Ubiyte Raym

— Пусни го на хроматографа, да видим дали няма да отк­рием нещо интересно.

Бен включи апарата и той затрака. Вече работеше със сръчността на специалист.

Докато чакаха резултата, Бен разпъна картата на масата. Бел и Райм я разгледаха внимателно. На нея беше изобразе­но източното крайбрежие на Северна Каролина от Норфолк и търговските пътища по границата с Вирджиния до грани­цата на Южна Каролина. Огледаха я сантиметър по санти­метър, но Гарет не беше обозначил нищо.

„Разбира се, че няма да обозначи - помисли си Райм. - Прекалено лесно би било.“

Огледаха и тази карта с фенерчето, но пак не откриха сле­ди от писане.

Резултатът от газовата хроматография се появи на екра­на. Райм погледна бегло графиката:

— Не ни помага много. Натриев хлорид, йод, органична материя... Типично за морската вода. Друго май няма. Нада­ли ще успеем да определим от кое място е пясъкът. Има ли някакви следи по обувките, Бен?

Младежът ги огледа, дори ги развърза, точно както смя­таше да му каже Райм.

„От това момче може да излезе добър криминолог - по­мисли си Райм. - Ме трябва да похабява таланта си с някакви невротични риби.“

Обувките бяха стари маратонки „Найк“, толкова често сре­щана марка, че беше невъзможно да открият от кой магазин са купени.

— Парченца сухи листа - обяви Бен. - Клен и дъб, предпо­лагам.

— Има ли още нещо в кутията?

— Нищо.

Райм погледна резултатите от предишните изследвания. Сети се за камфена.

— Сакс, във воденицата имаше ли стари газени лампи?

— Не. Никакви.

— Сигурна ли си, или просто не си обърнала внимание?

Тя скръсти ръце и заговори с делови тон:

— Подът е от двайсет и пет сантиметрови кестенови дъс­ки, стените - от летви, шпакловани с гипс. На едната стена има надпис със син спрей: „Джош и Британи, вечна любоф“, с „ф“. В стаята, където беше Лидия, имаше счупена посредата черна маса, три бутилки минерална вода „Дийрпарк“, два пакета бисквити „Доритос“, два пакета „Читос“, печени, не пържени, шест кутии „Пепси“, четири кутии „Маунтин дю“, осем пакета крекери със сирене и фъстъчено масло „Плантърс“. Има два прозореца. Единият е закован. Другият е с единични стъкла, само едното е здраво, другите са счупени. Всички брави и дръжки на прозорците са откраднати. На сте­ните има старомодни електрически ключове и - в това съм сигурна - няма и следа от газени лампи.

— Ха, удариха те в земята, Линкълн - изсмя се Бен.

Райм му се усмихна; младежът вече беше част от екипа и можеше да си позволи такива шеги.

Криминологът погледна още веднъж резултатите и пок­лати глава. Обърна се към шерифа:

— Съжалявам, Джим, мога да кажа само, че я държи в някаква постройка на брега на океана, но не много близо до водата, защото дъбът и кленът не растат в пясък. Сигурно е стара, ако се съди по газените лампи. От деветнайсети век. Това е най-доброто, което мога да направя. Съжалявам.

За своя собствена изненада Райм не остана доволен от от­говора си. Въпреки че бързаше да се махне, въпросът, къде е скрита Мери Бет Макконъл, все още го измъчваше. Все пак, както обичаше да казва бившата му жена, когато той скача­ше посред нощ, за да отиде на поредния оглед, „не можеш да спасиш целия свят“. Отново си помисли за Хенри Давет, щас­тливото му предзнаменование, и реши, че е време да тръгва.

— Желая ви късмет, Джим.

Бел погледна картата на Северна Каролина и поклати глава:

— Е, ще поприказвам отново с Гарет, може пък да про­говори. Ако откаже, ще го предам на прокурора и ще се опитам да сключа споразумение срещу предоставяне на ин­формация. Междувременно ще започна претърсване на Аутърбанкс. Уверявам те, Линкълн, огромна услуга ни нап­рави. Не знам как да ти се отблагодаря. Ще останеш ли още малко?

— Само колкото да покажа на Бен как се опакова апара­турата.

Сакс се обърна към шерифа:

— Може ли да дойда с вас?

— Заповядайте.

Бел понечи да добави нещо (вероятно за женския чар и за това, че тя може да накара Гарет да проговори), но после (и много правилно, според Райм) замълча.

— На работа, Бен - подвикна бодро Райм, приближи се до масата с колонките за плътностен градиент. - Слушай сега внимателно. За криминолога апаратите са като тактически­те оръжия за офицера. Трябва да се опаковат и съхраняват по най-правилния начин. Трябва да се отнасяме към тях та­ка, сякаш нечий живот зависи от това. Повярвай ми, наисти­на е така. Слушаш ли какво ти говоря, Бен?

— Да, слушам.

18.

Градският арест на Танърс Корнър се намираше на две преки от шерифството.

Сакс и Бел вървяха натам по напечения тротоар. Чувст­вото, че е попаднала в град на призраци, не я напускаше. Пи­яниците, които бе забелязала при идването си, още седяха мълчаливо на същите места. Една жена със скъпа фризура спря мерцедеса си на един празен паркинг и влезе в салона за маникюр. Бляскавата кола изглеждаше съвсем не на място в малкото градче. По улиците не се виждаше никой друг. Пет-шест магазинчета по главната бяха фалирали. Едно от тях беше за играчки. Зад витрината лежеше кукла бебе с избеля­ло от слънцето костюмче. Къде се бяха дянали всички деца?

Откъм другата страна на улицата, от задимения бар на Еди, някой я наблюдаваше.