Ubiyte Raym

Както винаги, за по-голям драматизъм Райм бе запазил най-важното за накрая:

— Заместник-шериф Кър откри парчета от кости в гради­ната на разследваното лице. Тези парчета са идентични с кос­тите на семейство Ханлън.

— И чия е тази къща?

— На заместник-шериф Джеси Корн.

Залата зашумя. Прокурорът запази привидно спокойствие, но затропа с крак и зашепна нещо на помощниците си. Родите­лите на Джеси Корн се спогледаха ужасено; майка му заплака.

— Накъде биете, господин Райм? - попита съдията.

На Райм му се прииска да възкликне, че изводът е очеви­ден, но вместо това обясни търпеливо:

— Ваша милост, Джеси Корн е един от съучастниците на Джим Бел и Стив Фар в убийството на семейство Ханлън преди пет години и в опита за убийство на Мери Бет Макко­нъл преди няколко дни.

„Да, в този град има няколко оси.“

Съдията се облегна назад:

— Това мен не ме засяга. - Кимна към адвоката и проку­рора: - Вие се разберете. Давам ви пет минути да постигнете споразумение, иначе освобождавам подсъдимата под гаран­ция и насрочвам ново разглеждане на делото.

Прокурорът се обърна към Гибърт:

— Това не означава, че не е убила Джеси. Дори Корн да е бил съучастник, той все пак е жертва на убийство!

— Това означава - възкликна Гибърт, сякаш прокурорът е бавноразвиващ се, - че Корн е действал в нарушение на служебните си задължения и когато се е промъквал към Гарет, е застрашавал живота на момчето. Джим Бел призна, че са имали намерение да го измъчват, за да научат къде е Ме­ри Бет. Корн е можел да извика Кюлбо и останалите и да убият Люси Кър и другите двама полицаи.

— Аз разглеждам само настоящия случай. Дали Джеси Корн е имал намерение да убие някого, или не, това не е от значение - възрази прокурорът.

Гибърт поклати глава:

— Какъв е смисълът да продължаваме? Корн е убиец.

Райм се намеси, обърна се към прокурора:

— Ако това стигне до съд, какво мислите, че ще решат съдебните заседатели, когато Сол докаже, че жертвата е бил корумпирано ченге и е възнамерявал да измъчва едно невин­но момче и да убие едно момиче?

— Нямате нужда от такива главоболия - допълни Гибърт. - Хванахте Бел, шурея му, съдебния лекар...

Преди прокурорът да възрази, Райм го погледна в очите и добави с мек глас:

— Аз ще ви съдействам.

— Какво?

— Знаете кой стои зад всичко това, нали? Знаете кой е причинил смъртта на половината жители на Танърс Корнър.

— Хенри Давет - отвърна прокурорът. - Вече подготвям обвиненията.

— И как върви?

— Не много добре. Няма достатъчно доказателства. Не може да се докаже връзка между него и Бел или който и да било друг в града. Използвал е посредници и всички те от­казват да свидетелстват срещу него.

— Не искате ли да го осъдите, преди още хора да умрат от рак? Преди още деца да заболеят и да се самоубият от отча­яние? Преди да се родят още уродливи бебета?

— Разбира се, че искам.

— Тогава ще имате нужда от мен. Никъде в щата няма да намерите криминолог, който да докаже вината на Давет. Аз мога да го направя.

Райм погледна Сакс. В очите ѝ проблясваха сълзи. Зна­еше, че са от радост, задето не е убила невинен човек.

Прокурорът въздъхна. Кимна и бързо, сякаш се боеше да не би криминологът да промени решението си, обяви:

— Съгласен съм. Ваша милост, в делото „Народът срещу Сакс“ прокуратурата оттегля обвиненията.

— Така да бъде - отсече нетърпеливо съдията. - Обвиня­емата е свободна. Край на делото.

Дори не си даде труд да удари с чукчето си.

45.

— Не бях сигурен, че ще минеш - каза Райм.

— И аз не бях сигурна - отвърна Сакс.

Намираха се в стаята му в Медицинския център на Ейвъри.

— Тъкмо се връщам от Том - каза той. - Странно е, аз съм по-подвижен от него.

— Как е той?

— Оправя се. След ден-два го изписват. Казах му, че сега ще се запознае с физиотерапията от другата ѝ страна. Не знам защо не му стана смешно.

В ъгъла седеше симпатична латиноамериканка - временна­та болногледачка - и плетеше шал. Тя спокойно понасяше при­щевките на Райм, но той подозираше, че това е, защото не знае добре английски, за да разбере язвителните му забележки.

— Знаеш ли, Сакс? Когато научих, че си измъкнала Гарет от затвора, си помислих, че си го направила, за да ми дадеш възможност да променя решението си за операцията.

Тя се усмихна:

— Може би и това е една от причините.

— Искаш да ме разубедиш, така ли?

Тя стана от стола и се приближи до прозореца:

— Хубава гледка.

— Да. Фонтан, зеленина... Какви ли са всички тези цветя?

— Питай Люси. Тя познава растенията толкова добре, кол­кото Гарет бръмбарите. Извинявай, насекомите. Бръмбарът е вид насекомо. Не, Райм, не съм дошла да те разубеждавам. Тук съм, за да бъда първият човек, когото ще видиш, след като излезеш от упойка.

— Променила си си мнението, така ли?

— Когато бях с Гарет, той ми разказа нещо, което прочел в книгата си. В „Миниатюрният свят“.

— След като я четох, започнах да уважавам бръмбарите.

— Показа ми един пасаж. Характеристики на живите съ­щества. Една от тях е, че живите същества се развиват и се приспособяват към средата. Реших, че това трябва да напра­виш и ти, Райм. Трябва да опиташ. Нямам право да те спирам.

След кратък размисъл той каза: