Ударът на кобрата

— Разбрах, че демесна Балиу’чка’спми смята разходите за тази начална експедиция за много високи, първи говорителю — отбеляза той. — След като видяхте кобрите в действие, споделяте ли това мнение?

Първият говорител се размърда, протегна мембраните на ръцете си като крила на прилеп и после отново ги събра.

— Демесна Тлос’кин’фахи винаги е оценявала високо бойните качества на войника-кобрах — заяви той.

Коруин си помисли, че това не е отговор на зададения въпрос. Баща му също разбра, че трофтът хитрува.

— Но не е достатъчно впечатлена, за да поеме допълнителните разходи, които демесна Балиу’чка’спми не желае да плати? — обади се по-възрастният Моро. — Може би владетелят на вашата демесна ще желае да види видеозапис на това занятие.

— Сигурно ще му е интересно — съгласи се трофтът. — При условие, че цената е приемлива.

— Съвсем приемлива — кимна Джони. — Особено ако се вземе предвид, че вие ще си възстановите част от средствата, като продадете едно копие на демесна Балиу’чка’спми. Аз мисля, че след това владетелите на тези демесни могат да постигнат ново споразумение колко да плати всяка от тях, за да наемат нашите кобри.

— Да — каза първият говорител и на Коруин му се стори, че в безизразния глас на механичния преводач долавя вежлива нотка. — Мисля, че е възможно.

Предвиждането се оправда и за две седмици на масата за преговори уклончивите отговори на трофтите по финансовите въпроси изведнъж секнаха. Това обаче нямаше никакво значение, защото групите за планиране вече бяха решили да не се скъпят за жизненоважната апаратура и в същото време да сведат разходите до минимум. В емоционално отношение този carte blanche представляваше голяма подкрепа, а в политическо — признание за добрата репутация на световете на кобрите. В известен смисъл последното беше хубаво, но Коруин все още си спомняше дните, когато трофтите смятаха тези светове за заплаха. Прекъсването на връзката им с човешкия Доминион сложи край на техните страхове, но не бе далеч от ума, че слухът за силата на кобрите може да се раздуе и отново да стане така обезпокоителен за пришълците, сякаш са реално застрашени. За първи път той разбра болезненото нежелание на баща си да демонстрират истинските бойни възможности на кобрите.

Три седмици по-късно — само единадесет от одобряването на проекта от Съвета — от Авентини излетяха два космически кораба за далечни полети на световете на кобрите: „Капка роса“, на който бяха Джъстин и Джошуа Моро, с курс към Квазама; и „Менсаана“, с Джони и Крис Моро и засега официално неуточнен курс.

Коруин наблюдаваше излитането и се питаше, как на една планета с почти четиристотин хиляди души може изведнъж да се почувства толкова самотен.

7.

На времето, когато се колонизираше планетата, „Капка роса“ беше единственият междузвезден кораб на Авентини. Тогава той бе предназначен само за проучване на възможностите за евентуално бъдещо заселване на съседните звездни системи и плановиците на Доминиона не виждаха никакъв смисъл да ангажират голям звездолет. С екипаж от пет души и четирима изследователи „Капка роса“ изглеждаше достатъчно просторен, но със сегашния двойно по-голям товар бе направо претъпкан.

Пири намираше обстановката за поносима. Той беше израснал при почти клаустрофобни условия. Малкото градче „Благодарност“, оградено от гори, пълни с рогати леопарди, в смисъл на физическо пространство беше много уютно местенце. Макар че след това бе изпитал удоволствието както от по-достъпното уединение в големите градове, така и от живота сред просторите на пограничните региони на Авентини, той не беше изгубил способността да си създава умствено усамотение там, където не съществуваше физическо.

По-голяма част от останалите десет пътника, макар и в различна степен, също доста добре се адаптираха. Джъстин и Джошуа почти през целия си живот бяха живели в обща стая и дори в претъпканата каюта се чувстваха по-добре от повечето братя, които Пири познаваше. Другите две кобри, Линк и Уинуърд, бяха изкарали последните няколко седмици от интензивните занимания в казармените помещения на Академията и Уинуърд веднъж бе споделил, че в сравнение с живота там, на кораба се чувства като в дворец. Членовете на групата за контакт — която освен Джошуа включваше още Юри Серенков, Марк Риндстат и бившия моряк Декер Йорк — още при подбора бяха изследвани за невротични смущения и Пири беше убеден, че тях нищо не може да ги разстрои — поне видимо. А двамата изтъкнати учени, докторите Билман Кристофър и Хърш Намиди, бяха толкова заети с изследователската си апаратура, програмите и вариантните схеми, та навярно не забелязваха, че едва има въздух за дишане.

Оставаше Лизабет Телек.