Ударът на кобрата

— Бром, не е необходимо всеки квазаманец да има мохо, за да е защитен. Мохите атакуват всеки, който извади револвер, независимо дали техните собственици са застрашени или не. — Той посочи с ръка дисплея пред него. — Записите от нападението на Йорк в автобуса ясно показват, че… Току-що ги прегледах. Макар всички да носят револвери, пак не са необходими толкова много мохи. Двадесет процента и дори по-малко, комбинирани с обществената нетърпимост към сбиванията, са повече от достатъчни да гарантират сигурността на квазаманците.

— При условие, че и при отсъствието на стражите с остри нокти квазаманците са също така миролюбиви.

Феърли изръмжа.

— Може би, когато мохите са на раменете им, те са по-войнствени.

Вартансън неочаквано се засмя.

— Дилан, чу ли се какво каза? Почти същото, което твърди и Джони. — Той кимна към Джони. — Добре. Убеден съм, че е необходимо мохите да бъдат подробно изучени. Но ние трябва да научим повече и за технологическата база на квазаманците, а аз не съм сигурен кое е по-важно.

— Тогава да извършим и двете — обади се Телек. Тя се пресегна към купа магнитни дискове пред себе си, избра един и го сложи в четящото устройство. — Това е пълен тактически план за бъдещо проучване, който получих вчера в кабинета си чрез Алмо Пири. Бих искала всички да го прочетете и внимателно да го разучите, като база за следващата мисия до Квазама. Бром?

— Някакви коментари или възражения? — попита Стигър, без да вдига очи от масата. — Няма. Тогава да го разгледаме.

Телек разпрати доклада до другите дисплеи и всички започнаха да четат. Докато четеше плана, Джони си спомни за своята тактическа подготовка и уважението му към работата на Пири нарасна. Въпреки че в компютърната библиотека имаше немалко военни и исторически справочници, очевидно бе бил необходим голям тактически талант, за да са състави такъв изчерпателен план, особено като се вземеше предвид недостатъчната подготовка, която Пири и неговата група бяха получили от първите кобри.

Чак когато стигна до края, Джони видя името на автора… Трябваше му цяла минута, за да повярва.

Джъстин Моро.

Чакането в кабинета на Телек се проточи почти два часа, но Пири бе много зает и не го забеляза. Планът на Джъстин беше много подробен, но момчето, естествено, не бе разпределило персонално операциите. Ако планът се приемеше, тази работа щяха да свършат координаторът Сън и висшият ешелон кобри. Нищо от това, което щеше да каже Пири, нямаше да помогне представеният от него списък на участниците да бъде одобрен. Беше свършил с главната група и сега работеше върху първия от трите спомагателни екипи. И тогава се върна Телек. Тя затвори вратата и се отпусна на стола си.

— Как мина? — попита Пири.

— Приеха го — каза Телек със задоволство. — Бром иска да го представи за разглеждане пред борда на първите кобри, но не вярвам да направят съществени промени. Ти продължаваш ли да настояваш екипировката и обучението на отряда за специални задачи да се извърши само за две седмици?

Пири кимна.

— Те се нуждаят само от устройства за многоцелево прицелване и тактическа подготовка. Опитът, който имат от лова на рогати леопарди, ще им бъде от полза.

— Хъм. Ти… хъм… също ли възнамеряваш да участваш?

— Разбира се. Освен ако не искаш да остана в селския отряд.

Телек сви устни.

— Може би за теб ще е по-добре, ако останеш на борда на кораба. Да координираш действията.

— Какво? — Пири я погледна. — Предпочиташ да не слизам на квазаманска земя?

— Предпочитам да не рискуваш живота си, ако трябва да бъда откровена — отвърна тя, без желание. — Ти плати своята дан.

— Така ли? Това отнася ли се и за Джъстин, Майкъл и Дорджей? Или е в сила само за мен, защото миналия път специално си поискала да бъда на борда на „Капка роса“?

— Значи си научил — въздъхна Телек. — А пък аз си мислех, че съм скрила добре малкия си номер.

— Имам приятели сред политическия елит. Затова бях много изненадан, когато настоя да участвам в мисията.

Телек отново шумно въздъхна.

— Е, добре. Причината не бяха тесните ти връзки със семейство Моро — каза тя. — Макар че поради това поисках от вас с Халоран проучване за разходите. Но за самата мисия… — Жената млъкна и се загледа в градския пейзаж, който се откриваше през прозореца. — Още от самото начало се мъча да си отговоря защо демесна Балиу мисли, че кобрите трябва да имат по-голям успех от тях срещу квазаманците.

— Знаели са, че мохите нападат при изваждане на оръжие — предположи Пири.

— Така е. И затова се питам дали това не беше проверка. Но ми мина през ума и друга възможност.

Пири сбърчи чело… И изведнъж разбра.

— Смяташ, че трофтите са знаели за еднаквата ни расова принадлежност с квазаманците?

— Смятам го за много вероятно — отвърна Телек и кимна. — Кобрите биха имали предимство в една война срещу други човешки същества. И каквито са си потайни, трофтите са скрили от нас срещу кого ще воюваме, докато не се обвързахме с определени действия.