Ударът на кобрата

— Да — бавно каза Пири. — Ние едва не бяхме убити на Квазама и все още не сме се научили да защитаваме гледната точка на нашето общество. Представяш ли си реакцията, ако предварително се знаеше, че искат да ни наемат да изтребим друго човешко общество! — Той вдигна въпросително вежди. — Това обаче не обяснява моето присъствие на борда на „Капка роса“.

Тя пое дълбоко дъх.

— Не ми харесва фактът, че може би ще бъда призована да предам друга човешка колония. Ти беше там и се увери, че поддържам приоритетите си. Знаеш ли, Алмо, че някога бях омъжена?

Той поклати глава, приемайки рязката промяна на темата.

— И си разведена?

— Не. Вдовица съм. Отпреди да стана губернатор. Той беше кобра. Умря на Целиан.

Телек замълча. Лицето й отразяваше нахлулите далечни спомени. Пири чакаше и предчувстваше какво ще последва.

— Ти много ми напомняш на него — продължи най-после тя. — По външност. Но особено много по дух. Исках да си там, за да ми напомняш, че се нуждаем от нова планета, на която да се преселят целианците.

— Дори ако цената за това са квазамански животи? — озъби се той.

Думите прозвучаха по-грубо, отколкото би желал, но Телек не се смути.

— Да — тихо каза тя. — Дори и при такава цена. На първо място и преди всичко съм задължена към световете на кобрите… и това няма да се промени.

Пири я погледна и по гърба му премина студена тръпка. През цялото време бяха заедно на „Капка роса“, а той всъщност изобщо не я бе опознал.

— Съжалявам, ако ме мразиш за това — каза тя. — Но по мое мнение, аз нямам избор.

Пири кимна, макар че не стана ясно коя част от нейното изявление одобрява.

— Моля да ме извиниш — обади се с напрегнат глас той, — но ще продължа работата си. Трябва да попълня списъка на групата, която ще вземем на Квазама.

— Добре — кимна Телек. — Ще говорим по-късно.

Той се обърна и излезе, изненадан, че не я мрази заради нейната коравосърдечност.

Съветът на кобрите разгледа и обсъди плана на Джъстин, промени го на места и го прие. За подготовка и участие във втората мисия бяха избрани четиридесет и осем кобри и четиринадесет учени. Демесна Балиу изрази своето неудоволствие, че трябва да финансира втора мисия за нещо, което все още беше само предположение, но много преди да завърши подготовката, Джони и Стигър успяха да променят становището на съюзниците си.

След по-малко от месец от завръщането им, „Капка роса“ и „Менсаана“ тихо излетяха от космодрума на Капитолия и поеха към Квазама.

27.

Нощ над Квазама.

Когато „Менсаана“ се спусна, селата в източния дял на наричания сега регион „Плодороден полумесец“ бяха тъмни, но на екраните на инфрачервените скенери се виждаха добре. Виждаха се и пътищата, свързващи градовете. Пътната мрежа се стесняваше като филигранна стрела, насочена към най-южното село в края на полумесеца. Само един водеше на север към останалата квазаманска цивилизация.

„Менсаана“ спря на този път, на около двадесет километра на север от града. Той остави две въздушни коли и двадесет души и отново излетя. Преди корабът да се изгуби в далечината, двете коли тръгнаха да изпълняват определените им задачи. „Менсаана“ почти лениво се насочи на юг към потъналото в сън село. Сензорите му поглъщаха електромагнитна радиация, звук и корпускули и изобразяваха всичко на карти и листинги. Корабът направи на безопасна височина един кръг над селото. Когато най-после кацна в гората на петдесет метра от стената, четиридесетте пътници имаха ясна представа какво предстои.

За половин час, без някой от селището да разбере, то беше завладяно.

Кметът влезе в кабинета си, преди да забележи, че някой седи на възглавниците му. Той ахна, после изненадата му се превърна в гняв, излая нещо и от механичния преводач долетя:

— Кой сте вие?

— Добро утро, господин кмете — поздрави важно от възглавниците Уинуърд, а очите му се спряха върху мохото. — Простете за неканеното посещение, но искаме да получим малко информация от вас и вашите хора.

Като чу първите думи от закачения като колие апарат, кметът сякаш замръзна. Той огледа лицето на кобрата и кръвта се дръпна от бузите му.

— Вие тук! — прошепна той.

— Ах, Кимерон вече е разпространил нашите снимки — възкликна Уинуърд. — Това е добре. В такъв случай знаете кой съм и добре разбирате, че е безсмислено да се съпротивлявате.

Ръката на кмета нерешително трепна.

— Не ви съветвам — каза Уинуърд. — Преди още да сте извадили револвера си, ще убия и вас, и вашето мохо. Освен това с мен има и други… много други… и ако вие се опитате да стреляте, вашите хора вероятно ще направят същото и тогава ще трябва да избием мнозина от вас, за да ви докажем колко сте безпомощни. — Той вдигна глава. — Смятам, че не се нуждаете от такова доказателство, нали?

Бузата на кмета нервно потрепна.

— Запознат съм с докладите за извършените от вас убийства.

— Това е добре — кимна Уинуърд. — Мразя да върша едно и също нещо два пъти. И така: съгласни ли сте да ни сътрудничите?

Кметът се замисли и попита:

— Какво искате от нас?

Уинуърд тихо въздъхна.