Ударът на кобрата

— Доколкото си спомням, предполагаше се, че се дължал или на създаването на серия от свръхнови звезди, или от разпадането на централна черна дупка в галактиката.

— Хм. Доста по-просто е да се вярва, че Господ съзнателно е създал всичко по този начин.

— Това сигурно улеснява и колонистите, когато трябва да ядат местната флора и фауна — съгласи се Джони.

— Макар понякога обратното да е проблем.

Джони настръхна, но в тона на Крис не прозвуча никакво обвинение.

— Благодаря ти, че ме пусна да отида с другите днес — каза той, когато се върнаха на събитията от деня. — Зная, че обещах през това пътуване да не участвам в такива неща…

— В случай като този ти едва ли би могъл да останеш безучастен — отговори тя. — А и не беше изложен на сериозна опасност, нали?

— Не, при използване на въздушната кола и поддръжката от „Менсаана“. Все пак, през останалата част от пътуването ще се постарая да изпълня молбата ти.

Крис се засмя и стисна ръката му.

— Няма нищо, Джони. Не бих искала да седиш с ръце в джобовете, когато се налага да помогнеш. Само те моля да бъдеш внимателен.

— Винаги — увери я той, учуден от рязката промяна в отношението й. Това отново беше неговата Крис — онази Крис, която го подкрепяше в работата му през първите години след женитбата. Какво стана, та така се промени? Дали се дължеше на новата обстановка, която й припомни първите години от живота на Авентини?

Не знаеше. Но промяната му харесваше. През останалата част от пътешествието трябваше да разбере как да запази това й настроение, когато се върнат у дома.

10.

Точно преди вечерния медицински преглед от „Капка роса“ дойде разрешение да свалят филтърните шлемове и Джошуа реши, че през часовете до лягането носът му напълно е свикнал с екзотичните миризми на квазаманския въздух. Но на сутринта групата едва бе направила три стъпки навън от квартирата и той разбра, че това му заключение е било малко прибързано.

Новата миризма приличаше на смес от печено с някакъв не особено ароматен пушек и нещо, което не можеше да определи.

Джошуа обаче не беше единственият, който я усети.

— Каква е тази миризма? — обърна се Серенков към Моф и задуши.

Моф замислено пое дъх.

— Усещам миризмата от пекарната през една улица, от рафинерията на бор1 и от изгорелите автомобилни газове. Нищо друго.

— Рафинерия на бор? — възкликна Риндстат. — В центъра на града?

— Да. А защо не? — попита Моф.

— Ами… — Риндстат малко се запъна. — Според мен, по-добре е такива предприятия да се строят далеч от населени центрове. В случай, че се случи авария или нещо от този род.

Моф поклати глава.

— Досега не сме имали аварии с неприятни последици. А и оборудването е най-безопасно точно там, където се намира.

— Интересно — промърмори Серенков. — Може ли да разгледаме рафинерията?

За миг Моф се поколеба, после кимна.

— Предполагам, че е възможно.

Той нареди на шофьора да спре до тротоара и слезе, последван от четиримата авентинци и пет квазаманци. Рафинерията се оказа през един блок, разположена в най-обикновена сграда между два от широките булеварди на Солас.

Джошуа никога преди това не бе виждал такъв вид промишлено предприятие и многото резервоари, тръби и забързани квазаманци създадоха у него впечатление по-скоро за бъркотия, отколкото за ефективно производство. Но Риндстат — и в по-малка степен, Йорк — бяха възхитени.

— Чудесна технология — коментира Риндстат, докато оглеждаше главното хале. — Никога не бях чувал за извличане на бор чрез студено барботиране с газ. Какъв е този газ, ако мога да попитам?

— Не съм сигурен — отговори Моф, — но мисля, че е някакъв катализатор. Вие специалист ли сте в тази област?

— Не, не съвсем — поклати глава Риндстат. — Но съм се интересувал от много неща. Като преподавател трябва да поназнайвам от всичко.

— Значи сте специалист по всичко. Разбирам.

В тона на Моф прозвуча нещо, което не се хареса на Джошуа, сякаш квалификацията на Риндстат постави под съмнение мирните намерения на мисията.

— Марк, мислиш ли, че за Авентини тази технология ще представлява интерес? — попита той с надеждата, че Риндстат ще разбере намека.

Той наистина го разбра.

— Повече от сигурно. Борът играе важна роля най-малко в десетина промишлености и макар използваните у нас технологии да не са скъпи, нещо по-евтино винаги ще бъде добре дошло. Моф, ще можем ли по-късно да обсъдим този въпрос? С градския наместник Кимерон или с някой правителствен чиновник.

— Ще предам искането ви — отвърна Моф. Тонът му беше неутрален, но според Джошуа, той още не се бе успокоил. „С тези хора сякаш вървим през минно поле“, помисли си Джошуа.

— Е, смятам, че можем да тръгваме — каза Серенков. — Бих желал да разгледаме художествената галерия, за която споменахте онзи ден. Може би ще видим някой от вашите шедьоври.

— Разбира се — съгласи се Моф. — В такъв случай да се връщаме при колата.

— Откри ли нещо? — попита Телек.

— Нищо — отвърна Кристофър и вдигна глава от терминала. — Отново установявам, че тези летописи са непълни.

— Сигурно. Значи квазаманците или са създали нова технология, или ни лъжат, че е рафинерия за бор.