Ударът на кобрата

— Всъщност, ние тъкмо започвахме. — Джони се поколеба. — Онова, което ще кажа… което се каня да предложа… ще прозвучи доста странно — предупреди той и погледна към другите. — По-лошото обаче е, че нямам достатъчно солидно доказателство, с което да го подкрепя. Това е главната причина, поради която ви събрах: да ми помогнете да си изясня дали наистина съм открил нещо, или всичко е просто халюцинация. — Той премести очи към Крис, седна на канапето между Коруин и Гуен и остана там, сякаш събираше сили. — Помолих ви да прочетете доклада на „Менсаана“ за планетата Такта и по-специално онази част, която се отнася за птицата, наречена от нас спуки. Написаното не е много… предимно кратко описание на един екземпляр, който срещнахме в периметъра на „Менсаана“. Но там не е казано, че според мен тази птица притежава известни телепатични способности.

Думите „телепатични способности“ увиснаха във въздуха като буреносен облак. Пири огледа присъстващите: Крис изглеждаше разтревожена, лицата на Коруин, Гуен и Джошуа изразяваха изненада и скептицизъм; Джъстин бе надянал непроницаема маска, зад която прозираше заинтересованост.

— Цялото ми доказателство е субективно — продължи Джони, — но бих искал да ви опиша точно какво се случи и след това да чуя вашето мнение.

Бавно, като че ли представяше показания пред съдебни заседатели, той започна да разказва за птицата спуки, която го наблюдавала от ниските храсти; за нейното безпокойство, когато извикал други да я видят; за умелото й избиране на момента и още по-умелото отлитане; и за неуспеха на мисията да открие други такива птици. Когато свърши, настъпи продължителна тишина.

— Някой друг стигна ли до същото заключение? — най-после попита Гуен.

— Двама или трима се питаха дали е възможно — отвърна Джони. — По понятни причини никой от нас обаче не го изрази в официалните доклади, а ние с Крис още не бяхме осмислили случая.

— Хъм. Не е необходимо да е истинска телепатия, искам да кажа четене на мисли, нали? — разсъждаваше Гуен. — При неговия размер на мозъка, спукито не би могло да има достатъчно висока интелигентност за такова обработване на входна информация.

— По едно време подобен коментар направи доктор Ханфорд — каза Крис. — С него обсъждахме вероятността спукитата да притежават някакъв вид групов мозък или да имат усет за разпознаване на опасности, а не да четат мисли.

— Според мен, може да е последното — обади се Коруин. — Един групов ум, ако изобщо съществува такова нещо, няма да се тревожи особено заради загубата на някои свои клетки. Всъщност, той дори нарочно би жертвал едно-две спукита, за да види как действат вашите оръжия.

— Има логика — кимна Джони. — Аз лично съм склонен да приема теорията за разпознаване на опасности, макар че, за да е ефективна, тя изисква доста добър усет за време.

— Може „добре подбраният момент“ да е чиста случайност — подхвърли Коруин.

— А може и всичко да е случайност — нерешително се намеси Джошуа. — Извинявай, татко, но аз не виждам тук нищо необяснимо.

— Съгласен съм — примирително въздъхна Джони. — Ако не го бях видял с очите си, и аз щях да проявявам същия скептицизъм. Надявам се да сте прави. Но сме длъжни да изясним този въпрос. И то бързо.

— А защо бързо? — попита Пири. — На мен ми се струва, че въпросът за фауната на Такта не е от приоритетните ни задачи. От какво се налага това бързане?

Джони отвори уста да отговори, ала Джъстин го изпревари.

— Предстои Съветът да вземе решение за обявяване на война срещу Квазама — обясни спокойно той — и се смята, че мохите приличат на тези спукита.

Джони кимна и Пири почувства как кръвта се дръпна от лицето му.

— Искаш да кажеш, че сме се били с телепатични птици?

— Не зная — отвърна Джони. — Ти беше там. Сам си отговори.

Пири облиза устни и погледна Джъстин. Неочакваният шок беше преминал и той отново можеше да мисли.

— Не — отсече след минута той. — Не, тези птици не бяха телепатични. Те дори не познаха, че сме кобри, не реагираха срещу мен като срещу въоръжен човек, докато не започнах да стрелям.

— Виждал ли си обаче как реагират срещу конвенционални оръжия? — попита Гуен.

Пири кимна.

— Да, когато първия път излязохме от кораба. Наложи се групата да остави оръжията си в люка.

— А Декер? — промърмори Джошуа.

— И Декер — призна Пири и преглътна при спомена за случилото се с Йорк. — Всъщност, трябва да кажа, че мохите дори не усещат съществуването на опасност, поне не по начина, по който казвате, че спукито е усетило. Когато се изкачих върху покрива на една сграда в покрайнините на Солас през онази нощ, аз изненадах квазаманския часови и неговото мохо. Ако ме беше усетила, птицата най-малкото трябваше да излети. — Той вдигна въпросително вежди към Джъстин. — Ти забеляза ли нещо, което да потвърждава или да отрича това предположение?

Младата кобра вдигна рамене.

— Само това, че идеята за групов ум е чиста глупост, поне що се отнася до мохите. Те така и не научиха за загиналите си приятели. — Той спря и върху лицето му сякаш се спусна омарата на емоционална болка. — Но… може би съществува нещо друго.