Ударът на кобрата

— Не, отношенията между тях са взаимноизгодни. Тарбините често защитават бололините от нападения на хищници. Освен това се смята, че от въздуха те откриват добри пасища и насочват животните към тях.

— Аз пък мислех, че когато искат да нападнат града, бололините се ориентират по линиите на магнитното поле. Могат ли животните да се отклонят от тях? — намеси се Риндстат.

Моф го погледна учуден.

— Разбира се. Бололините използват магнитните силови линии само за отиване на север в регионите за размножаване. Но как открихте това?

— Главно от плана на Солас — отговори Серенков, преди Риндстат. — Всички широки булеварди в града са ориентирани по магнитните линии, без никакви предпазни мерки срещу бололини. Мисля, че въпросът на Марк отразява простия факт, че когато стадото нахлу в града, хората останаха спокойно на по-тесните преки улици, сякаш знаеха, че животните няма да се отклонят от пътя си. Един от нашите хора на кораба се запита дали животните не са принудени строго да следват силовите линии.

— Не, разбира се, че не са. — Насмешливият поглед на Моф граничеше с подозрение. — Иначе много животни биха се блъснали в сградите, вместо да вървят по улиците. Но откъде е научил вашият другар къде са стояли хората?

Джошуа примря. Квазаманците с нищо не бяха показали, че знаят за имплантираните в него сензори, но той имаше чувството, че всички в автобуса се вторачиха в него. Това го върна към детските години, когато през невинния му поглед майка му лесно разкриваше направената беля.

Но Серенков вече бе взел положението в свои ръце.

— От нас, разбира се — възкликна той и в гласа му прозвуча искрено учудване. — Докато вие стреляхте, ние им описахме цялата сцена. На тях им се видя много интересен начина, по който се съешават мохите, и сметнаха онова, което им разказах, за много странно. Има ли нещо като ритуален танц, който съм изпуснал?

— Вие изглежда много се интересувате от мохите — забеляза Моф и тъмните му очи се впиха в очите на Серенков.

Серенков вдигна рамене.

— Учудва ли ви? Трябва да признаете, че вашите отношения с тях са уникални в човешката история. Не познавам друг културен народ, който да има такава универсална защита — искам да кажа, отбранителна защита. Тя изглежда е намалила опасността от всякаква форма на насилие — от обикновеното нападение до въоръжената агресия.

Когато осъзна този факт, Джошуа се намръщи. Той така се бе задълбочил в изучаването на най-малките подробности от живота на Квазама, че бе изпуснал важни неща. Но Серенков следеше всичко и ако беше прав, може би трофтите имаха основание да се тревожат. Една човешка култура, премахнала традиционните враждебни отношения между силния и слабия, създала тясно сътрудничество и освободила се от съперничеството, независимо от технологическото си развитие представлява сериозна потенциална заплаха за своите съседи.

Моф отново заговори:

— И вие смятате, че това се дължи на малките мохи, а не на нашия народ и нашата философия? — попита той и поглади гушата на птицата си.

— Разбира се, ние отдаваме дължимото и на народа ви — отговори Риндстат. — Но от историята са известни безброй култури, които поради страх, на думи са възприемали принципите за справедливост и свобода, но на практика не са правели нищо конкретно за своите граждани. Вие, в частност поколението, което най-напред е започнало да опитомява мохите, сте доказали, че човекът е способен на истински идеализъм. От наша гледна точка, дори само това е достатъчно, за да оправдае контакта между нашите два свята.

— Казаното означава ли, че вашият свят не може да премахне въоръжените конфликти? — попита Моф и погледна към Риндстат.

— Досега успявахме да ги избягваме — предпазливо отвърна Риндстат. — Но на нас не са ни чужди нормалните човешки агресии и това понякога ни създава проблеми.

— Разбирам. — За момент те замълчаха, после Моф вдигна рамене. — Е, вие ще разберете, че и ние не сме премахнали напълно агресията. Разликата е само в това, че се научихме да я насочваме към опасностите от дивата природа, вместо към хората.

„Наистина опасно“, помисли си Джошуа. Дори Серенков изглеждаше разтревожен, когато разговорите в автобуса секнаха.

Няколко минути по-късно стигнаха село Хърисийм.

Джошуа си спомни споровете за пръстените около селата. Сега нямаше никакво съмнение. Направена от огромни каменни или бетонни блокове, боядисана в черно, стената около Хърисийм напомняше за древната история на Земята и непрекъснатите регионални войни от онези дни. Тук тя изглеждаше съвсем не на място, особено след разговора отпреди няколко минути.

До него Йорк се прокашля.

— Висока само три метра — промърмори той. — И без бойници.

Моф очевидно го чу.

— Тази стена е издигната, за да предпазва селото от бололините и други, още по-опасни хищници от гората.

— А защо не е приложен същият принцип като в Солас? — попита Серенков. — Той е достатъчно ефективен за бололините, а други хищници не видях да влизат.

— Хищници рядко влизат в Солас, защото там има много хора и градът е отдалечен от гората. Тук това няма да помогне.