Ударът на кобрата

— Хитро. Много хитро. Природно опроводена планета. — А ако беше вярно, щяха да отпаднат и последните му колебания за телепатичните способности на мохите на дълги разстояния. Това бе от изключително значение. — Кога ще разбереш дали си права?

Гуен отново въздъхна.

— Предполагам, че няма да сме сигурни, докато вашата разузнавателна мисия не открие антените. — Тя го погледна и се надигна. — А сега най-добре да си тръгвам. Алмо ме чака, за да ме закара в хотела. По-късно пак ще говорим.

— Благодаря ти, че намина — каза Джъстин. — Не се безпокой. След ден-два приключвам с проучванията и след като ги представя в Съвета, ще мога да прекарвам повече време със семейството си.

— Сигурно. Е… лека нощ.

— Лека нощ, лельо Гуен.

Цяла минута след нейното излизане Джъстин седя на мястото си, вперил очи в затворената врата. Сто метра под повърхността квазаманците имат базалтов вълновод! Тридесет етажа, малко повече или малко по-малко… приблизително колкото бе дълбочината на сградата в Пурма, от която беше избягал. Дали тази сграда не беше локален комуникационен център, а не промишлен комплекс, както смяташе? Ако бе така…

Ако бе така, с преждевременното си измъкване оттам той наистина беше изгубил малко, което да е от жизнено важно значение.

Може би, в края на краищата, не се бе провалил? Или най-малкото — не толкова много, колкото си мислеше.

Беше добре да го знае. Но в последна сметка това нямаше практическо значение. На Квазама все още ги чакаше много работа, която само той и неговите колеги-кобри можеха да свършат.

Джъстин се обърна към писалището и отново се залови за работа.

26.

Стигър не беше нито впечатлен, нито убеден от аргументите на Джони. Очевидно, това важеше и за много от останалите.

— Телепатична птица! — изсумтя Вартансън. — Хайде сега… не мислиш ли, че е прекалено?

Джони едва се сдържаше.

— А какво ще кажеш за градоустройството? — попита той.

— Какво да кажа за него? — отвърна Вартансън. — Има поне сто възможни обяснения. Може мохите да заболяват, ако не се размножават редовно, а жителите на града да не желаят да правят излети в горите, за да им осигурят подходящи условия. Може защитните стени да не помагат за опазване на градовете от стадата бололини и това да е най-доброто решение, което са намерили.

— Тогава защо изобщо са построили градове? — продължи да упорства Джони. — Квазаманците обичат децентрализацията… защо не са се ограничили с изграждането на села?

— Защото при определена концентрация на населението съществуват социални и икономически предимства — обади се Феърли. — Скриването на подземната им промишленост, например, е една достатъчно основателна причина.

— А връзката между спукитата от Такта и квазаманските мохи е неубедителна… и заключенията, до които стигаш за тези спукита, са смешни — каза Рой. — Съжалявам, но е така.

— Това е доста произволна преценка за човек, който не разбира нищо от биология — отвърна язвително Джони.

— О, така ли? Е, тогава може би трябва да попитаме нашия биолог. — Рой се обърна към Телек. — Лизабет, какво е твоето мнение?

Телек го погледна хладно, после бавно огледа присъстващите.

— Аз мисля — заяви най-после тя, — че е наложително да открием каква е истината. И е най-добре да го направим колкото се може по-бързо.

Настъпи неловка тишина. Смутен от неочакваната подкрепа, Джони погледна към Телек.

— Ти съгласна ли си, че мохите влияят върху действията на квазаманците? — попита той.

— Съгласна съм, че мохите са нещо повече от онова, на което приличат — отговори Телек. — И ние непременно трябва да разберем какво е това, което е в повече.

Стигър се прокашля.

— Лизабет… разбирам, че професионалните ти интереси са насочени повече към мохите, отколкото към технологическата база на квазаманците, но…

— Тогава ми позволи да поставя въпроса по друг начин — прекъсна го Телек. — С теорията на Джони се запознах още вчера… няма значение как… и използвах това време да извърша две нови проучвания на донесените от групата видеозаписи. — Тя погледна към Рой. — Олор, бих казала, че палатинският глоунос е вероятно най-популярният домашен любимец на Световете… съгласен ли си? Добре. Колко души в Палатин имат глоуноси?

Рой примигна.

— Не знам. Може би към осемдесет процента.

— Аз прегледах цифрите — каза Телек. — Под шестдесет процента. Ако включим и всички останали домашни любимци, броят на притежателите е едва около осемдесет и седем процента.

— Какво искаш да докажеш с тези цифри? — попита Стигър.

Телек го погледна съсредоточено.

— Тринадесет процента от едно общество, което по общо мнение има слабост към домашните любимци, не притежава такива. А всеки проклет квазаманец има мохо.

Джони се намръщи и при настъпилата тишина се опита да си представи картините, които бе видял на записите. „Напълно е възможно“, реши изненадан той.

— Без никакви изключения ли? — обърна се Джони към Телек.