Четиринайсет? И стаята му лъхаше на препарати за чистене. Като нищо можеше да повърне. Докато слагаше ръкавиците си, за да се захване с претърсването, Изабел се зачуди дали в мазето няма да намерят ковчега, в който спи момчето.

Десет минути по-късно Лакост се натъкна на нещо, макар да не бе онова, което очакваше. Напусна стаята на Бернар и влезе във всекидневната, като се стараеше да привлече вниманието на момчето. Нави документа на руло и уж дискретно го пъхна в торбичката за веществени доказателства. Позволи на Бернар да види това и за първи път на лицето му се изписа страх.

- Я вижте какво намерих. - Бовоар излезе от другата спалня, вдигнал в ръка голям кафяв плик. - Не е ли странно, че беше залепен на гърба на една картина във вашата спалня? -Въпросът му бе посрещнат от прежълтялото лице на Йоланд и наглата усмивка на Андре.

Бовоар отвори папката и взе да рови из нея. В нея имаше скици, груби скици на Джейн Нийл на селските събори през годините, някои от тях рисувани още през 1943 г.

- Откъде ги взехте?

- Откъде сме ги взели ли? Кой говори за вземане? Леля Джейн ни ги даде - изрече Йоланд с най-убедителния си глас на агент по недвижими имоти, сякаш казваше: „Покривът на къщата е почти нов“.

Бовоар обаче не се хвана.

- И сте ги скрили зад картина?

- Тя ни каза да не ги излагаме на светлина - отвърна Йоланд. Произнесе думите, както би казала: „Водопроводната инсталация не е с оловни тръби“.

- Защо просто не сте налепили тапети върху тях?

Андре не се сдържа и се изсмя, преди Йоланд да го стрелне със зверски поглед.

- Добре, отведи ги - каза Бовоар. Наближаваше обяд и жадуваше за бира и сандвич.

- И момчето ли? - включи се в играта Лакост.

- Той е непълнолетен. Не може да остане тук без родителите си.

- Обади се в социалните служби.

- Не! - Йоланд грабна Бернар и се опита да го прегърне. Но ръцете й не я послушаха. Синът й обаче изобщо не изглеждаше разтревожен от мисълта да живее в приемен дом. Андре явно също нямаше нищо против тази идея. Йоланд всеки миг щеше да получи апоплектичен удар.

- Или можете да ни кажете истината още сега - заяви Бовоар, все едно съветваше: „По-добре направете оферта, преди собствениците да са променили решението си“. Вдигна папката. Чувстваше се малко неловко, че използва Бернар в номера си, но реши, че ще го преживее.

Нещата се изясниха. Йоланд открила папката върху масичката за кафе в дома на леля си Джейн. Оставена на открито! От тона, с който го каза, човек би решил, че е намерила някакво списание за мазохизъм и садизъм. Била на косъм да хвърли папката в огъня, но заради уважението и любовта, които изпитвала към скъпата си леля Джейн, решила да запази скиците.

- Защо ги взехте? - повтори Бовоар, докато се отправяше към вратата.

- Добре, добре. Мислех си, че може да имат някаква стойност.

- Доколкото си спомням, вие ненавиждате творбите на леля си.