Ubiyte Raym

Кървава салфетка; стрит варовик; нитрати; фосфати; детергент; камфен.

Място, свързано с престъпника - стаята на Гарет

Миризма на скункс; натрошени борови иглички; рисунки на насекоми; снимки на Мери Бет и родителите на момче­то; книги за насекоми; корда; пари; ключ; керосин; амоняк; нитрати; камфен.

Място, свързано с престъпника - кариерата

Стара брезентова торба; царевични зърна; следи от обга­ря не по торбата; минерална вода „Дийрпарк“; бисквити „Плантърс“.

Място, свързано с престъпника - воденицата

Карта на Аутърбанкс; океански пясък; дъбови и кленови листа.

Райм спря поглед върху последния ред и си даде сметка колко малко улики е намерила Сакс във воденицата. Това е често срещана грешка, когато човек открие веществени до­казателства с ясно значение - като картата и пясъка. Насоч­ваш вниманието си към тях и пренебрегваш дребните неща. Как му се искаше да разполага с повече улики от последното място!

Изведнъж му хрумна нещо. Обърна се към Бел:

— Гарет е със затворнически гащеризон, така ли?

— Да.

— Дрехите, които е носил при арестуването, при вас ли са?

— Трябва да са в ареста.

— Би ли накарал някой да ги донесе?

— Дрехите ли? Веднага.

— Да ги сложат в хартиен плик и да не ги разгъват.

Шерифът се обади в ареста и нареди на дежурния да доне­се дрехите. От това, което дочу ог разговора, Райм заключи, че полицаят е повече от щастлив да помогне за залавянето на жената, която го беше завързала и унижила.

Райм загледа картата на Аутърбанкс и Северна Каролина. Можеха да ограничат търсенето само до стари постройки (заради газените лампи), и то разположени встрани от плажната ивица (заради листата от дъб и клен). Въпреки това ра­йонът беше огромен.

Телефонът иззвъня. Бел се обади, поговори известно вре­ме, после затвори и отиде до картата:

— Пътищата вече са блокирани. Гарет и Амелия могат да минат през гората ето тук... - посочи квадрант М-10 - но от поста на Люси се разкрива добра гледка натам, така че няма как да се промъкнат.

— Ами железопътната линия на юг от града? - попита Райм.

— Не се използва за пътнически превози. Само товарни влакове и те не се движат по определено разписание. Все пак могат да се придвижват покрай нея. Затова поставих поста на Белмънт. Обзалагам се, че ще се опитат да минат оттам. Мисля си също, че Гарет може да реши да се скрие в резерва­та „Маниту фолс“. Вероятно доста добре познава района.

Шерифът посочи квадрант С-10.

— А това летище? - намеси се Фар.

Бел погледна Райм:

— Възможно ли е да откраднат самолет?

— Не, тя не може да пилотира.

Райм забеляза един надпис на картата.

— Каква е тази военна база?

— Използвала се е за складиране на оръжие през шейсетте и седемдесетте. Вече не работи. Навсякъде обаче има бункери и тунели. Ако Гарет се скрие из тях, никога няма да го открием.

— Няма ли караул?

— Вече не.

— А това квадратче на Е-5 и Е-6 какво означава?

— Това ли? Стар увеселителен парк.

— Да - потвърди Бен. - С брат ми ходехме като деца. Как се казваше? Индиан Ридж, нещо такова.

Бел кимна:

— Беше устроен като индианско село. фалира преди някол­ко години. Нямаше кой да ходи. Уилямсбърг и Сикс Флагс са много по-посещавани. Добро е за скривалище, но е в противоположна посока спрямо Аутърбанкс. Гарет няма да отиде там.

Шерифът посочи квадрант Г-14:

— Мейсън е тук, а Гарет и Амелия ще бъдат принудени да се придържат към Харпър роуд тук и тук. Ако навлязат в блатата, ще затънат в глината. Ще са им нужни дни да се измъкнат, ако изобщо оцелеят, което е много малко вероят­но. И така, мисля, че просто трябва да изчакаме. Сами ще се покажат.

Райм кимна. Очите му трескаво се местеха ту към едно, ту към друго място на картата.

25.

Гарет Ханлън изведе Амелия от гората на някакво шосе. Движеха се вече по-бавно, смазани от изтощение и жега.

Околността ѝ беше позната и тя си даде сметка, че са из­лезли на Канал роуд - шосето, по което бе отишла сутринта в Блакуотър Ландинг. Напред се виждаше тъмнага повърх­ност на река Пакенок. От другата страна на канала се изди­гаха онези високи хубави постройки, които по-рано бяха об­съждали с Люси.

— Не разбирам - каза Сакс. - Вече трябва да са открили бягството ни. Това е главният път за града. Защо не са го завардили?

— Мислят си, че сме тръгнали в друга посока. Ще блоки­рат пътищата на юг и на изток.

— Откъде си толкова сигурен?

— Мислят ме за побъркан. За глупак. Така си мислят хо­рата, когато някой е по-различен от тях. Аз обаче не съм глупав.

— Ама нали отиваме при Мери Бет?

— Разбира се. Само че не по пътя, по който си мислят, че ще минем.