Ubiyte Raym

— Определено има разлика - заяви криминологът. - Пробата от връзките е по-светла. Има и повече кристални частички. Повече гранит и глина и различни растителни остатъци. Значи не е от Блакуотър Ландинг. Ако имаме късмет, може да се окаже от бърлогата му. Като излязат резултатите от стрития варовик, пусни проба от пръстта от обувката.

— Добре.

След малко на монитора на хроматографския апарат се появи графика. Райм понечи да се приближи с количката си, но се блъсна в една ниска масичка.

— Мамка му!

Бен се ококори ужасено:

— Добре ли сте, сър?

— Да, да, да. Какво прави тази проклета маса тук? Не ни трябва.

— Веднага ще я махна.

Бен хвана тежката масичка с една ръка, сякаш беше от картон, и я премести в един ъгъл.

— Съжалявам, трябваше да се сетя да я махна по-рано.

Без да обръща внимание на този неловък израз на разка­яние, Райм погледна монитора:

— Големи количества нитрати, фосфати и амоняк.

Това беше много объркващо, но Райм не го сподели с по­мощника си. Искаше да види и резултатите от пръстта от връзките. Накара го да пусне пробата на хроматографа. Ско­ро и тези резултати се появиха на монитора.

Райм въздъхна:

— Още нитрати, още амоняк. Много високи концентра­ции. Също и фосфати. Детергент. И нещо друго... Какво е това, по дяволите?

— Къде? - Бен погледна екрана.

— Това най-отгоре. Пише „камфен“. Чувал ли си за тако­ва вещество?

— Не, сър.

— Е, и да не сме чували, Гарет се е накиснал в него. - Райм погледна пликовете с другите улики: - Я да видим сега какво друго има. Каква е тази бяла салфетка?

Бен взе пликчето и го показа на Райм. По салфетката има­ше доста кръв. Той погледна салфетката от стаята на Гарет:

— Еднакви са.

— Така изглежда. Еднакъв цвят, еднакъв размер.

— Дай ги на Джим Бел. Искам ДНК-анализ. Експресния метод.

— Какъв... сър?

— По-бързия метод за анализ на ДНК - полимеразната верижна реакция. Нямаме време за съставяне на пълна гене­тична карта, при което вероятността за грешка е най-малка, едно на шест милиарда. Искам само да разбера от кого е кръвта. Някой да вземе контролни проби от трупа на Били Стейл и от Мери Бет и Лидия.

— Проби ли? От какво?

— От генетичния им материал, ето от какво! От трупа на момчето е лесно. От жените е достатъчно да се намери един косъм, стига да е с луковицата. Някой полицай да вземе чет­ка за коса или гребен от домовете им.

Бен взе пликчето със салфетката и излезе.

Върна се след няколко минути:

— Резултатът ще излезе след час-два. Ще изпратят про­бите в Медицинския център в Ейвъри. Господин Бел... тоест шериф Бел каза, че така е по-лесно, отколкото, ако ги пратят в щатското управление.

— Един час ли? - намръщи се Райм. - Много дълго.

Замисли се дали това забавяне няма да струва живота на някое от момичетата.

— Ъ... можех да им се обадя да кажа колко е важно, но... - заекна Бен. - Искате ли да го направя?

— Няма нужда, Бен. По-добре да продължаваме. Том, прави списък.

Том се приближи до черната дъска, взе тебешира и Райм започна да му диктува:

Улики от местопрестъплението - Блакуотър Ландинг:

Салфетка с кръв; стрит варовик; нитрати; фосфати; детергент; камфен.

Криминологът погледна таблицата. Имаше повече въп­роси, отколкото отговори.

„Риба на сухо...“

Погледът му се спря на купчинката пръст, която Бен бе­ше изчегъртал от обувката на момчето.

— Джим! - изкрещя изведнъж, стряскайки Том и Бен. - Джииим! Къде е, по дяволите? Джим!

Шерифът се втурна разтревожен в стаята:

— Какво? Случило ли се е нещо?

— Колко хора работят в тази сграда?

— Не знам. Двайсетина.

— И живеят в различни краища на окръга, нали?

— Някои дори идват от Накотанк, Албърмарл и Чоан.

— Искам ги всички веднага.

— Моля?

— Всички служители в сградата да се явят незабавно тук. Искам да взема проби от почвата по обувките им... Чакай. И от подовите покрития в колите им.

— Почва ли?...

— Почва! Пръст! Кал! Сещаш ли се? Веднага!

Бел излезе. Райм се обърна към Бен:

— Виждаш ли онзи статив?

Зоологът се обърна непохватно към статива с епруветки.

— Това е комплект за изследване на плътностен градиент.

Бен кимна:

— Не съм работил с такова нещо, но съм чувал.

— Лесно е. Взимаш онези бутилки там... - Райм кимна към две тъмни бутилки с надписи „Етанол“ и „Тетра“. - Смес­ваш ги, както ти кажа, и пълниш епруветките догоре.

— Добре.

— Започвай. Ще ти кажа кога да спреш.

Бен смеси двете вещества според напътствията на Райм, след което напълни двайсетина епруветки. Течността стоеше на слоеве с различен цвят според съдържанието на етанола и тетраброметана в сместа.

— Сложи малко от пръстта от обувката на Гарет. Различ­ните частички ще се разделят и така ще получим профила на плътностния градиент. След това ще вземем пръст от обув­ките на хора, които живеят в различни райони на окръга. Ако профилът на някоя от тях съвпада с този, значи е много вероятно Гарет да е минал през съответния район.

Бел дойде заедно с първата група служители и Райм му обясни какво смята да прави. Шерифът се усмихна възхитено: