Ударът на кобрата

Джъстин бе учил, че в човешкия Доминион е имало култури, които са държали много на естетическата външност на сградите и първата му мисъл беше, че квазаманците са потомци на такъв клон от човешката общност. Но докато контактната група бавно вървеше по улиците, той постепенно започна да се съмнява в това си предположение. По сградите не се виждаха нито стенописи, нито рисунки на хора или животни. Цветните петна изглеждаха повече или по-малко като случайно нанесени, макар за кобрата съчетанията да бяха доста приятни. Той се чудеше дали Намиди ще намери нещо съществено в тази окраска.

Серенков се прокашля и веднага стана ясно, че ръководителят на контактната група имаше нещо друго наум, а не художествените умения на квазаманците.

— Изглежда много от вашите хора имат със себе си мохи — подхвърли той. — Мохи и револвери. Толкова ли са опасни условията в Солас?

— Рядко използваме оръжия, но когато прибегнем до тях, боят е на живот и смърт — обясни Моф.

— Аз пък си мислех, че мохите ви осигуряват достатъчно надеждна защита — намеси се Йорк.

— От някои заплахи — да, но не от всички. Може би по време на вашия престой ще имате възможност да видите в града да нахълтва стадо бололини и дори крисджо.

— Добре, но ако се случи такова нещо, не забравяйте, че ние сме обезоръжени — каза Серенков. — Освен ако не възнамерявате по-късно да ни снабдите с оръжие и мохи.

От тонът му беше ясно, че не храни големи надежди, но Моф разсея всякакви съмнения.

— Като чужденци не вярвам градският наместник да ви разреши да носите оръжие — поклати глава той. — А пък и мохите изглеждат твърде неспокойни от вашето присъствие, за да ви защитават.

— Хм — промълви Серенков и млъкна. Джъстин насочи вниманието си към хората по тротоарите. Върху раменете на всички се виждаха вездесъщите мохи. До ушите му достигна шумът от лек ветрец, който разроши косите на хората и перата на птиците. „Странно — помисли си той, — да чуваш вятъра, а да не го усещаш.“

На подсъзнателно ниво това му се стори по-странно дори от факта, че той вероятно беше първият човек в историята, който почти буквално чува и вижда чрез брат си.

Някъде зад него се разнесе друг глас.

— Това извинение ли е? — попита Лири.

— Не мисля — отговори Телек. — Най-близките до контактната група мохи действително изглеждат много по-неспокойни от по-отдалечените. Предполагам, че причината за това е различната ни миризма от тази на квазаманците.

— Генетично отклонение — измърмори Пири.

— По-вероятно диетични различия. Научи ли нещо, Намиди?

— Мисля, че уточних времето на тяхното емигриране — отговори Намиди. — Династията Агра е владеела регион от централна Азия от 2097 до 2180 година, когато официално е създаден човешкият Доминион.

— Ами какво установи за, хм, владетелите на Раджан Путра? — попита Телек.

— За това ще трябва да прегледам подробно историческите архиви, които са на Авентини. Но зная, че когато за първи път е била разрешена цялостната колонизация, е имало голяма миграция от Реджинин и вероятно тогава е създаден света Раджпут.

— Хъм. Може да са били етнически сепаратисти.

— Нямам представа. Предполагам обаче, че квазаманците или са пристигнали заедно, или са били отделни емигрантски групи. И в двата случая, малко са задминали крайната точка, която са искали да достигнат.

— Меко казано, доста много са я задминали — изсумтя Телек. — А къде са били трофтите, когато квазаманците са прекосявали територията на Асамблеята?

— Сигурно не са ги видели — обади се Серенков. — Всъщност, първите космически кораби на Доминиона са били ужасно несигурни и когато са достигали свръхкритично състояние, те са надхвърляли приблизително десет пъти скоростта, която можем да достигнем днес.

— Звучи доста привлекателно — каза Пири.

— Стига да не се налага човек да спира — отвърна сухо Кристофър. — При излизане от хиперпространството с такава скорост цялата електроника на кораба изгаря. Буквално десетки колонизаторски кораби — обърнете внимание, колонизаторски, не просто проучвателни или разузнавателни се водят като изчезнали. Предполагам, че корабът на квазаманците е един от малкото извадили късмет.

— Или пък са имали нещастието да бъдат отвлечени и докарани тук — допълни го Намиди. — Искам да ви припомня, че още не сме изследвали тази възможност.

— Ако открием следи от някаква друга раса, ще го имам предвид — увери го Телек, — но ми е трудно да си представя роби с револвери.

Джъстин включи директно имплантираните си оптически сензори към тези на Джошуа и видя, че колата с контактната група зави в една от по-широките улици, които бяха видели отвисоко. Той наостри слух да чуе бележките на Серенков. Но ръководителят на групата поне за момента очевидно беше решил да се въздържи и да не притиска квазаманците за повече информация. „Може би е добре — помисли си Джъстин, — защото това затишие ще ми позволи да продължа едновременно да следя градския пейзаж и да слушам разговора в салона.“

— Някакви данни от преводаческата програма за бололините и крисджите? — попита Пири.

Джъстин почувства как Телек вдигна рамене.