Ubiyte Raym

Райм не можеше да повярва, че гласът ѝ ще му донесе такова облекчение.

— Сакс, добре ли си?

Тя замълча за секунда, после отговори кратко:

— Да.

От другата стая Люси Кър кимна.

— Слушай, Сакс. Слушай внимателно. Знам защо го пра­виш, но трябва да се предадеш. Ти... Ало, слушаш ли?

— Слушам, Райм.

— Знам какво си решила. Гарет се е съгласил да те заведе при Мери Бет.

— Така е.

— Не му се доверявай.

„Нито на мен“ - помисли.

От другата стая Люси описа с пръст кръг във въздуха, което означаваше да продължава да говори.

— Сключих сделка с Джим - продължи той. - Ако те убе­дя да се предадеш, ще уредим някакво споразумение с обви­нението. Щатската полиция още не се е намесила. Обещах им да остана, докато не намерим Мери Бет. Отложих опера­цията.

Той затвори очи за миг. Чувстваше се виновен пред нея, но нямаше как. Представи си как е загинала онази жена в Блакуотър Ландинг, как е загинал Ед Шефър... Осите по тя­лото на Амелия. Трябваше да я предаде, за да я спаси!

— Гарет е невинен, Райм. Сигурна съм. Не можех да поз­воля да го изпратят в центъра за задържане. Там ще го уби­ят.

— Пак ще огледаме уликите. Ще открием още улики. За­едно, ти и аз. Нали така, Сакс? Ти и аз... Няма нещо, което да не можем да открием.

— Никой няма да застане на страната на Гарет. Той е сам-самичък, Райм.

— Ще се погрижим нищо да не му се случи.

— Не можеш да защитиш някого от цял град, Линкълн.

— Не използвай малки имена. Това носи лош късмет.

— Цялата тази работа е един провал.

— Моля те, Сакс...

— Понякога човек трябва да действа по съвест.

— Говориш като проповедник.

Той се изсмя насила, отчасти за да ѝ вдъхне увереност, отчасти за да вдъхне увереност на себе си.

„Върни се, Сакс. Моля те. Все още можем да те спасим. Животът ти е толкова крехък, колкото и единственият нерв, който действа в цялото ми тяло, тънката жичка, която мър­да безименния ми пръст. И е също толкова ценен за мен.“

— Гарет твърди, че ще стигнем до Мери Бет тази нощ или утре сутринта - каза тя. - Ще ти се обадя, като я откри­ем.

— Сакс, не затваряй още. Изчакай да ти кажа още не­що.

— Какво?

— Каквото и да мислиш за Гарет, не му се доверявай. Мис­лиш, че е невинен, но просто приеми, че може и да не е. Нали помниш как работим на местопрестъпленията, Сакс?

— Без предубеждения. Без да изключваме нито една въз­можност.

— Точно така. Обещай ми, че ще спазваш това правило.

— Той е с белезници, Райм.

— Добре, не му ги сваляй. И не му давай оръжие.

— Няма. Ще ти се обадя, като открием Мери Бет.

— Сакс...

Връзката прекъсна.

Райм затвори очи и тръсна ядосано глава, за да смъкне слушалките. Том бързо му ги свали. Извади четка за коса и го среса.

— По дяволите - измърмори криминологът.

Люси затвори телефона в другата стая и влезе при тях. По изражението ѝ си личеше, че в Щатското управление не са успели да засекат телефона.

— Пит каза, че са в радиус от пет километра от центъра на Танърс Корнър - съобщи тя.

— Не можаха ли да определят по-точно? - измърмори Мей­сън.

— Ако беше поговорила още няколко минути, щяха да определят местонахождението ѝ с точност до пет метра.

Бел вече разучаваше картата:

— Добре, пет километра от центъра.

— Дали няма да се върнат в Блакуотър Ландинг? - попи­та Райм.

— Не - отсече шерифът, - знаем, че момичето е на Аутърбанкс. Блакуотър Ландинг е в обратна посока.

— Как най-бързо се стига на Аутърбанкс?

— Пеша няма да успеят. Трябва или да вземат кола, или лодка. Има два начина да се доберат дотам. Могат да про­дължат на юг по Шосе 82 до Шосе 17. По него ще стигнат до Елизабет Сити, откъдето могат или да вземат лодка, или да продължат до Шосе 158 и по него да излязат на брега. Други­ят вариант е да стигнат по Шосе 17 до Харпър роуд... Мейсън, взимаш Франк Стърджис и още двама и отивате на Шо­се 112. Блокирате го при Белмънт.

Райм забеляза, че това е в квадрант М-10.

— Люси - продължи шерифът, - с Джеси и Харпър ще блокирате Милъртън роуд.

Това беше квадрант Г-14.

След това Бел извика шурея си:

— Стив, ти ще поддържаш връзката. Раздай радиостан­ции, ако някой все още няма.

— Добре, Джим.

Бел се обърна отново към Люси и Мейсън:

— Съобщете хората, че момчето е със син затворни­чески гащеризон. Какво носеше твоето момиче, Линкълн?

— Тя не е „моето момиче“.

— Извинявай.

— Дънки и черна фланелка.

— Има ли шапка?

— Не.

Люси и Мейсън тръгнаха. След малко в стаята останаха само Бел, Райм и Том. Шерифът се обади в Щатското управ­ление да каже на детектива, който провеждаше подслушва­нето, да продължат засичането на същата честота, защото изчезналият можел да се обади по-късно.

За миг шерифът замълча. Погледна Райм, после отново заговори по телефона:

— Благодаря за предложението, Пит, но засега само из­дирваме изчезнал. Нищо сериозно.

Затвори и измърмори:

— Нищо сериозно ли? Мили Боже...

Бен Кър дойде половин час по-късно. Изглеждаше дово­лен, че отново ще се заеме с криминологична работа, въпре­ки че новините явно го бяха разтревожили.

Докато двамата с Том разопаковаха апаратурата, Райм гледаше картата и списъка на веществените доказателст­ва.

Местопрестъпление - Блакуотър Ландинг