Ударът на кобрата

— Същия. И приложението към него: „Основи на квазаманската далекосъобщителна система“.

Джъстин примигна, пулсът му се ускори.

— Ти си я открила? Е, хайде… разказвай.

— С удоволствие, но само ако преди това ми разкриеш тайната си — махна с ръка тя към разхвърляните хартии и карти.

Джъстин усети как устата му се изкриви в гримаса. Но и без друго трябваше скоро да сподели с някого. От страна на леля Гуен поне можеше да разчита на разбиране.

— Добре — въздъхна той. — Опитвам се да разработя тактически план за следващата разузнавателна мисия до Квазама.

Гуен втренчи очи в него.

— Какво те кара да мислиш, че ще има друга мисия?

— Трябва да има — отговори той. — Първата мисия завърши с твърде много неизяснени критични факти. Най-малкото подземните производствени центрове, а ако татко е прав — и мохите.

— Хъм. И сигурно планираш ти да ръководиш тази мисия?

Джъстин изви устни.

— Разбира се, че не. Но ще бъда в екипа.

— Хъм. — Гуен огледа стаята, хвана един стол и го привлече до писалището, за да наблюдава очите на племенника си. — Знаеш ли, Джъстин — каза тя, докато сядаше, — ако не те познавах, щях да си помисля, че бягаш от нещо.

Той изръмжа.

— Според мен отиването на Квазама едва ли може да се нарече бягство.

— Зависи пред какво трябва да се изправиш тук. Да останеш на Авентини, изложен на реалната или въображаема враждебност на обществото никак не е лесно. Понякога за страхливеца всяка друга възможност е изход.

Джъстин пое дълбоко дъх.

— Лельо Гуен, ти вероятно не знаеш какво е положението. На Квазама се изложих… просто се провалих… и сега съм длъжен да поправя грешката си.

— Скъпи племеннико, ти не ме слушаш. Въпросът не е в това дали си се провалил, или не. Втурването напред с план за преждевременни действия се квалифицира като бягство. Точка. А аз наистина разбирам пред какво си изправен. Когато навремето баща ти се върна от войната, той… — Тя спря, стисна устни и тихо продължи: — Една нощ в града имаше инцидент и той… уби двама младежи.

— Никога не съм чувал за това — едва промълви Джъстин и усети как устата му пресъхна.

— В семейството не обичаме да говорим по този въпрос — каза тя и въздъхна. — Момчетата се престорили, че искат да го прегазят с колата си, неговите рефлекси на кобра реагирали по начин, който завършил с индиректното им убийство. Подробностите не са важни. Тогава той също искаше да избяга. Получи покани от много извънземни университети, но остана. Остана и с помощта на семейството се справи с отлъчването от обществото. По-късно спаси няколко души от пожар.

— Значи е останал, а по-късно е напуснал завинаги и е дошъл тук, на Авентини?

Гуен примигна.

— Е… да, но не е същото. Правителството на Доминиона искаше тук да дойдат кобри и да помогнат за създаването на колонията…

— Можеше ли да откаже?

— Ами… нямам представа. Но той не би отказал, защото тук имаха нужда от неговите умения и опит.

Джъстин разпери ръце.

— Виждаш ли? Отговаряш ми с моите аргументи. Способностите на татко като кобра са били необходими и той е дошъл. Моите способности са необходими на Квазама и аз ще отида там. Съвсем аналогичен случай.

— Не е съвсем аналогичен — възрази Гуен с почти умоляващ глас и поглед. — Ти нямаш подготовката и опита на боец. Чрез отмъщение искаш да успокоиш съзнанието си.

Джъстин въздъхна и поклати глава.

— Не, аз не искам отмъщение, наистина не го искам. Две седмици след завръщането мислих по този въпрос и… смятам, че разбрах себе си и своите мотиви. Заплахата от квазаманците трябва да бъде спряна. За да сторим това, се нуждаем от повече информация… — той пое дълбоко дъх — …и макар да не съм истински воин, вероятно съм това, което най-много се доближава до него на Авентини.

— Джони положи извънредни усилия, за да направи кобрите сила за поддържане на мира и развитието на Световете.

— Но най-напред е трябвало да мине през своята война — тихо каза Джъстин. — И аз трябва да мина през моята.

Цяла минута двамата мълчаха. После Джъстин опита се усмихне.

— Сега е твой ред. Каква е твоята тайна?

Гуен дълбоко въздъхна с вид на победена.

— Ако разгледаш топологическата карта на Квазама, ще видиш, че всички градове и села са разпръснати покрай ниска планинска верига, грубо подобие на бумеранг, дълга около четири хиляди километра и широка може би шестстотин километра. Има доказателства, че в далечното геологическо минало тя е възникнала от базалтова магма.

— Това е много магма — промърмори Джъстин.

— Смята се обаче, че в някои светове на Доминиона има още по-впечатляващи примери от този род. Във всеки случай, извърших компютърно моделиране и стигнах до извода, че съществува голяма вероятност в горните слоеве базалтът да съдържа богата на метал скала. Ако наистина е така, на стотина метра под повърхността на почвата квазаманците имат естествен вълновод за нискочестотни радиовълни, който може да послужи за вкопана антена. Такъв вид система е използвана и по-рано, но с металната руда базалтът ще задържа всички сигнали и много малко ще излизат от него, за да бъдат хванати.

Джъстин тихо изсвири.