Unknown

Началникът посочи едно дърво на около петдесет-шейсет метра от тях. Експлозията на котела бе обрулила всичките листа и сега оголелите клони протягаха нокти към небето като ръка на скелет.

— Открихме него и бедния огняр на върха на онзи чинар.

Айзък Бел хвърли бегъл поглед към дървото. В джоба му беше докладът на Джеймс Дашууд за Уилям Райт. Беше дотам забележително подробен доклад, че младият Дашууд със сигурност щеше да получи одобрително „потупване по рамото“ и малко повишение следващия път, когато му се удадеше случай да го види. Само за осем часа Дашууд беше открил, че в Профсъюза на електротехниците Уилям Райт бе изпълнявал длъжността касиер. Приписваха му се заслуги за предотвратяване на стачки посредством тактически преговори, с което бе заслужил възхищението и на работници, и на работодатели. Освен това бе изпълня длъжността настоятел към Епископалната църква Светата троица в Санта Барбара. Според опечалената му сестра. Райт бе придружавал нейния син до Лос Анджелис, където момчето трябвало да започне работа във филмова лаборатория. Началникът на кантората на лабораторията бе потвърдил, че са очаквали пристигането на момчето същата сутрин, и бе съобщил на Дашууд, че стажантското място му е било предложно, защото той и Уилям Райт са принадлежали към тяхната шрайнерска* ложа. Дотук с предположението, че Саботьора е изгубил живота си по време на катастрофата. Убиецът все още беше на свобода и само един Господ знаеше къде ще нападне отново.

[* Също познати под названието „Древен арабски орден на благородниците на Мистичния олтар“ (sнrinе англ.) – организация за взаимопомощ, подразделение на Свободните масони, основана през 1870 г. в САЩ – Б.пр.]

— Къде е куката?

— Хората ви я пазят ей там. А сега, ако ме извините, господин Бел, трябва да приведа железния път в изправност.

Бел тръгна по протежението на насипа и доближи Лари Сандърс от лосанджелиския клон на агенцията, приклекнал пред една траверса. Двама от по-добре сложените му мъже държаха хората от железниците на разстояние. Бел се представи, а Сандърс се изправи, отупвайки прахта от коленете си.

Лари Сандърс беше слаб мъж с къса, стилно подстригана коса и толкова тънки мустачки, че изглеждаха така, сякаш някой му ги беше нарисувал с молив. Подобно на Бел и той бе облечен в бял ленен костюм, подходящ за горещото време, но на главата му имаше градско бомбе, което, доста странно, също беше бяло като костюма му. За разлика от ботушите на детектива, на краката му имаше чифт лачени бални обувки, които му придаваха общия вид на човек, който би бил по-доволен, ако му се налагаше да охранява фоайето на скъп хотел, отколкото да крачи из въглищния прах, които покриваше пренаселената с хора отсечка от железопътния насип. Бел, който бе навикнал на всякакви модни приумици в Лос Анджелис, не обърна особено внимание на необичайните аксесоари за глава и крака на Сандърс. Вместо това пристъпи направо към въпроса, като допусна, че мъжът от агенцията разполага с всички възможни знания и умения, необходими за длъжността му.

— Чувал съм за вас – каза Сандърс, предлагайки му меката си ръка с отличен маникюр. – Шефът ми изпрати телеграма от Сакраменто. Каза, че ще се появите. Винаги съм искал да се запознаем.

— Къде е куката?

— Докато успеем да дойдем, копоите от железницата вече я бяха намерили.

Сандърс отведе Бел до една от релсите, която се бе огънала като геврек. В единия й край бе завинтена кука, която изглеждаше така, сякаш я бяха измайсторили от котва.

— Това кръв ли е, или ръжда?

— Не бях обърнал внимание. – Сандърс отвори джобно ножче с перлена дръжка и остърга с него метала. – Кръв. Засъхнала кръв. Изглежда, си е порязал ръката на грапавина в желязото. Остър поглед имате, господин Бел.

Айзък подмина ласкателството:

— Открийте кой е пробил тази дупка.

— Не ви разбрах, господин Бел?

— Не можем да задържим всеки мъж с рана на ръката в Калифорния, но можем да издирим кой е пробивал дупка точно в тази кука. Разпитайте във всеки машинен сервиз и ковачница в окръга. Незабавно!

Айзък Бел се обърна на пети и отиде да разпита детективите от железницата, които наблюдаваха случващото се с намусени изражения.

— Някога да сте виждали подобна кука?

— Парче от котва за лодка.

— И аз така си помислих. – Той отвори златната си табакера и й позволи да мине през ръцете на присъст­ващите. Когато детективите вече бяха запушили и Бел бе установил имената им – Том Григс и Ед Ботъмли, – запита: – Ако човечецът на дървото случайно не е причинил дерайлирането на влака, как според вас се е измъкнал истинският саботьор след катастрофата?

Детективите размениха погледи.

Ед каза:

— Куката му е осигурила предостатъчно време. Обади се и Том:

— В Глендейл открихме служебна ръчна дрезина, претърколена надолу по насипа. Получихме оплаква­не за кражбата й от товарното депо в Бърбанк.