Ударът на кобрата

Ако пътниците на „Капка роса“ бяха шокирани, в не по-малка степен същото беше вярно и за квазаманците. Групата посрещачи трепна и спря. Пири видя, че по лицата им премина изненада и учудване. Той настръхна, но квазаманците не посегнаха към револверите си. Една от птиците изграчи и размаха криле, а собственикът й нежно я погали по гушата и тя се успокои.

Пири усети, че Телек се наведе към него.

— Вярваш ли в теорията на Хърш за балиуите? — прошепна тя.

— За благословеното невежество ли? — отвърна Пири. — Нито дума. Балиуите са знаели, че ние сме от същата раса. Ако са очаквали, че ще проявим желание да освободим хора, поробени от квазаманците, те сигурно щяха да ни кажат.

Телек изсумтя. Намиди и Кристофър, забеляза Пири, очевидно бяха изпуснали размяната на реплики. Той също насочи цялото си внимание към дисплеите; очакваше квазаманците да заговорят, за да разбере играта на балиуите.

Делегацията на Квазама забележително бързо се съвзе от изненадата при срещата с контактната група — факт, който Серенков прие за добър знак. Независимо дали хората бяха роби или господари, ясно беше, че не са диваци. Серенков не бе съвсем сигурен какво трябва да очаква от този факт, но знаеше, че е добър знак.

Делегацията на квазаманците спря на няколко метра от контактната група. Серенков започна да вдига дясната си ръка, но по средата на движението една от птиците разпери крила и заплашително изграка. Той бързо я свали, почака собственикът на птицата да я успокои, после вдигна ръка на височина на гърдите с обърната навън длан.

— От името на народа на Авентини ви приветствам — каза той. — Ние идваме с миролюбиви намерения. Аз съм Юри Серенков; другарите ми са Марк Риндстат, Декер Йорк и Джошуа Моро. С кого имам честта да разговарям?

Няколко секунди провесеният на врата му преводач продължи да говори и Серенков мълчаливо отправи молитва към небесата, трофтите наистина да са вложили свястна преводаческа програма, за да не вмъкне някоя обида в поздравителното му обръщение.

Изглежда уредбата не направи никакъв гаф. Един от квазаманците пристъпи половин крачка напред и подобно на Серенков, повдигна ръка за поздрав.

— Ние също ви казваме нашето добре дошли. — Секунди след него прозвуча механичният преводач. — Аз съм Моф и ви приветствам от името на градския наместник на Солас Кимерон и народа на Квазама. Преводачът ви говори добре езика ни. Как е попаднал на вашия кораб?

— Нашият преводач е машина — внимателно поясни Серенков. Той не знаеше на какво технологическо ниво са тези хора и дали биха разбрали думата „компютър“, или биха сметнали целия процес за черна магия. — Всяка изговорена от мен дума се изпраща от този микрофон в машината и тя я сравнява с познатите й думи от вашия език…

— Зная какво представлява машинният преводач — прекъсна го Моф. — Други посетители на нашата планета също са използвали такива неща, макар че ние нямаме нужда от тях. Вашата машина има същата модулация като тяхната.

Скритият въпрос беше повече от очевиден и Серенков трябваше за части от секундата да съобрази отговора си. Изглежда честността беше най-доброто решение.

— Ако имате предвид трофтите от демесна Балиу’чка’спми, ние наистина купихме от тях нашия преводач. От тях научихме и за вас, макар те да не казаха, че имате същия произход като нас. Мога ли да попитам как сте дошли толкова далеч от другите човешки светове?

Моф погледна „Капка роса“, после отново се обърна към Серенков.

— Корабът ви е голям, но е по-малък от онзи, за който се говори в нашите предания. Нормално колко души побира?

„С други думи — помисли си Серенков, — още колко души има на борда?“ Отново най-добре да отговори честно; честност, съчетана с факта, че трябва да третира Джъстин Моро като несъществуващ.

— На борда има седем души екипаж и шест члена на дипломатическата мисия — отговори Серенков. — Поради различни причини, те ще останат там.

— А през това време вие какво възнамерявате да правите?

Въпросът намери Серенков неподготвен. Той бе очаквал да проведат разговор с държавници, да обиколят района, но не и такъв въпрос тук, до самия кораб.

— Бихме желали да се запознаем с вашия народ. Да разменим информация от взаимен интерес, да сключим търговски спогодби. В края на краищата, ние имаме общо културно наследство.

Моф го изгледа сурово.

— Нашето културно наследство е борба с хората и природата — отговори безцеремонно той. — Кажете ми къде се намира този ваш свят Авентини, от който идвате?

— Ние живеем на около четиридесет и пет светлинни години оттук — отговори Серенков, като устоя на силното желание драматично да посочи към небето. — Не съм сигурен за точната посока, нито дори дали слънцето ни се вижда от такова голямо разстояние.

— Разбирам. Какви са вашите отношения с владетелите на Раджан Путра и династията Агра?