Ударът на кобрата

Но никой не откри огън по тях и корабът кацна сравнително добре. Без да се срамува, Пири въздъхна от облекчение, но въпреки това, когато се развърза и се изправи, продължи да държи под око най-вътрешната врата на люка. Според плана трябваше да изчакат няколко минути и след това да изпратят навън Серенков да се срещне с посрещачите, каквито квазаманците навярно щяха да изпратят. А през цялото това време Пири и една от неговите кобри щяха да бъдат единствената сила, която да защитава „Капка роса“.

Звуковите му усилватели, включени на максимална мощност, доловиха ахването на Намиди от салона.

— Божичко, губернаторе. Погледнете! Това е… О, Господи.

— Алмо! — изгърмя в следващия миг гласът на Серенков от другия край. — Елате тук!

Пири хукна към мостика, където Серенков се готвеше да слезе, ръцете му автоматично заеха позиция за стрелба с лазерите.

Когато пристигна, видя сивата стая оживяла от преливащите цветове на мониторните екрани с изгледи от града и заобикалящата го гора. До този момент Пири нямаше представа колко колоритен е градът — гората и сградите бяха в една и съща цветова гама, сякаш за мимикрия. Но в момента декоративното изкуство на квазаманците никак не го интересуваше.

— Какво има? — попита той.

Серенков, застанал зад командирския стол на Ф’ахл, посочи с леко трепереща ръка към най-близката сграда на няколкостотин метра.

— Квазаманците.

Пири погледна екрана. Към „Капка роса“ идваха шест фигури, всяка с револвер от едната страна и нещо, подобно на малка птица на рамото от другата. Шест фигури…

Хора, също като тези на „Капка роса“.

8.

Пири стоя цяла минута на мястото си и безуспешно се опитваше да разбере онова, което виждаше. Хора тук? На повече от сто и петдесет светлинни години от най-близкия свят на човешкия Доминион? Отвъд Асамблеята на трофтите?

Отзад в салона някой се прокашля и високоговорителят на интеркома на мостика изръмжа.

— Значи според вас, губернаторе, всички ние разсъждаваме прекалено антропоморфно? — попита Намиди с подчертано безразличие.

Телек изглежда за първи път изгуби дар слово.

— Сега поне знаем със сигурност, че демесна Балиу няма нищо общо с войната между трофтите и Доминиона — продължи Намиди. — Те едва ли биха пропуснали да споменат, че квазаманците са от същата раса като нас.

— Невъзможно е — промърмори Йорк. — Тук не може да има хора. Просто не може.

— Добре де, не може — каза Кристофър. — Да отидем ли да им го кажем?

— Да не е някакъв вид илюзия? — обади се Джошуа от стаята на близнаците. — Контролируема психическа халюцинация или нещо от този род.

— И в това не вярвам — озъби се Йорк.

— Ако обаче е илюзия — добави Ф’ахл и завъртя някакви копчета, — тя е много силна. Милиметровите радари ги хващат съвсем сигурно и потвърждават формата.

— Може би са роби от царството на квазаманците — предположи Серенков. — Потомци на хора, отвлечени от Земята преди столетия. Във всеки случай, губернаторе, ще трябва да отидем и да се срещнем с тях.

Телек изсъска — изглежда си бе възвърнала говора.

— Капитане, какво показва анализаторът?

— Засега нищо застрашително — докладва Ф’ахл и посочи с пръст един от малкото дисплеи, които не предаваха картини от вън. — Кислород, азот, въглероден двуокис и следи от други газове в приемливи количества. Хм… никакви доказателства за необичайно висока радиоактивност и замърсяване с тежки метали. Бактериалният анализ е съвсем в началото, но засега не са се явили проблеми. Компютърът открива структури на ДНК и на протеина, подобни на тези на Авентини и смята, че няма рискове за здравето.

— Хм. Добре. По-късно лично ще проверя тези данни, но ако структурите са същите като на Авентини, микробите тук няма да представляват голям проблем. Добре, Юри, предполагам, че можем да слезем. За по-голяма сигурност най-добре да вземете филтърни балони. Номер две ще е подходящ, освен ако квазаманските вируси не са много по-малки от нашите.

— Правилно. — Серенков се колебаеше. — Губернаторе, тъй като квазаманците са изпратили посрещачи бих желал да взема целия си екип.

Шестимата квазаманци бяха стигнали почти до кораба. Пири наблюдаваше уголемена картината, очите му проучваха и най-малките подробности — израза на лицата им, сребърно-сивите птици, кацнали върху левите им рамена, закачените на коланите револвери.

— Губернаторе, според мен най-добре е Юри да отиде самичък — обади се той.

— Не, той е прав. Ние трябва да покажем, че им вярваме — каза Телек и въздъхна.

Серенков не чака втора заповед.

— Марк, Декер, Джошуа! Среща на палубата в пълно бойно снаряжение! — изчака трите потвърждения и побърза да слезе от мостика.

— Алмо? — извика Телек, когато Пири се накани да ги последва. — Ти остани да охраняваш кораба.

Пири се намръщи, но нямаше време да оспорва заповедта.

— Майкъл, Дорджей! Заемете позиция на изходния люк! — нареди той по интеркома. Двете посочени кобри и Пири веднага се отправиха назад.

Пири мина тичешком през суматохата покрай изходния люк, без да се блъсне в никого. Когато спря до Телек, Серенков тъкмо излизаше от шлюза.