Читаем Unknown полностью

— Пътниците са се разминали на косъм — каза началникът на поддръжката на „Южен Пасифик“, който развеждаше Бел наоколо. Беше закръглен шкембелия, облечен в консервативен триредов костюм, и изглеждаше искрено изненадан, че смъртността не е по-висока от потвърдените седмина загинали. Пътни­ците вече пътуваха за Лос Анджелис със специален спешен влак. Болничният вагон на „Южен Пасифик“ в този момент се намираше на главната линия, безпо­лезен със своите доктор и сестра, които имаха работа само ако някой от ремонтния екип, попра­вящ пораженията по релсовия път, от време на време успееше да си пореже пръста.

— Девет от вагоните са останали на релсите – обяс­ни началникът. – Тендерът и вагонът с багажа са ги защитили от силата на експлозията.

Бел и сам виждаше как са отразили ударната вълна и летящите отломки. Тендерът, товарът му – изсипан от двете му разрушени страни, приличаше по-скоро на купчина въглища, отколкото на нещо на колела. Вагонът за багажа беше надупчен като след артиле­рийски обстрел. Не се забелязваха следи от изгаряне като при избухване на динамит.

— Динамитът не би увредил локомотива по този на­чин.

— Разбира се, че не. Пред нас са останките от експлодирал котел. Водата е плиснала напред при накланянето и плочата на нагревателя е дефектирала.

— Значи първо са дерайлирали?

— По всичко личи.

Бел го изгледа хладно.

— Един от пътниците е споменал, че влакът се е дви­жел много бързо, особено на завоите.

— Глупости.

— Сигурен ли сте? Явно са се движели със закъс­нение.

— Познавах Руфъс Патрик. Беше един от най-опитните ни машинисти.

— Защо тогава са излезли от релсите?

— Онзи кучи син, профсъюзният деец им е помог­нал.

— Покажете ми къде точно са дерайлирали – про­цеди Бел.

Началникът отведе детектива до мястото, където релсовият път прекъсваше от едната си страна. Подир липсващите релси задвижващите колела бяха остави­ли след себе си единствено нацепени траверси и дъл­боко изровен баласт.

— Змията си е разбирала от работата, поне това ще му призная.

— Какво имате предвид с „разбирал си е от работата“?

Закръгленият служител на железниците напъха палци в жилетката си и обясни:

— Съществуват много начини да дерайлираш влак и всичките съм ги виждал. През осемдесетте, по време на големите стачки, бях машинист. Ако си спомняте, стачките бяха доста кървави… всъщност сте прекале­но млад… Можете да се закълнете в думите ми, в оне­зи дни си имахме работа с предостатъчно саботажи.

За хора като мен, решилите да останат на страната на железниците, да управляваш влак не беше лесна работа. Човек никога не знаеше кога стачниците ще решат да измъкнат релсите изпод краката ти.

— Как се дерайлира влак? – запита Бел.

— Можете да заложите динамит на релсите. Проблемът е, че трябва да се навъртате наблизо, за да запалите фитила. Можете да измайсторите закъснител, от будилник… това ще ви даде достатъчно време да се изтеглите, но ако влакът се движи със закъснение, динамитът ще избухне не когато трябва. Или залагате спусък така, че тежестта на локомотива да детонира взрива, само че такива устройства са ненадеждни и винаги съществува вероятността някой железопътен инспектор с ръчна дрезина да извади лош късмет и да се пренесе във вечността вместо влака. Друг начин е да извадите клиновете и да развиете болтовете от пластината, която придържа релсите една към друга, после прокарвате дълго метално въже през дупките за болтовете и когато влакът дойде, дърпате въжето с всички сили. Поредният проблем е, че ще имате нужда от помощта на неколцина силни мъже, които да успеят да поместят релсата. Освен това стоите на открито, държите въжето в ръце, когато влакът тръгне по земята. Този саботьор обаче е използвал кука… дявол да го вземе, по този начин и дете би се справило.

Началникът показа на Бел траверсата, по която се забелязваха следите, където лостът за вадене на клинове бе премазал дървото. След това му показа драскотините по последната релса, оставени от гаечния ключ.

— Измъкнал е клиновете и е освободил скобата, както ви казах. Открихме инструментите захвърлени надолу по насипа. При този завой е напълно възможно охлабената релса да се измести и сама. Но да е напълно сигурен, е затегнал кука към нея. Локомотивът се е закачил в куката и сам е изтръгнал релсата изпод колелата си. Дяволска работа.

— Що за човек би се справил толкова ефикасно?

— Ефикасно? – настръхна началникът.

— Току-що казахте, че си е разбирал от работата.

— Да, разбирам какво имате предвид. Ами възможно е да е работил в железниците. Може би дори да е бил по инженерната част. И ако съдя по онова, което чух за експлозията при Каскейд, със сигурност разбира едно друго от геология, след като е успял да накара и двата тунела да рухнат с помощта само на един заряд.

— Но мъртвият профсъюзен работник, когото сте открили, е бил електротехник.

— В такъв случай съучастниците му от профсъюза са го запознали по-подробно.

— Къде открихте тялото на профсъюзния работник?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга XXIII
Неудержимый. Книга XXIII

🔥 Первая книга "Неудержимый" по ссылке -https://author.today/reader/265754Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я брал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что могло бы объяснить мою смерть. Благо, судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен снова получить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… Как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?!

Андрей Боярский

Приключения / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези