Ubiyte Raym

— Може - съгласи се Люси, - но сигналът е засечен в бараката, не в къщата. Не знам... не мога да си представя да взимат заложници. Според мене Мейсън е прав. Просто се крият, докато решат, че е безопасно. После ще тръгнат за Хобът Фолс.

— Какво ще правим? - попита Лу. - Ще блокираме ли пътя?

— Ако докараме колите, ще ни чуят - отбеляза Джеси.

Люси кимна:

— Най-добре да обградим веднага бараката. Пеша, от две посоки.

— Нося сълзотворен газ - каза Мейсън.

— Не, не - възрази Джеси. - Може да изпаднат в паника.

Люси си помисли, че не това го тревожи всъщност. Мо­жеше да се обзаложи, че младият полицай не иска да излага любимата си на действието на опасното вещество. Самите те също нямаха предпазни маски.

— Без газ! - отсече тя. - Аз отивам отпред. Трей, ти...

— Не - прекъсна я Мейсън, - аз отивам отпред.

Люси се подвоуми, после се съгласи:

— Добре, аз ще ида на страничната врата. Трей и Франк, вие сте отзад. - Обърна се към Джеси: - Вие с Нед наблюда­вайте къщата. Оттам.

— Добре.

— И прозорците - допълни Мейсън. - Погрижете се ни­кой да не ни зяпа от къщата.

— Ако тръгнат да бягат с кола - инструктира ги Люси, - стреляйте в гумите. Който има оръжие с голям калибър като Франк, да се цели в двигателя. Не стреляйте на месо, освен ако не се наложи. Знаете правилата.

Докато изричаше последните думи, гледаше Мейсън. Той обаче не ѝ обърна внимание. Тя се обади на Джим Бел да съобщи, че тъкмо се канят да влязат в бараката.

— Готови сме да изпратим линейка, ако се наложи - каза той.

— Това не е антитерористична операция - възрази Дже­си. - Няма да се стреля.

Люси изключи радиостанцията и кимна към бараката:

— Хайде.

Втурнаха се приведени, използвайки дърветата за прик­ритие. Люси наблюдаваше внимателно тъмните прозорци на бараката. На два пъти ѝ се стори, че някой се движи вътре. Можеше да е от отраженията на дърветата или облаците, но не беше сигурна.

Събраха се зад бараката, откъдето нямаше прозорци. Лю­си си даде сметка, че никога не е участвала в подобна акция.

„Не било антитерористична операция...“

„Грешиш, Джеси, точно такава е. И аз хич не горя от же­лание да участвам.“

Едро водно конче забръмча над главата ѝ. Тя махна с ръ­ка да го пропъди. То се върна и отново забръмча настойчи­во, сякаш Гарет го беше пратил на разузнаване.

„Глупости“ - помисли си тя.

— Влизам! - прошепна Мейсън. - Люси, като ме чуеш да ритам вратата, влизаш през страничния вход!

Тя кимна и въпреки че се тревожеше от прекалената въз­буда на Мейсън, все пак се радваше, че той ще влезе пръв.

— Само да се уверя, че страничната врата е отключена - рече тихо.

Разпръснаха се и бързо заеха позиции. Люси приклекна, докато минаваше под един прозорец, и изтича към странич­ната врата. Беше открехната. Кимна на Мейсън.

През пролуката на вратата се долавяше мирис на мухъл, бензин и машинно масло. Люси се заслуша. Чу леко пукане - изстиващия мотор на пикапа, който бе откраднала Аме­лия.

„Пет, четири, три...“

Пое дълбоко въздух, за да се успокои.

„Бъди готова.“

От другата страна се чу силен трясък.

„Хайде!“

— Полиция! - крещеше Мейсън. - Никой да не мърда!

Люси ритна страничната врата, но тя се отвори само ня­колко сантиметра - от вътрешната страна бе оставена голя­ма самоходна косачка. Нямаше да може да я помръдне. Блъс­на още два пъти вратата, но безуспешно.

— По дяволите! - прошепна и се затича към главния вход.

— О, Господи! - чу се гласът на Мейсън

Последва изстрел. След секунди проехтя втори.

— Какво става? - попита Райм.

— Добре - каза колебливо Бел по телефона.

Нещо в стойката му разтревожи Райм: шерифът притис­каше слушалката с все сила до ухото си, свободната му ръ­ка бе стисната в юмрук. Закима енергично. Обърна се към Райм:

— Някой е стрелял.

— Стрелял ли?

— Мейсън и Люси влезли в бараката. Джеси казва, че чул два изстрела. - Закри слушалката с ръка и изкрещя: - Линей­ката веднага да тръгва към Халбъртънови. На Баджър Холоу роуд, пресечка на Шосе 112.

— Тръгна вече - отвърна Стив Фар.

Райм отпусна глава в количката. Погледна Том.

— Ами разбери, Джеси! - викаше Бел. - Има ли ранени? Какво, по дяволите, става?

— Добре ли е Амелия? - попита Райм.

— След няколко минути ще разберем - отвърна шерифът.

Тези минути обаче му се сториха като дни.

— Какво!? - кресна Бел в слушалката. После се обърна към разтревожения Райм: - Всичко е наред. Няма пострада­ли. Мейсън влязъл в бараката и видял някакво работно об­лекло, закачено на пирон. Отпред имало някакво гребло или лопата, не знам точно. Било много тъмно. Решил, че е Гарет и че е въоръжен, и стрелял два пъти. Това е.

— Добре ли е Амелия?

— Изобщо не са там. Само пикапът! Гарет и Амелия сигурно са в къщата, но сега, като са чули изстрелите, ще по­бягнат в гората. Няма да стигнат далеч. Познавам района, обграден е с тресавища.

— Искам да отстраниш Мейсън от отряда - изръмжа гнев­но Райм. - Казах ти, че е прекалено нервен.

Бел очевидно бе на същото мнение: