Ударът на кобрата

Интеркомът иззвъня. Пири се наведе към апарата.

— Слушам.

Беше капитан Ф’ахл.

— Току-що намерих корелацията, която се мъчат да открият вашите хора — съобщи той. — За онези прекомерно широки улици в Солас и другите градове. Оказва се, че са разположени успоредно на силовите линии на геомагнитното поле на Квазама.

Изведнъж всички в салона забравиха загадките около рафинерията за бор.

— Повтори — каза Кристофър и се обърна към интеркома.

Ф’ахл повтори съобщението.

— Можеш ли да дадеш някакво обяснение за това, капитане? — попита Телек.

— Нищо, което да има смисъл — отговори Ф’ахл. — Не е необходимо да построиш на верев целия град, само за да използваш полето за навигация, пък и то е прекалено слабо, за да има някакво влияние върху електрическата мрежа.

— Освен ако периодически не пулсира — промърмори Кристофър. — Не, дори и в такъв случай това разположение няма смисъл.

— Може би е във връзка с тяхната далекосъобщителна система — предположи Телек. — Предаване на модулирани сигнали по силовите линии или нещо от този род.

От ъгъла на салона Намиди я погледна ядосано.

— Защо не се откажеш от мисълта, че квазаманците имат далекосъобщителна система? — изръмжа той. — Вече видяхме, че на Солас както за пренос на енергия, така и за съобщения се използва жична мрежа. Всъщност, друго не им трябва.

— Но такава мрежа между градовете не съществува. Да не говорим за малките села — възрази Телек. — Хайде, Хърш, концепцията за изолирани градове-държави може да ти изглежда привлекателна, но като политик ще ти кажа, че тя не е приемлива. Не е възможно квазаманците просто да са забравили принципа на електромагнитите вълни или на обединеното правителство.

— Така ли? Тогава какво е твоето обяснение за стените около селата?

— Ами твоето за липсата на такива стени около градовете? — раздразнено попита Телек и поклати глава. — Не можем да допуснем, че селските общности са примитивни и воюват помежду си, а в градовете са развити и не воюват.

— Можем, ако няма никаква комуникация между града и селото — продължи да упорства Намиди. — Или ако в селата живее съвсем различна раса. Аз не чух нито Моф, нито Кимерон изобщо да говорят за селата.

Пири погледна Телек в очите.

— Може би си заслужава да изясним този въпрос.

— Така да бъде — въздъхна тя, взе микрофона и продиктува кратко нареждане до контактната група. Пири се съсредоточи върху дисплеите и зачака Серенков да постави въпроса пред Моф.

Не се наложи да чакат дълго. Колата приближаваше до пресечката на две тесни улици и когато зави зад ъгъла, имплантираната в Джошуа камера показа от двете страни на улицата постоянни на вид павилиони с отворени прозорци. Продавачите бяха наредили стоките си на високи до кръста рафтове. Десетки хора ги разглеждаха и оживено разговаряха с търговците.

— Това е главният търговски център в тази част на Солас — поясни Моф, когато колата спря на широкия булевард зад други паркирани автомобили. — В града има още осем такива центрове.

— Този начин на търгуване не изглежда много ефикасен — подхвърли Риндстат, когато слязоха от колата и тръгнаха към базара. — Да не говорим, че през зимата и при дъжд е неудобен.

— При лошо време улиците се покриват — каза Моф и посочи нагоре. Джошуа вдигна глава и Пири видя на височина на третия етаж до стените на насрещните сгради дълги покривни секции, прилични на подвижен мост. — Колкото до ефикасността, пред нея ние предпочитаме самостоятелността, свободата на личността и независимостта. Поради липсата на тези предпоставки нашите прадеди навремето са се преселили тук. Вие не казахте защо вашите предци са напуснали управлението на династиите.

— О, по дяволите — изруга Телек и стисна микрофона. — Не навлизай в политиката, Юри — инструктира го тя. — Обясни го с авантюристичен дух или нещо подобно.

— Ние сме се преселили на Авентини по различни причини — обърна се Серенков към квазаманеца. — От любов към приключенията, да видим нов свят, неудовлетвореност от живота. Все от този род.

— А не заради политически натиск, така ли?

— Може някои да са дошли и по тази причина, но поне на мен не ми е известно — отговори предпазливо Серенков.

— Кажи го на първите кобри — промърмори Пири.

— Тихо — изшътка му Телек.

Сега контактната група и ескортът квазаманци вървяха между купувачите. Едно мохо върху рамото на купувач изграчи и Риндстат се стресна. Пири отскочи настрана. Той почти бе престанал да забелязва проклетите вездесъщи птици.

— Стоките само от Солас и от региона ли са? — попита Серенков, докато минаваха покрай щанд с добре пакетирани самуни хляб.

— Не, ние търгуваме и с другите градове и села — отвърна Моф. — По-голямата част от изложените пред вас плодове и месо идват от селата на изток оттук.

— Разбирам — кимна Серенков и продължи да върви.

— Доволен ли си? — обърна се Кристофър към Намиди.

Намиди се намръщи.

— Това още не доказва, че селата са населени с хора — сдържано възрази той. — Или че са на еднакво ниво на развитие с градовете.

— Алмо?

Пири се обърна към дивана, където лежеше Джъстин.

— Какво има?