Ударът на кобрата

— Ъгълът, в случай че ви интересува, е двадесет и четири градуса по посока на часовниковата стрелка от чистия север. И улиците, ориентирани на югоизток-северозапад са значително по-широки от перпендикулярните на тях. Може ли някой да го обясни?

— Същото е и при втория град — изсумтя Серенков. — Само че улиците са под ъгъл двадесет и три градуса и осем десети, но и тук схемата е същата — широки улици и перпендикулярно на тях — тесни.

— За разлика от селата, градовете изглежда не са оградени — отбеляза Джъстин, докато преглеждаше снимките от камерата.

В другия край на интеркома настъпи кратка пауза.

— Какво имаш предвид, като казваш „оградени“? — попита Намиди.

— Около селата имаше тъмни кръгове — обясни Джъстин и се върна на няколко снимки. — Предположих, че са сенки от заобикалящите ги дървета, но сега не съм сигурен.

— Интересно — промърмори Телек. — Кой е номерът на тази снимка?

— Докато се занимавахте с това — намеси се Кристофър, — получих спектъра на неутринния поток. Изглежда, че в енергетиката тук използват реакторна система деление-синтез.

Някой в салона подсвирна.

— И това ако не е прогрес — чу се друг глас по интеркома, който Джошуа идентифицира като Марк Риндстат.

— И да, и не — каза Кристофър. — Очевидно нямат надеждни централи с ядрен синтез, иначе не биха използвали такава сложна система. От друга страна, технологията на ядрено деление сигурно съществува в селата отпреди сто години.

— В такъв случай трябва да има две култури — реши Джошуа. — Градовете и селата са на различен етап на развитие.

— По-вероятно е градовете да се управляват от чуждопланетни нашественици — предположи Намиди, — докато в селата живеят само местни жители. Мисля, че е ясно от какво са разтревожени трофтите.

— Смятат, че Квазама представлява преден пост на друг народ, който се движи към техните територии — заяви мрачно Телек. — Моро, не знам кой от двама ви попита, но вече изяснихме тъмните пръстени. Това са стени около метър широки и два до три метра високи.

Близнаците се спогледаха.

— Искате да кажете примитивна защита? — попита Джъстин.

— На такава прилича — съгласи се Серенков. — Губернаторе, смятам, че ще бъде добре, ако съкратим тази част от пътуването на една до две обиколки. Те вече сигурно са ни открили и колкото по-дълго останем на орбита преди да кацнем, толкова по-малко искрени и честни ще изглеждаме в техните очи. Няма да можем да твърдим, че не сме знаели за тяхното съществуване.

— Особено ако смятаме да използваме механичния преводач на трофтите — съгласи се (според Джошуа, твърде неохотно) Телек. Той погледна скрито екрана на интеркома, за да види израза на лицето й, но то с нищо не показваше дали тя се страхува да им заповяда да слязат в змийското гнездо. „Стават двама — помисли си мрачно Джошуа и се обърна към люка. — А може пък аз да не съм прав. Вероятно съм прекалено предпазлив или дори безкрайно страхлив.“

Много странно, но тази възможност не го накара да изпита чувство на срам. В края на краищата, когато се приземят, Телек щеше да остане в относителната безопасност на „Капка роса“, а Джошуа и останалите от контактната група трябваше да излязат. Там долу вродената предпазливост вероятно щеше да бъде предимство, а не недостатък.

На следващата обиколка корабът слезе над петното, което Намиди нарече „градски пояс“ и се насочиха към мрежа от самолетни писти в северния край на най-северния от градовете. Когато съгледаха пистите, всички се развълнуваха, а Намиди ги посочи като доказателство, че Квазама наистина представлява предна база за междузвездни полети. Кристофър обаче установи, че тяхната широчина и дължина са по-подходящи за самолети, отколкото за совалки, след което в салона започнаха разгорещени спорове. Накрая Декер Йорк определи, че пистите изглежда са ориентирани по посока на преобладаващите ветрове, а не по най-вероятните вектори за изстрелване на совалки. При по-нататъшното проучване не откриха космодрум и Телек реши да използват самолетното летище.

За Пири това беше най-изнервящата досега част от цялото пътуване. Завързан здраво за катапултната седалка близо до главния изход, далеч от всякакви люкове за наблюдение или интеркомни дисплеи, той се чувстваше съвсем безпомощен. Ако квазаманците искаха да свалят „Капка роса“, планирането при кацане беше много подходящ момент. Всъщност, за по-добра възможност квазаманците не биха могли и да мечтаят; те вероятно не знаеха, че „Капка роса“ се спуска с гравитационни двигатели, като машина за вертикално излитане и че нейният екипаж почти няма опит в кацане на аварийна писта, каквато Телек им наложи да използват.