Ударът на кобрата

— Бавно — отговори тя, докато настройваше диагностичния уред. — Започвам да разбирам защо всички предпочитат да купуват от трофтите готова електронна апаратура, вместо да си доставят компоненти и сами да си я правят. Тези интегрални схеми, например, имат много странни характеристики, съвсем различни от посочените в проспектите.

— Ще ги разбереш — увери я Джони. — Навремето ти беше най-добрият електроник в…

— В Ариел? — изсумтя тя. — Голям успех! Бяхме само двама. Трябваше да бъда или най-добрата, или да се задоволя с второто място.

— Определено беше най-добрата — заяви категорично Джони. Това бе отново старата Крис, с позабравеното напоследък чувство за хумор. Може би най-сетне бе преодоляла напрежението от последните няколко седмици.

А може би просто беше намерила спасение в своето минало. От години не бе използвала за нищо сериозно квалификацията си на електроник.

— Ти естествено разбираш — тихо се намеси тя в мислите му, — че ако включите „Менсаана“ в тази проучвателна мисия, няма да разполагате с никаква подкрепа в случай, че „Капка роса“ закъса на Квазама.

Джони поклати глава.

— Няма да използваме „Менсаана“ в опасни операции. А ако потрябва подкрепление, ще имаме на разположение два или три кораба на трофтите.

— Аз мислех, че трофтите не искат да се бият с квазаманците.

— Ако възникнат някакви проблеми, ще трябва да се намесят — заяви мрачно той. — Но според мен, те няма да имат сериозни ангажименти. Пък и една група командоси едва ли може да участва в истински военни действия.

— Само дето ще искат да защитят направените инвестиции.

— Сега вече разсъждаваш като истински трофт. — Джони се пресегна и я прегърна през раменете. — Запомни, Крис — каза сериозно той, — че за да имат тези данни, с които съм убеден, че разполагат, трофтите от Балиу са изпратили най-малко един екип дипломати, които са отишли на Квазама и са се върнали оттам живи и здрави. За това свидетелства третото ниво на тяхната преводаческа програма. Джъстин и Джошуа ще бъдат в пълна безопасност. Уверявам те.

— Ще ми се да си прав — въздъхна Крис. — Но ти знаеш, че майката има изключителното право да се безпокои.

— Спомням си как преди тридесет години такова изключително право имаше съпругата.

— Нещата се променят. — Крис въртеше в ръка една шестстенна интегрална схема. — Винаги е било така.

— Вярно — съгласи се Джони. — Но не винаги промените са към по-добро. Спомням си и времето, когато правехме пътешествия само двамата, без децата. Какво ще кажеш, ако се опитаме да върнем тези дни?

Крис тихо изсумтя.

— Мислиш ли, че Съветът ще може да функционира без теб толкова дълго?

Джони трепна при деликатната критика.

— Сигурно ще може — отвърна той, приемайки въпроса буквално. — Коруин познава достатъчно добре работата, пък и докато завърши мисията на Квазама, едва ли ще се случи нещо особено важно. Идеално време за ваканция.

— Как можеш да говориш за ваканция, когато синовете ти ги грозят кой знае какви опасности?

— А защо не? — попита той. — Говоря съвсем сериозно. Дори да знаем, че нещо не е в ред, оттук с нищо не можем да им помогнем. Онова, което можехме да направим — да изпращаме совалки, които да отиват до Квазама и да се връщат, — беше отхвърлено като много провокативно. За теб ще е по-добре да намериш нещо, с което да ангажираш ума си, вместо да се отдаваш на мрачни мисли.

Крис погледна електронната апаратура пред себе си.

— Щом това не може да ангажира ума ми, съмнявам се, че ваканцията ще успее.

— Говориш така, защото не знаеш каква ваканция имам предвид — каза той и мислено кръстоса пръсти за късмет. Ако й представеше в подходяща светлина замисъла си, тя може би щеше да се съгласи, а Джони беше твърдо убеден, че и двамата се нуждаят от това. — Имах предвид едно екскурзионно пътуване с кораб със спиране на различни места, разходки из гори и ливади и понякога дори плуване в топли води. Общуване с хора, когато ни се прииска, усамотяване, когато си пожелаем и всички удобства като у дома. Как ти се струва?

Крис се усмихна.

— Също като от проспектите за онези крайбрежни излети, които рекламираха, когато бях малка. Да не искаш да кажеш, че някой предприемчив човек е закупил дълбоководен лайнер от трофтите?

— Не съвсем. Ще бъде ли достатъчно, ако ти кажа, че маршрутът включва пет планети?

— Пет пла… Джони! — Крис зяпна от изненада. — Нали нямаш предвид проучвателната мисия?

— А защо не?

— Какво означава това „защо не“? Та тя е научна експедиция, а не туристическа екскурзия за хора на средна възраст.

— Не забравяй, че аз съм почетен губернатор. Щом Лиз Телек е успяла да убеди Съвета да я приемат на Квазама, аз сигурно също бих могъл да се възползвам от нейните аргументи.

По лицето на Крис трепна един мускул.

— Вече си уредил това пътуване, нали? — попита тя, изпълнена с подозрения.

— Да, но ще замина само, ако дойдеш и ти. Не те лъжа, Крис. Ще бъда най-обикновен наблюдател. Евентуално ще вземам политически решения, но с нищо друго няма да се занимавам. За нас това наистина ще е нещо като ваканция.

Крис наведе очи.

— Само че ще бъде опасно, нали?