Читаем Unknown полностью

— Имаше няколко престъпника, които глупаво се оставиха детективите на агенцията да ги спипат. Ако се направи ефикасно, Ван Дорн изобщо няма да разбере кой е убил Бел и защо. Направете го да прилича на случайно убийство или дори злополука. Ако не остане следа, за агентите на Ван Дорн ще е невъзможно да отмъстят.

Кели се отпусна бавно в стола си.

— Трябва да ти кажа, Кромуел, че не ми харесва. – Този път нямаше „господин”

Кромуел се усмихна мрачно.

— Ще ти хареса ли, ако платя двайсет хиляди долара за работата?

Кели се надигна и изгледа Кромуел все едно, че не знае дали да му повярва.

— Двайсет хиляди долара, казвате?

— Искам да се направи от професионалист. Не от някой безмозъчен уличен убиец.

— Къде желаете да стане?

Нямаше никакво съмнение, че работата щеше да свърши самият Кели. Собственикът на салона бе затънал до колене във всевъзможни криминални дейности. Изкушението на Кромуел за крупна финансова облага предрешаваше въпроса.

— В Денвър. Бел работи от офиса на Ван Дорн в Денвър.

— Колкото по-далече от Сан Франциско, толкова по-добре – тихо отбеляза Кели. – Имаме сделка, господин Кромуел.

„Господин” се върна в играта и трансакцията беше уговорена. Кромуел стана от стола си и кимна към жетоните на масата.

— За крупието – каза широко усмихнат. – Ще пратя да ви донесат десет хиляди в брой утре до обед. Ще получите останалото след кончината на Бел.

Кели остана седнал.

— Разбирам.

Кромуел слезе в сутерена и си проби път между хората, които бяха спрели да танцуват. Видя, че гледат сестра му, която изпълняваше на сцената предизвикателно съблазнителен танц „хучи-кучи“ за радост на всички присъстващи. Беше разхлабила корсета си и развързала чаровно коафираната си коса. Бедрата й се полюшваха и потръпваха чувствено под музиката на оркестъра. Бътлър се беше проснал на масата в пиянска мъгла, докато Марион гледаше с благоговение извивките на Маргарет.

Банкерът махна на един от уредниците, които действаха и като разпоредители.

— Сър?

— Моля, отнесете джентълмена до колата ми.

Едрият мъж кимна и с опитен жест вдигна мъртво пияния Бътлър на крака и го метна на рамото си. След това продължи нагоре по стъпалата, понесъл отпуснатото туловище на Бътлър като чувал с овес.

Кромуел се наведе към Марион.

— Можеш ли да вървиш до колата?

Тя го погледна ядосано.

— Разбира се, че мога,

— Време е да си ходим.

Хвана я под ръка и я повдигна от стола. Марион продължи сама по стъпалата, но замаяна и с леко залитане, а Кромуел насочи вниманието си към сестра си. Скандалното й поведение не го забавляваше. Сграбчи я за ръката толкова силно, че остави оток, и я задърпа от сцената и през салона вън при чакащата до бордюра кола. Бътлър беше заспал на предната седалка до Абнър, докато Марион седеше замаяна на задната.

Кромуел грубо избута Маргарет вътре, влезе след нея и я изтика в ъгъла. Седна между двете жени, докато Абнър се настани зад волана, запали и подкара по улицата, грейнала от многоцветни светлини.

Банкерът бавно плъзна ръката си около раменете на Марион. Жената го погледна с вяло изражение, без да реагира. Беше изпаднала в летаргия от шампанското, но не беше пияна. Умът й все още бе остър и ясен. Ръката му стисна едното й рамо и тя за миг затаи дъх. Усещаше тялото му, притиснато в нейното, в тясното пространство на седалката.

Преди време Марион беше намирала шефа си за обаятелен мъж и изпитваше дълбоко привличане към него. Но през годините, откакто работеше за него, той не беше направил никакво усилие да прехвърли пропастта между тях. Сега, изведнъж след толкова време, проявяваше интерес към нея. Странно, но не изпита никакво чувство или възбуда. Нещо в Кромуел сякаш я отблъскваше, а не знаеше защо.

Изпита облекчение, след като не последваха нови ходове от негова страна. Едната му ръка си остана около нея с длан, отпусната на рамото й, когато Абнър спря колата пред жилището й. Кромуел слезе на тротоара и й помогна да излезе от колата.

— Лека нощ, Марион – пожела той, като задържа дланта й. – Вярвам, че прекара интересно тази вечер.

Сега сякаш видя нещо дълбоко в него, което изобщо не бе виждала преди и се почувства отблъсната от допира му.

— Вечерта ще я помня дълго – отвърна искрено. – Надявам се, че господин Бътлър и сестра ви ще се съвземат.

— Ще имат махмурлук утре, и заслужено – отвърна той със стегната усмивка. – Ще се видим в понеделник сутринта. Има куп писма, които трябва да продиктувам. Искам бюрото ми да е разчистено, когато замина в командировка в петък.

— Напускате отново толкова скоро?

— Банкерска конференция в Денвър. Трябва да присъствам.

— До понеделник, тогава – каза тя с огромно облекчение, щом шефът й пусна ръката й.

Марион се заизкачва по стъпалата към входната врата, но се обърна и се загледа в ролс-ройса, докато се скри на завоя. Умът й се задвижи сам. Отношенията с работодателя й вече нямаше да са същите. Имаше някаква студенина у него, за която не беше си давала сметка и тя потрепери, щом си спомни докосването му. Изведнъж й прилоша от задържалата се по дрехите й миризма на дим и пот от салона за танци.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дом лжи
Дом лжи

Изощренный, умный и стремительный роман о мести, одержимости и… идеальном убийстве. От автора бестселлеров New York Times. Смесь «Исчезнувшей» и «Незнакомцев в поезде».ЛОЖЬ, СКРЫВАЮЩАЯ ЛОЖЬСаймон и Вики Добиас – богатая, благополучная семья из Чикаго. Он – уважаемый преподаватель права, она – защитница жертв домашнего насилия. Спокойная, счастливая семейная жизнь. Но на самом деле все абсолютно не так, как кажется. На поверхности остается лишь то, что они хотят показать людям. И один из них вполне может оказаться убийцей…Когда блестящую светскую львицу Лорен Бетанкур находят повешенной, тайная жизнь четы Добиас выходит на свет. Их бурные романы на стороне… Трастовый фонд Саймона в двадцать один миллион долларов, срок погашения которого вот-вот наступит… Многолетняя обида Вики и ее одержимость местью… Это лишь вершина айсберга, и она будет иметь самые разрушительные последствия. Но хотя и Вики, и Саймон – лжецы, кто именно кого обманывает? К тому же, под этим слоем лицемерия скрывается еще одна ложь. Поистине чудовищная…«Самое интересное заключается в том, чтобы выяснить, каким частям истории – если таковые имеются – следует доверять. Эллис жонглирует огромным количеством сюжетных нитей, и результат получается безумно интересным. Помогает и то, что почти каждый персонаж в книге по определению ненадежен». – New York Times«Тревожный, сексуальный, влекущий, извилистый и извращенный роман». – Джеймс Паттерсон«Впечатляет!» – Chicago Tribune«Здешние откровения удивят даже самых умных читателей. Сложная история о коварной мести, которая обязательно завоюет поклонников». – Publishers Weekly«Совершенно ослепительно! Хитроумный триллер с дьявольским сюжетом. Глубоко проникновенное исследование жадности, одержимости, мести и справедливости. Захватывающе и неотразимо!» – Хэнк Филлиппи Райан, автор бестселлера «Ее идеальная жизнь»«Головокружительно умный триллер. Бесконечно удивительно и очень весело». – Лайза Скоттолайн«Напряженный, хитрый триллер, который удивляет именно тогда, когда кажется, что вы во всем разобрались». – Р. Л. Стайн

Дэвид Эллис

Триллер
Казино смерти
Казино смерти

В нашем маленьком городке Пико Мундо только близкие друзья знают о сверхъестественном даре, даре-проклятии, которым наделила меня судьба. Ко мне являются люди, покинувшие мир живых, с мольбой о помощи или просьбой об отмщении. И я несу этот крест во имя справедливости, стараясь предотвратить еще не совершившиеся убийства и покарать за содеянное зло. Я сказал — близкие друзья…Но самый близкий друг, не ведая, что творит, проговорился о моей тайне Датуре. Красавице, ставшей воплощением Зла. Сопровождаемая послушными рабами, обуреваемая желанием постичь все тайны загробного мира, она открыла охоту на меня, прокладывая кровавый след в песках пустыни Мохаве, в лабиринтах подземных тоннелей и на заброшенных этажах разрушенного землетрясением и пожаром отеля «Панаминт». Эта вестница Смерти еще не знала, какой безумный финал ожидает ее собственное безумие…

Дин Кунц

Детективы / Триллер / Триллеры