Ударът на кобрата

— Много добре. — Джони натисна още няколко клавиша. — Говори Джони Моро. Готова ли е поръчаната специална аерокола? Добре. Кажете на пилота, че ще излетим след около двадесет минути. Аз и още двама.

Той прекъсна връзката, стана и отиде до закачалката, където висеше термокостюма му.

— Иди и си вземи палтото — обърна се той към Коруин. — Сега ще връчим на клиента авентинския еквивалент на мостра без стойност, която с малко щастие ще се окаже, че съвсем не е без стойност.

Третият пътник се оказа първият говорител на трофтите.

Докато летяха над авентинските местности, Коруин тайно и с увлечение оглеждаше трофта. През живота си беше виждал много трофти, но никога толкова отблизо и толкова продължително. Сгъващи се назад колена и извити навън стъпала; прилични на насекомо торс и корем; ръце с гъвкави радиаторни мембрани; несъразмерно голяма глава с двоен гърлен мехур и странно, прилично на пилешко лице. Всичките основни анатомически особености на трофтите му бяха така познати, както и тези на човешките същества или дори на рогатите леопарди. Но Коруин откри, че има дребни подробности, които досега не бе забелязвал. Лъскавата кожа, например, беше по-матирана версия на бляскавите, прилични на трико дрехи. Дори от един метър разстояние се виждаха тънките бръчки, които пресичаха надлъж и нашир кожата му, и космите, подаващи се от всяка гънка. Седнал на специално конструирана седалка, трофтът се помръдваше от време на време и тогава Коруин съглеждаше възлести мускули и — понякога — очертание на скелетна конструкция. Големите главни очи имаха различен цвят от трите малки, допълнителни, разположени около тях. Някога беше чел, че главните очи са за бинокулярно зрение, а допълнителните — за нощно виждане и при поляризирана слънчева светлина. За голямо съжаление на Коруин късата човка остана затворена. Той много искаше да види как изглеждат тривърхите зъби на трофта.

По време на двадесетминутното пътуване Джони съобщи на пилота само крайния пункт и повече нищо не каза. Очевидно всичко бе предварително подготвено и нито той, нито първият говорител изпитваха нужда от по-нататъшни разговори. Коруин смяташе да понатисне баща си за малко повече информация, но после реши, че мълчанието на Джони е указание, че и той не трябва да говори. Разпределил вниманието си между трофта и гледката през прозореца, той култивираше необходимото му търпение.

Най-после се приземиха до една голяма, квадратна сграда, разположена в снежна гора, далеч от всякакво познато на Коруин селище. Посрещна ги ескорт от двама души. На гърдите им имаше монограм с надпис: „Тренировъчен център“, а под него се виждаше емблемата на академията „Кобри“ — стилизирана качулата змия. Едва тогава Коруин започна да се досеща какво е намислил баща му.

— Губернаторе — каза един от посрещачите и кимна на Джони. — Вие и вашите гости имате разрешение да влезете в мониторната зала. Последвайте ме, моля.

Влязоха през бронирана врата и тръгнаха по изключително еднообразен и безличен коридор, в който шумът от стъпките им кънтеше непривично сред металните стени. Качиха се на един асансьор и след тридесет секунди влязоха в огромна, неравномерно осветена зала, в която цареше безмълвно напрежение. В по-слабо осветените площи покрай стената най-малко тридесет души седяха пред малки монитори и работеха с клавиатури и джойстикове, а шестима мъже в куртки на кобри с червени и черни квадрати съсредоточено гледаха по-големи монитори, разположени върху полукръгла конзола в средата на залата. Един от тях се обърна да посрещне новодошлите. Когато се доближи, Коруин позна, че е координаторът Сън. „Истинско царско посрещане“, помисли си той.

— Губернаторе — кимна към Джони Сън. — Първи говорителю, господин Моро — добави той и кимна по същия начин към трофта и Коруин. — Минете насам, ако обичате. Групата току-що проникна във външния периметър на участъка.

— Атакуват ли? — попита първият говорител, докато отиваха към конзолата с форма на полукръг.

— В известен смисъл — отговори Сън. — Групата кобри, които ще отидат на Квазама, упражняват техниките за бой в сграда. Елате да погледаме.

На отделните монитори се показваха различни етапи от атаката. Коруин бързо огледа всичките и се опита да схване замисъла. Той скоро разбра, че въпреки различните ъгли, под които бяха насочени камерите, в боя участват само четири кобри: Алмо Пири, Джъстин и още две, които познаваше от снимки и доклади в Съвета: Майкъл Уинуърд и Дорджей Линк. Последните се промъкваха през един коридор, докато Пири и Джъстин се бяха изправили пред огромна врата.

— Онези двамата — обясни Сън и посочи Пири и Джъстин — са спрени от голяма врата с електронна брава. Вероятно могат да я разбият с бронебойните лазери, но засега не е обявена обща тревога и си заслужава да загубят малко време, като се опитат да я преодолеят без да вдигат излишен шум. Изглежда обаче, че един от квазаманците ще ги изненада. — Той включи друг монитор и на него видяха манекен на часовой.