Unknown

— Добро съображение – съгласи се Бел, без да знае какво се кани да разкрие Къртис. – Междувременно ще я пратя в Чикаго, да видим дали експертите на агенцията ни могат да извадят някакви пръстови отпечатъци. – Отпусна се на един от столовете, килна го на двата задни крака и вдигна стъпалото си на масата. – Сега да чуем какво изровихте вие двамата.

Ървайн отвори подвързана счетоводна книга и я постави на масата пред Бел и Къртис.

— Ударих добра жила в Елкхорн, Монтана. Записали са серийните номера на петдесетдоларовите банкноти в хранилището им в деня преди обира.

— Мога да разбера защо – каза Бел. – Петдесетачките се фалшифицират повече от всяка друга банкнота. След като счетоводителят им е описал банкнотите, трябва да е оглеждал всяка една, за да е сигурен, че не е фалшификат.

Ървайн потупа с пръст данните в книгата и погледна Бел.

— Може да помолим офиса в Чикаго да пусне бюлетин до банките в Запада да следят за тях. Петдесетачки ще се проследят по-лесно от петачки, десетачки или двайсетачки.

— И много по-лесно от еднодоларовите – добави Къртис.

— Ще се погрижа за това – увери ги Бел.

— Поразпитах сам и всъщност стигнах до две банки в Сан Франциско, където са се появили три от банкнотите.

— Добра работа – похвали го Бел. След това се обърна към Къртис. – Е, как е при теб, Артър? Извади ли някакъв късмет?

— Намери ли пътнически вагони, на които може да се е измъкнал убиецът? – попита Ървайн.

— Не. Но виж, товарните вагони са друга история.

— Не бяха ли претърсени от хайките?

Къртис поклати глава.

— Не и натоварените и заключените.

— И това на какво те наведе? – попита Бел.

Лицето на Къртис се разцепи в широка усмивка и засия.

— Много часове ми отне в ровене в мухлясали стари регистри на железопътни компании, но направих интересно откритие. Установих, че три вагона са били на страничните коловози в обраните градове. Товарен вагон номер 15758 е присъствал в град Вирджиния и Бисби по време на грабежите. Във Вирджиния товарният му манифест е записан като петдесет бали бодлива тел за транспорт до едно ранчо в Южна Калифорния. Вагон 15758 е бил празен на страничния в очакване да го прикачат на друг влак в Бисби.

— Празен – повтори Ървайн и се размърда неспокойно в стола си.

— Да, празен. Карал е товар фаянс от Лас Крусес, Ню Мексико, до Тусон, преди да го върнат празен до Ел Пасо.

— Значи можем да го задраскаме – измърмори Бел. – А другите?

Къртис погледна бележките си.

— Номер 18122 е присъствал в Елкхорн, Монтана и Гранд Джънкшън, Колорадо, когато банките им бяха обрани. Бил е на страничния коловоз в Гранд Джънкшън в очакване да го прикачат на влак до Лос Анджелис. Товарът му е бил шейсет каси вино. В Елкхорн е носил товар дюшеци от фабрика в Сакраменто, Калифорния.

— Толкова с 18122 – каза Ървайн. – Едва ли бандитът е избягал в различни места.

Къртис още повече засия.

— Запазих най-доброто за накрая. – Стана и отиде до черната дъска. Написа на черната повърхност: Мебелна компания „О’Браян, Денвър”. След това се обърна с доволно изражение на лицето. – Вече стигаме до товарен вагон, който е присъствал на пет обира.

Бел и Ървайн изведнъж се надигнаха в столовете си, приковали вниманието си в Къртис. Агентът беше хванал бика за рогата и разровил в поле, където никой от тях не бе помислил да влезе.

Изненадан от неочакваното разкритие на Къртис, Бел повтори:

— Вагонът е бил в пет града в деня, в който банките им бяха

ограбени?

— Съставих списък на градовете, времето и крайната му дестилация.

Ървайн едва не разля кафето си и го върна на подноса.

— Нямаш ли предвид дестилации, в множествено число?

— Не. Дестинация. Единствено. – Къртис се изсмя тихо. – Във всеки от случаите, мебелният вагон от Денвър е отивал до Сан Франциско. Не можах да намеря никакъв запис да е бил каран обратно до Денвър или някъде другаде. Мога само да заключа, че е бил фасада, използвана от бандита да се измъкне от преследвачите.

Бел се вторачи в написаното на черната дъска.

— Ще заложа месечната си заплата, че едва проверка за мебелни предприятия в Денвър ще докаже, че Мебели „О’Браян” не съществува.

— Мисля, че това се разбира от само себе си – довърши Ървайн.

Бел се обърна към Къртис.

— Кога е последният опис на „Южен Пасифик” за вагона?

— Бил е оставен на резервен коловоз в железници „Сан Франциско” преди две седмици. При последното ми запитване все още беше там.

— Значи трябва да отидем и да го потърсим.

— И да го наблюдаваме – додаде Ървайн.

— Това също – отвърна Бел. – Но трябва много да внимаваме, де не предупредим бандита, че стягаме обръча около него.

Къртис запали нова цигара.

— Ще тръгна с първия влак сутринта за Сан Франциско.

— Двамата с Ървайн тръгваме с теб. – Бел се обърна към Ървайн. – Спомена, че три банкноти са се появили в Сан Франциско.

Ървайн кимна.

— Точно така. Една в Национална банка „Кромуел” на Сан Франциско и две в Национална банка „Крокър”.

Бел се усмихна за първи път.

— Изглежда, че всички пътища водят към Сан Франциско, господа.

— Така започва да изглежда – съгласи си Къртис, още по-въодушевен.