Ударът на кобрата

— Подразбирам, че са местни животински видове — отговори тя. — Очевидно доста опасни. Тези револвери, дето висят на бедрата им, нямат вид на спортни.

— Съгласен съм. Защо не издигнат около града стена като онези, които са построили около селата?

Настъпи кратка пауза.

— Нямам представа. Хърш?

— Стените около селата може би нямат за цел да не допускат влизането на животни — предположи той, но гласът му не прозвуча много убедително. — Възможно е и двата вида животни да летят или скачат толкова високо, че стените да не могат да ги спрат.

— Тогава защо са построени около селата? — запита Пири.

— Не зная — озъби се Намиди.

— Добре де, не се карайте — каза помирително Телек. — Юри трябва да изясни всички тези въпроси. Сега по-добре да се успокоим и да го оставим да си свърши работата.

Отново настъпи тишина. В Солас Джошуа извърна глава, за да огледа една особено привлекателна жена. Джъстин също се възхити на гледката и се зачуди дали нейната външност или фактът, че мохото беше кацнало на дясното й рамо, бе привлякло вниманието на брат му. Той се опита да види от коя страна е револверът й, но преди да успее да стори това, Джошуа обърна лице напред. „Левачка“, помисли си той и си отбеляза наум, че трябва да предупреди останалите.

Кристофър обърна внимание на друга подробност.

— Хърш, можа ли да направиш някаква преценка за населението на Квазама? Искам да кажа, при условие, че са хора и имаш представа за необходимото жизнено пространство на един човек.

— Може би между петдесет и триста милиона — отговори Намиди. — Това предполага, че през последните три столетия са се размножавали като хамстери, но за новите светове такава раждаемост е нормална. Защо питаш?

— Възможно ли е при такова население да се използва именна система само с малко име?

— Като Моф, например? Едва ли. Особено ако се вземе предвид, че идват от свят, в който се използват няколко имена.

— Което означава, че Моф не казва пълното си име — заключи Кристофър. — А това иде да покаже, че мохите не са единствените, които са разтревожени от нас.

— Така е — съгласи се мрачно Намиди. — Е, недоверието към непознати е част от характеристиките на изчезналите човешки култури.

— Или трофтите, които са били тук преди нас, са станали причина за създаване на нова традиция — изръмжа Телек. — Страхотно ми се иска да имахме дневника от тяхното посещение. Но независимо от причината, трябва да напомним на групата да бъдат много внимателни.

Чу се леко щракане и Телек предаде по транслатора кратко съобщение до контактната група. Сега колата изглежда вървеше по-бавно и Джъстин оглеждаше сградите от получените кадри, като се питаше в коя ли се намира кабинетът на градския наместник. За щастие разговорите в залата престанаха, тъй като учените наблюдаваха същите картини на дисплеите пред тях и докато вниманието му беше съсредоточено върху сигналите от имплантираните в Джошуа датчици, нямаше опасност да изпусне нещо. Той се дразнеше от тези датчици, но трябваше да признае, че вършеха добра работа. Когато дойдеше време да замести Джошуа навън, Джъстин щеше да знае всичко онова, което бе видял неговият брат, а това щеше да бъде от решаващо значение при изпълнение на определената му роля.

Колата спря до бордюра. Съпротивлявайки се на силното желание да напъне мускули за движенията, които трябваше да извърши брат му, Джъстин остана да лежи на дивана, докато Джошуа, следван от Серенков и останалите, изкачи трите стъпала и влезе в сградата.

Когато преди осемнадесет години напусна Доминиона, за да отлети на Авентини, Декер Йорк вече беше служил двадесет години като моряк. По време на военната си служба той бе виждал буквално десетки различни високопоставени лица — от селски съветник до комисар на Доминиона и си беше изградил представа как трябва да изглеждат ръководителите и техните приближени.

Според тези стандарти, Кимерон нямаше изобщо вид на градски наместник.

Моф ги въведе в стая, която едва ли би могла да се нарече кабинет. От двете страни на вратата, зад която се чуваше музика, стояха облечени в ливреи пазачи. Те отвориха тежките крила и от вратата заизлизаха струйки дим. Вътре гореше тамян или опиати. Йорк сбърчи нос, но за щастие филтърният балон около главата му не позволяваше на дима да проникне до него. В стаята се виждаха приглушени червени и оранжеви светлини. Изглеждаше голяма, но спуснатите завеси й придаваха вид на елегантен и ограден с нежни стени лабиринт. Моф ги преведе по два прави ъгъла към центъра на помещението.