Убийството на художника

- Възможно ли е? - запита той Клара, след като двамата се изправиха и отново заоглеждаха стаята.

- Какво по-точно? - намеси се Бовоар. - За какво говорите?

- За тапета - поясни Гамаш. - Не бях прав. Не е сложен, за да ни разсее или заблуди, а да скрие нещо. Нейната картина.

- Но да продължава под целия тапет! - запротестира Бовоар. - Не е възможно, тя... - Спря се, видял изражението на шефа си. А може би го е направила. Зачуди се дали е възможно, докато се заемаше с поредния оглед на стаята заедно с останалите. Целите стени? Тавана? Дори подовете? Проумя, че сериозно е подценил англичаните и тяхното безумие. - И горе ли? - попита. Гамаш улови погледа му и сякаш светът замря за миг, сетне кимна.

- C’est incroyable - прошепнаха едновременно двамата мъже.

Клара бе изгубила дар слово, а Питър беше приклекнал пред друго място, където два тапета се застъпваха, и дърпаше краищата им.

- Тук има още - обади се, докато се изправяше.

- Ето от какво се е срамувала - заяви Гамаш и Клара разбра, че е прав.

След около час Питър и Клара бяха застлали пода с брезент и преместили мебелите. Преди да излезе, Гамаш им даде разрешение да свалят тапетите и колкото могат от покриващата боя. Клара извика Беи и той с готовност се съгласи да помогне. Тя беше във възторг. Би извикала и Мирна, която със сигурност щеше да е далеч по-съвестна в работата си от него, но тук се изискваше деликатност и усет на художник, така че им трябваше някой като Беи.

- Имате ли представа колко време ще отнеме? - запита Гамаш.

- Заедно с тавана и пода? Ако трябва да съм честен, около година.

Гамаш се навъси.

- Това е важно, нали? - попита го Клара, разчела изражението му.

- Вероятно. Не мога да кажа със сигурност, но така мисля.

- Ще действаме максимално бързо и възможно най-внимателно. Не бихме искали да унищожим картините отдолу. Мисля си обаче, че можем да свалим достатъчно от тапетите и боята, за да разберем какво има отдолу.

Останала вярна на импулсивността си, Йоланд не бе грундирала стената, така че - за голямо облекчение на Питър и Клара - тапетът и боята се сваляха лесно. Започнаха работа следобед и прекъснаха само за по бира и чипс в средата на следобеда. Вечерта Питър изрови отнякъде няколко фенера и продължиха, само Беи изостави работата с извинението, че лакътят го бил заболял.

Уморени и мърляви, към седем Питър и Клара решиха да направят кратка почивка, за да хапнат нещо, и се присъединиха към Беи край камината. Той бе успял да я зареди и запали, така че го завариха да отпива от чаша червено вино, сложил крака върху една възглавничка и зачетен в последния брой „Гардиън уикли“. Габри донесе китайска храна, която беше поръчал специално. Дочул бе последните новини и отчаяно искаше да се убеди със собствените си очи какво става в дома на Джейн. Дори беше отрепетирал появата си.

Връхлетя в стаята, увит в палто и шалове, с които изглеждаше още по-огромен, замря в средата на помещението и след като се увери, че е грабнал вниманието на всички присъстващи, се огледа и гръмко заяви:

- Или тези тапети изчезват, или аз!-

Публиката изригна в одобрение, след което взе храната и го изрита, преценила, че Джейн и Оскар Уайлд са твърде много мъртъвци за едно толкова малко помещение.

Клара и Питър продължиха работа до късно през нощта и накрая, към полунощ, се предадоха. Бяха твърде уморени, за да разчитат на ръцете си, пък и на двамата леко им се виеше свят от препарата за чистене на боя. Беи отдавна се бе прибрал.

На следващата сутрин - вече на дневна светлина - видяха, че са изчистили около един квадратен метър на горния етаж и приблизително четвърт стена на долния. Гамаш, изглежда, бе прав. Джейн беше изрисувала всеки квадратен метър от къщата си. А Йоланд беше покрила картините й. Към обяд вече се виждаше малко повече от тях. Клара направи няколко крачки назад и се възхити на частичните рисунки на Джейн. От видяното личеше, че цялото произведение е много вълнуващо. Все още не беше ясно обаче какво представлява в своята цялост.

- За бога, Бен, само толкова ли си свършил?!

Клара бе обезсърчена и не можа да се сдържи. На втория етаж Питър бе успял да изчисти известна част от стената, но Бен не бе свършил почти нищо, макар че трябваше да му се признае, че иначе се справя брилянтно. Онова, което бе свършил, бе абсолютно чисто и красиво. Но съвсем недостатъчно. След като възнамеряваха да разрешат убийството, се налагаше да разкрият всички стени на къщата. По най-бързия начин. Клара усети, че в нея се надига тревога и я обсебва.

- Съжалявам - изрекоха тя и Бен едновременно, след което той се изправи и я погледна гузно.

- Съжалявам, Клара. Знам, бавен съм, но ще подобря работата си. Малко да свикна само.

- Няма нищо. - Тя постави ръка около тънкия му кръст. - Скоро ще се върнем към работа.

Бен се изпъна и положи ръка около рамото й. Двамата минаха покрай Питър, който проследи гърбовете им с поглед и слезе сам по стълбите.

До вечерта една значителна част от стените на всекидневната вече бяха изчистени. Обадиха се на Гамаш, който взе със себе си бира, пица и Бовоар.