Ударът на кобрата

Пред тях се откри сцена от далечното минало на човечеството. Върху приличен на огромна възглавница трон се бе излегнал едър човек. Макар и не дебел, той очевидно от доста време не беше напрягал мишци. Пред него имаше група танцьори и танцьорки, облечени в екзотични дрехи, а зад тях в полукръг седяха музиканти — живи музиканти — и свиреха. На разпръснати из стаята възглавници седяха мъже и жени, чието внимание бе раздвоено между танцьорите и ниските работни масички пред тях. Когато Моф ги поведе към трона, Йорк привидно небрежно погледна към една маса и успя да види, че между хартиите има апарати, които приличаха на портативни компютри или компютърни терминали. Изглежда технологическото равнище на квазаманците не се ограничаваше само с револвери и коли.

Всички в стаята, с изключение на танцьорите, имаха на раменете си мохи.

Моф ги заведе на няколко метра от трона. Ако седналият на него градски наместник беше изненадан от тяхната поява, той с нищо не го показа. Думите му прозвучаха весело.

— Добре дошли — чу превода в слушалката Йорк. Едрият квазаманец вдигна ръка и музикантите и танцьорите дисциплинирано спряха няколко такта по-късно. — Аз съм Кимерон, градски наместник на Солас. Приветствам ви с добре дошли в Квазама. Моля седнете.

Моф посочи редица възглавници — четири от тях, установи Йорк, поставени пред градския наместник. Серенков кимна и седна. Другите последваха примера му. Моф и останалите от ескорта останаха прави.

— Значи — каза Кимерон и потри ръце, — вашите имена са Серенков, Риндстат, Йорк и Моро и идвате от свят, наричан Авентини. И така. Какво точно — обърнете внимание, точно — искате от нас?

Серенков онемя, сякаш за момент си бе глътнал езика.

— Вие изглежда знаете много за нас — най-после успя да проговори той. — Сигурно ви е известно също, че ние сме тук, за да установим контакти с наши братя, за които не сме знаели, и да направим тези контакти взаимно изгодни.

Още преди да спре преводачът, върху лицето на Кимерон се появи хитра усмивка.

— Да, твърдите, че сте дошли с такава цел. Но защо вие, които можете да извършвате междузвездни полети, смятате, че ще намерите нещо, което да оправдае загубеното от вас време?

„Внимателно, момче — изпрати Йорк предупреждение към Серенков. — Примитивен не означава непременно наивен.“ Той погледна Моф и останалите от ескорта и съжали, че не умее да чете езика на тялото на тази раса.

Серенков бе дошъл на себе си и отговорът му беше шедьовър на привидна искреност.

— Като човек, който е открил нов свят, сър, вие сигурно знаете, че всяка планета е уникална по отношение на своя животински и растителен свят и в по-малка степен в минералните богатства. Да започнем с това, че вашите храни и лекарства сигурно са много по-различни от нашите. — Той посочи към музикантите и танцовата трупа. — Народ, който обича изкуството толкова много, колкото очевидно го обичате вие, притежава по-слабо осезаеми, но не по-малко ценни възможности за културен обмен.

— Разбира се. Но ако ние нарочно сме дошли на Квазама, за да избегнем всякакъв културен обмен? — попита Кимерон и кимна с иронична усмивка на лице.

— Тогава, господин градски наместник — тихо отговори Серенков, — ще ви се извиним за проявеното нахалство и ще поискаме разрешение да си отидем.

Кимерон го загледа замислено и в залата се възцари продължителна, тягостна тишина. Йорк отново погледна към Моф и ръката го засърбя от желание да държи оръжие. Най-после Кимерон се размърда върху трона от възглавници и наруши мълчанието.

— Е, за ваш късмет, предполагам, ние, квазаманците не сме толкова строги. Макар че някои от нашите хора биха предпочели да не е така. — Той махна с ръка и от краищата на помещението излезе нова група от петима мъже и се приближи до гостите, а Моф се присъедини към тях. — Моф, моля те, придружи гостите ни до техните квартири — каза градският наместник. — Погрижи се да бъдат задоволени всичките им нужди и организирай за утре екскурзия. Ако не възразявате — този път се обърна към Серенков, — днес следобед ще ви подложим на цялостен медицински преглед. За ваша, както и за наша сигурност.

— Нямаме абсолютно нищо против — отвърна Серенков. — Макар че ако имате някакви опасения, трябва да ви уверя, от опита, който сме натрупали на Авентини, че повечето вируси от една планета не застрашават съществата от друга.

— Нашият опит показва същото — кимна Кимерон. — Все пак няма да ни навреди, ако проявим малко предпазливост. До утре.

Серенков стана, Йорк и останалите го последваха.

— С нетърпение ще очакваме отново да се срещнем — каза Серенков и се поклони. После се обърна и тръгна след Моф, който ги изведе от залата.