Ударът на кобрата

Камерата се завъртя и на екрана се появи Джъстин. „Джъстин е самичък? — помисли Коруин. — Но нали Алмо също беше там?“

Екранът светна силно и изгасна. Коруин насочи поглед към мониторите с фиксирани камери точно навреме, за да види как Пири се спусна от тавана с готови за стрелба лазери във върховете на пръстите и се сви до „убития“ часовой. После надникна зад ъгъла, вдигна манекена и го занесе до вратата.

— Чисто е — прошепна Алмо на Джъстин.

— Ей сега и тук ще бъде чисто — отвърна също шепнешком Джъстин.

— Вътре е главната станция за насочване на ракети — обясни Сън. Той се пресегна, натисна един ключ и на екрана се появи схема на цялата тренировъчна площ. Коруин бързо откри точките, които представяха брат му и Пири, а после с ужас установи, че стаята, която се готвеха да превземат, не е празна. — Вие ще видите — продължи Сън със същия безразличен тон, — че вътре има осем дежурни квазаманци. Всичките са въоръжени, но кобрите трябва да се възползват от предимството на изненадата. Нека погледаме…

Джъстин се изправи, дръпна вратата и преди тя да се е отворила, алармен звън разтърси напрегнатата тишина.

По-късно Коруин щеше да научи, че Уинуърд и Линк по невнимание са задействали сигнализацията, но в първия момент му се стори, че са попаднали в капан. Двете кобри изглежда си помислиха същото и вместо да нахлуят през отворената врата, атакуваха стената от двете страни на вратата. Коруин чу Джони гневно да мърмори нещо, но когато кобрите разбраха ситуацията, вече беше много късно. Манекените в стаята за контрол бяха готови за бой. Пири си позволи да хвърли поглед зад страничната каса на вратата и получи един лазерен удар.

Коруин почувства, че челюстите го болят от стискане, но фигурите на монитора не губеха време за взаимни обвинения. Пири бързо направи на Джъстин няколко сигнала с ръце и получи потвърждение с кимване. Секунда по-късно двамата мъже откриха огън с лазерите към вратата. После Пири се хвана за касата и се хвърли в стаята.

Вътре и нагоре. Мониторите, които следяха стаята, показаха как тялото му се завъртя като жироскоп и полетя по дъга, а бронебойният лазер в левия му крак описа унищожителен конус. Той едва беше достигнал връхната точка на своя скок, когато влетя Джъстин. По-младата кобра се преметна през глава, падна по гръб, завъртя се в ембрионално положение и бронебойният й лазер също започна да сее смърт.

По разказите на баща си за войната Коруин позна, че това е класически маньовър „високо-ниско“. Срещу насочваната от сензорите на Пири стрелба от високо и по-ниския хоризонтален огън на Джъстин ефективна защита просто не съществуваше и може би за не повече от секунда и половина всичките дисплеи на манекените угаснаха.

Изведнъж Коруин осъзна, че следи операцията със затаен дъх. Той откъсна за секунда очи, за да разбере какво замислят Уинуърд и Линк. Бяха се разделили; Линк стоеше пред една отворена външна врата, а Уинуърд го охраняваше. Лазерите на пръстите му бяха насочени към пресечката на два коридора. Между тях имаше внушителен брой „убити“ манекени.

Неочаквано святкане и трясък върнаха вниманието на Коруин върху другите дисплеи и то точно навреме, за да види как Джъстин стреля с мълниемета към един контролен панел в залата за насочване на ракети. Последва второ святкане и трясък и Коруин стисна ръце в юмруци. Като дете го бе удрял ток от повреден електрически контакт и сега от силния токов поток на мълниемета по йонизираната от лазера траектория кожата му настръхна. Но той се насили и продължи да следи как Пири и Джъстин методично действат из помещението и унищожават и най-малките видими електронни апаратури. Пири спря за момент пред голям дисплей със защитен екран и в стаята се чу тихо жужене.

— Звуков разрушител — промърмори Сън. Вероятно обясняваше на трофта. Няколко секунди по-късно Коруин видя как дисплеят се пукна и жуженето престана.

Тяхното изчезване от стаята и последвалите два изстрела на мълниеметите бяха толкова недвусмислени, че не можеха да се разберат погрешно. Уинуърд и Линк бяха разчистили изхода. Пири повали още два манекена. После четиримата изскочиха през вратата и се насочиха към гората. Пулсът на Коруин почти се нормализира.

— Това е всичко — обяви Сън. — Всички манекени са убити. Даден е сигнал за връщане.

Коруин погледна над полукръглата конзола и видя, че във всички затъмнени места из залата дисплеите угасват, операторите стават и протягат изтръпналите си ръце. Той усети върху рамото си ръката на Джони.

— Бях забравил как изглеждат кобрите в бойни условия — каза развълнуван Джони.

— Изненадващо е колко много адреналин може да отдели хипофизната жлеза на човек — обади се друг познат глас. Коруин погледна край баща си изненадан. Толкова се беше съсредоточил върху дисплеите, че не бе забелязал стария съекипник на Джони, кобрата Кали Халоран, който също бе в събраната от Сън група. Халоран кимна на Коруин и след това погледна трофта, който стоеше мълчаливо до него.