Unknown

Патрик на свой ред улови с опитна ръка лоста на въздушната спирачка. Заработи с него с прецизност­та на часовникар, след което полека върна лоста на Джонсън на заден ход. Големите задвижващи колела се завъртяха, издавайки нетърпим писък сред фонтан от побеснели искри, остъргващи парчета метал от релсите. Спирачките и обратният ход на задвижващи­те колела намалиха скоростта на летящия пътнически влак. Но вече бе прекалено късно. Големите колела на „Атлантик“ вече трещяха по моста и наближаваха куката със скорост не по-малко от шейсет и пет кило­метра в час. Патрик можеше единствено да се надява, че скарата с форма на клин, така нареченият ловец на крави, който прорязваше основата ниско в челото на локомотива, ще успее да отнесе куката, преди да е успяла да се закачи за предната ос на машината.

Вместо това желязната кука, която Саботьора бе прикрепил към разхлабената релса, се закачи с мъртвешка сила в самата скара. Това на свой ред изтръгна релсата от дясната страна пред тежката осемдесет и пет хиляди килограма машина. Масивните задвижващи колела заораха в траверсите, политайки през дърво и чакъл със скорост от шейсет и пет километра в час.

Скоростта, тежестта и неумолимата инерция срутиха ръба на насипа и направиха траверсите на трески. Колелата увиснаха във въздуха и като не преставаше да лети неудържимо напред, локомотивът започна да се накланя встрани, повличайки след себе си и тендера. От своя страна тендерът повлече вагона с багажа, а вагонът с багажа повлече първия пътнически вагон, преди съединителната връзка на втория пътнически вагон да успее да се откъсне.

После, почти като по чудо, локомотивът сякаш успя отново да се изправи. Но това продължи кратко. Увлечена от тежестта на тендера и вагоните, машината се изви, преобърна се и пое надолу по насипа, плъзгайки се по него, докато не премаза обезформената скара и предния си фар в твърдото скалисто дъно на

пресъхналото речно корито.

Най-сетне останаха в покой, килнати под остър ъгъл, заровили нос в земята и вирната във въздуха задна част. Водата в плътно запечатания котел, свръхнагорещена до 190 градуса, се разля напред и надалеч от почервенялата от жега нагревателна плоча, която се намираше в задната част на котела.

— Излизайте! – изрева машинистът. – Излизайте, преди да е избухнал!

Бил беше проснат в безсъзнание върху пещта, малкият Били седеше замаяно на металния под и държеше главата си. През пръстите му бликаше кръв.

Зийк, подобно на Патрик, се бе подготвил за сблъсъка и не беше пострадал сериозно.

— Ти грабвай Бил – нареди му Патрик, понеже Зийк, беше силен мъж. – Момчето е с мен.

Патрик вдигна Били под ръка като чувал от зебло и скочи към земята. Зийк придърпа Бил Райт, Метна го на рамо, скочи от локомотива и се приземи тичешком върху стръмната камениста земя. Острият шум от влаковата катастрофа рязко бе затихнал. В сравнителната тишина, която бе настъпила, чуваха как от първия вагон се разнасят писъците на ранените пътници, а самият вагон лежеше намачкан и разкъсан като хартия от коледен подарък.

— Тичай!

Въглищата, които Зийк бе нахвърлял в пастта на пещта преди малко, все още пламтяха със страшна сила под нагревателя на локомотива. Без да престават да горят, за да поддържат хиляда и двестате градуса, необходими за кипването на седемте хиляди и петстотин литра вода, въглищата продължаваха да нажежават стоманената машина. Без вода над нея, която да абсорбира топлината обаче, температурата на стоманата се покачи от нормалните триста и петнайсет до хиляда и двестате на огъня под нея. При тази температура дебелата сантиметър и половина плоча на нагревателя се размекна като масло в тиган.

Налягането от четиринайсет килограма на квадратен сантиметър на парата във вътрешността на котела беше четиринайсет пъти по-високо от това на нормалния въздух извън него. На пленената пара й отне не повече от секунда да оползотвори внезапната слабост в системата и да избие през една дупка в плочата на нагревателя.

Докато парата излиташе навън, седемте хиляди и петстотин литра вода, нажежени до двеста градуса по Целзий, също се превърнаха в пара в мига, в който влязоха в контакт с ледения глендейлски въздух. Обемът й се умножи по хиляда и шест. Само в рамките на един миг седем хиляди и петстотин литра вода се изпариха и се превърнаха в единайсет милиона литра пара. Уловена във вътрешността на котела на котела на „Атлантик“-а, парата се разшири навън с разтърсващ рев, който накара машината да експлодира на милион малки шрапнели.