Ударът на кобрата

— Хъм. Добре. Контактната група ще продължи ли и утре с разглеждането на града?

— Да. Веднага щом се събудят, ще ги информирам за резултатите. Може би Юри ще съумее да изкопчи повече информация от Моф. — Телек млъкна и Пири чу слаб шум от прозявка. — Най-добре е сега да си легнеш, Алмо — каза тя. — Мисля, че при дадените обстоятелства можеш да пропуснеш проучването на фауната покрай реката, за което говорихме вчера. Имам достатъчно данни, с които да работя известно време.

— Не възразявам — съгласи се Пири. — Като се събудя, ще ти се обадя.

— Само се пази да не те видят. Спокойна нощ или утро.

— На теб също. — Пири изключи лазерния комуникатор, замаскира го и скри анализатора. На десетина метра беше неговото дърво за подслон; високо и дебело, чиито най-ниски клони бяха на пет метра над земята.

С помощта на серводвигателите се оттласна на необходимата височина. Сплетените клони образуваха нещо като клетка. В нея на един здрав клон висеше неговото убежище — непромокаем едноместен спален чувал-хамак. Пири се чувстваше малко неудобно зад бариерата от клони, но докато спеше, тя щеше да бъде най-сигурната му защита срещу месоядните същества.

Той влезе вътре и с въздишка се отпусна на хамака. За момент помисли да включи системата за сигнализация, после се отказа. Ако нещо се случи, „Капка роса“ можеше да установи еднопосочна връзка с него посредством аварийния миниатюрен телефон в ухото му и ако внимателно фокусираха лъча, дори от контролната кула не бяха в състояние да го засекат.

Контролната кула. Той си спомни за хората, които бяха излезли от тъмното, смятано за изоставено здание, за да се упражняват в стрелба по бололини и се разсъни. Тяхното присъствие сигурно нямаше нищо общо с предполагаемата главна задача на кулата. От пристигането на „Капка роса“ не се беше мяркал никакъв самолет. Но ако хората вътре не трябваше да направляват самолети, какво правеха там? Контролираха техния кораб? Може би. Все пак, докато само наблюдаваха, нямаше защо да се тревожат.

Пири затвори очи и престана да мисли за мълчаливите наблюдатели. Забрави всичко.

13.

За екскурзията до отдалечените села Моф смени обичайната открита кола с малък закрит автобус. Причината не беше трудно да се разбере; само на километър от Солас пътят минаваше през горите, които бяха видели от орбита.

— Нормална предпазна мярка — обясни Моф смяната на превозното средство. — Макар и рядко, понякога крисджо нападат автомобили. — Джошуа потрепери при тази мисъл и за стотен път се зачуди какво е накарало Пири да отиде самичък в гората и защо Телек му е позволила. На „Капка роса“ не знаеха абсолютно нищо за задачите, изпълнявани от Пири. За Джошуа това беше доста подозрително. По време на пътуването от Авентини двамата с Джъстин бяха умували надълго и нашироко за участието на Пири в мисията, но така и не намериха разумен отговор. Мисълта, че Телек е взела Пири, само защото поради неговите политически възгледи можеха да го изхвърлят от Съвета, не му беше идвала наум по-рано. Сега обаче я допусна, въпреки че му бе съвършено безразлично.

За момента всичко това не беше от голямо значение. Пири бе демонстрирал умението си да оцелява сред пустошта на Квазама. Освен това направеното предната нощ заедно с Телек биологическо откритие беше твърде впечатляващо, за да бъде пренебрегнато. Макар в образованието на Джошуа програмата по естествени науки да бе много ограничена, той разбираше добре колко различна е екологията на Квазама от всичко известно както на планетите, така и в Доминиона. Даваше си сметка и за последствията. Досега контактната група не бе имала възможност да ги обсъди, тъй като домакините не трябваше да се досетят за намеренията им, но Джошуа разбираше по очите им, че същата мисъл занимава и тях. Той наблюдаваше през стъклото на автобуса ярко оцветените листа и нетърпеливо очакваше Серенков деликатно да зададе поставените от Телек въпроси.

Любопитството на Серенков несъмнено беше по-голямо от това на Джошуа. Той обаче изчака почти да привърши петдесеткилометровото пътуване, преди да обърне разговора в тази посока.

— Забелязах между дърветата да летят по-малки птици — каза той и посочи с пръст, — но не видях такива с размерите на мохо или на техните женски — тарбините. По дърветата или сред бодлите върху гърбовете на бололините вият гнездата си те?

— Не е необходимо да вият гнезда, за да отглеждат малките си — отвърна му Моф. — Малките мохи се раждат с всички необходими за оцеляване умения.

— Наистина ли? Нима тарбините не лежат върху яйцата и не мътят?

— Няма никакви яйца. Малките мохи се раждат живи. Всъщност по-голямата част от квазаманските птици не са такива в истинския смисъл на думата.

— Колко интересно! — Джошуа почти виждаше как Серенков търси въпрос, от който да не личи, че съзнателно се прави на неосведомен. — Интересувам се също от отношенията между тарбините и бололините. Тарбините наистина ли паразитират върху гърбовете на бололините и ги използват за безплатно придвижване?