Ударът на кобрата

— Такъв беше животът ни в Ариел, когато се оженихме — вдигна рамене Джони. — Тогава ти като че ли не възразяваше особено.

— Тогава бях много по-млада.

— И какво от това? Защо пък цялото забавление да е само за Джъстин и Джошуа?

Джони беше очаквал, че ще последва някаква реакция, но бе съвсем неподготвен за смеха, в който избухна Крис. Искрен смях, неподправено весело настроение.

— Невъзможен си — възкликна тя и се извъртя на стола, за да го погледне в очите. — Преди малко ти казах, че се тревожа за тях. А какво се готвим да правим? Коледна размяна на тревоги!

— Може просто да стоварим всичките тревоги на Коруин. За братята сутрин, за родителите следобед, а вечер да се тревожи вместо мен в Съвета. Хайде, Крис, може би това е единственият ни шанс да видим мястото, където евентуално ще живеят нашите праправнуци. — „Във всеки случай, единственият шанс да го видим заедно — добави той наум — през трите или четирите години, които ми остават да живея.“

Лицето й с нищо не показа, че е проследила мисълта му, но минута по-късно тя въздъхна и кимна.

— Добре. Да отидем на тази екскурзия.

— Благодаря, скъпа — каза тихо Джони. Той знаеше, че това няма да компенсира мъката от раздялата със синовете й, които заминаваха неизвестно къде във Вселената, но все пак беше макар и малка утеха, че за известно време ще задържи поне съпруга си.

Джони се надяваше да е така. Въпреки неговите уверения, бе напълно възможно двама от тримата им сина да бъдат погълнати от Вселената и никога да не се върнат.

6.

Съветът — заедно с един все по-разширяващ се кръг от доверени лица — неочаквано добре запази тайната за предложението на трофтите почти цели четири седмици, след което Стигър реши да разгласи новините. От гледна точка на Коруин, не можеше да се избере по-лош момент. Въпреки това, още по време на обсъждането с трофтите на финансовите подробности, неочаквано му бе възложено да отговаря за триста и осемдесет хиляди авентинци. Терон Юти и останалите губернатори щяха непосредствено да ръководят голяма част от тях, но имаше доста много политически въпроси, които можеха да решат само той и Джони. И понеже беше поел задължението да разтоварва колкото се може повече баща си, Коруин прекарваше значителна част от времето си на телефона и на обществената информационна мрежа.

За щастие реакцията като цяло беше положителна. Повечето от възраженията — от етичен характер — бяха обсъждани в семейство Моро и на дискусиите в Съвета. Слава Богу, никой не повдигна въпроса, който най-много тревожеше Коруин, а именно защо Съветът бе чакал почти два месеца, преди да потърси общественото мнение. На него той трудно можеше да отговори.

Но цялата тази работа по връзките с обществеността отклони вниманието му от подробностите по подготовката на мисията — всъщност, той напълно изпусна важния въпрос за състава на проучвателната експедиция и научи за него едва когато беше официално разгласен — по-точно, когато му се обади Джошуа.

— А пък аз се чудех защо си толкова спокоен — каза Джони, щом няколко минути по-късно Коруин отиде при него. — Предполагам, че трябваше да ти съобщя за решението ни.

— Да ми съобщиш! — изръмжа Коруин. — Най-малкото трябваше да го обсъдиш с останалите от семейството, преди да се запишеш.

— Откъде-накъде? — възкликна Джони. — Какво смятаме да правим аз и майка ти с живота си е лично наша работа. Ние сме достатъчно възрастни, за да можем самостоятелно да решаваме този въпрос. Според нас, смяната на обстановката ще ни се отрази добре. — Той вдигна вежди. — Да не би да искаш да кажеш, че ние с майка ти не знаем как да се оправим в непозната среда?

Коруин стисна зъби.

— Не забравяй, че сега сте много по-възрастни от времето, когато сте дошли на Авентини. Там можете да загинете.

— Братята ти могат да загинат в Квазама — тихо му напомни Джони. — Трябва ли ние да си седим тук на спокойствие, докато те рискуват живота си? Така поне в известен смисъл ще споделим опасностите, на които са изложени.

По гърба на Коруин преминаха студени тръпки.

— Рискът, който поемате, с нищо няма да намали тези опасности.

— Зная. — Усмивката на Джони беше иронична, но без следа от самозаблуда. — Това е една от най-забележителните черти на човешката психика. Дълбокото подсъзнателно чувство може да бъде много силно, макар да не почива на здравата логика. — Той отново стана сериозен. — Искам да ме разбереш добре, Коруин. Не търся твоето одобрение, но трябва да се съгласиш, че познавам достатъчно добре и себе си, и своята съпруга, за да зная какво вършим.

Коруин въздъхна и махна с ръка.

— Добре. Гледайте поне да се върнете живи и здрави. Знаеш, че без теб не мога да ръководя Съвета.

Джони се засмя.

— Ще се постараем. — Той се пресегна и набра някакъв номер на видеотелефона. — Чакай да видя… аха, добре. Следобед ще обсъждат състава на контингента от кобри. Можем спокойно да изпуснем това заседание. Би ли желал да видиш някои политически ходове на баща си в действие?

— Разбира се — каза Коруин и се зачуди, какво ли има предвид баща му.