Ubiyte Raym

Това го накара да си зададе един въпрос, на който досега ни­кой не бе дал задоволителен отговор: Защо му беше на Гарет да отвлича Лидия Джонсън? Доктор Пери предполагаше, че за да я убие вместо Мери Бет. Само че той не я беше убил. Нито изнаси­лил. Каква друга причина можеше да има за отвличането ѝ? Той не я познаваше, нямаше защо да ѝ се сърди, тя не беше станала свидетел на убийството на Били. Каква беше причината?

После си спомни, че Гарет бе казал на Лидия, че Мери Бет е на Аутърбанкс, че била на сигурно място и нямало нужда някой да я спасява. Защо му е трябвало да се издава? А ули­ките във воденицата? Океански пясък, карта на Аутърбанкс... Според Сакс Люси ги намерила много лесно. Прекалено лес­но. Райм реши, че местопрестъплението е било режисирано, че престъпникът е нагласил лъжливи веществени доказател­ства, за да заблуди детективите.

Веднага щом си даде сметка за това, Райм изкрещя:

— Подведени сме!

— Какво искаш да кажеш, Линкълн? - попита Бен.

— Излъгал ни е!

Едно шестнайсетгодишно момче ги беше измамило! Райм обясни, че момчето нарочно е „изгубило“ едната си обувка, когато е отвличало Лидия. Напълнило я е със стрит варовик, за да ги насочи към кариерата, където беше оставило други­те улики: обгорената торба с житните зърна, която да ги от­веде до воденицата.

Преследвачите щяха да намерят Лидия заедно с остана­лите подхвърлени улики, които щяха да ги убедят, че Мери Бет е на Аутърбанкс.

Което естествено означаваше, че тя се намира точно в обратната посока - на запад от Танърс Корнър.

Планът на Гарет беше блестящ, но имаше един недостатък - бе сметнал, че на полицията ще са ѝ нужни няколко дни, дока­то открие Лидия. Докато те претърсват Аутърбанкс, той щеше да се забавлява с Мери Бет в истинското си скривалище.

Затова Райм попита шерифа за най-добрия път на запад от Танърс Корнър.

— През Блакуотър Ландинг. По Шосе 112 - бе отговорил Бел.

Райм нареди Люси и другите полицаи да тръгнат незабав­но затам.

Имаше вероятност Гарет и Сакс вече да са минали Блаку­отър Ландинг, но Райм прецени разстоянията и пресметна, че пеша не би трябвало да са се добрали още дотам.

Люси се обади от пресечката на Канал роуд и Шосе 112. Том включи телефона в слушалките на Райм. Полицайката заговори:

— Никакви ги няма. Проверяваме всяка кола. Сигурен ли си, че ще минат оттук?

— Да. Напълно - отвърна той.

— Да се надяваме, че си прав - тросна се тя. - Иначе ня­кои много ще съжаляват! - И затвори.

След малко иззвъня телефонът на Бел. Той послуша из­вестно време, после се обърна към Райм:

— Още трима полицаи са излезли на Канал роуд, на око­ло километър и половина южно от пресечката с Шосе 112. Ще тръгнат на север пеша и ще претърсят около пътя. Ако Гарет и Сакс са там, ще ги открият.

Отново долепи слушалката до ухото си. Погледна Райм, после заговори по телефона:

— Да, въоръжена е... Да, чух, че стреля добре.

Сакс и Гарет останаха в тръстиките, докато полицаите освободят спряната кола.

После откъм града се чу друг звук, който Сакс определи като вой на сирени.

От юг пристигна нова кола и още двама полицаи с пушки се присъединиха към колегите си. Тръгнаха бавно по пътя, претърсвайки всеки храст.

Гарет я погледна отчаяно.

— Какво има? - прошепна тя.

Той кимна към кобура ѝ:

— Ще го използваш ли?

— Разбира се, че не.

— Те няма да се поколебаят.

— Никой няма да стреля! - Бе ужасена, че го е помислил.

Погледна към гората. Почвата бе разкаляна. Невъзмож­но беше да се измъкнат незабелязано оттам. Пред тях бе те­лената ограда на „Давет индъстрис“. На паркинга се вижда­ха коли.

Амелия Сакс разследваше улични престъпления от една година. Този ѝ опит, комбиниран с големите ѝ познания за автомобилите, ѝ позволяваше да разбие и подкара всяка ко­ла за по-малко от трийсет секунди.

Дори да вземат кола обаче, как щяха да се измъкнат от района на фабриката? Входът ѝ беше откъм Канал роуд. Пак трябваше да минат през блокадата. Дали, ако откраднат ня­кой джип или камион, нямаше да успеят да се измъкнат не­забелязано през оградата откъм Шосе 112? Навсякъде около Блакуотър Ландинг се издигаха стръмни хълмове, оградени от всички страни с блата. Можеха ли да избягат с камион, без да рискуват да катастрофират?

Полицаите бяха само на петдесетина метра. Време беше да действат. Нямаха избор.

— Хайде, Гарет. Прескачай оградата.

Запромъкваха се към паркинга.

— Кола ли ще крадем? - попита момчето, като видя на­къде са тръгнали.

Сакс хвърли поглед назад. Полицаите бяха на около сто метра.

— Не обичам колите - продължи Гарет. - Плашат ме.

Тя обаче не му обърна внимание.

„Свиват крила и падат на земята.“

— Къде са? - попита нетърпеливо Райм. - Полицаите, ко­ито претърсват пътя.

Изправен до картата, шериф Бел говореше по телефона. Погледна Райм и посочи едно квадратче:

— Някъде тук. На стотина метра от входа на фабриката на Давет. Движат се на север.

— Могат ли Амелия и Гарет да заобиколят от изток?