Unknown

— Хайде да тръгваме – каза тя, ядосана на себе си, че е дала воля на чувствата си.

Кромуел забеляза отчуждения поглед в очите й, но предпочете да го пренебрегне.

— Както искаш. Ще се върна утре да проверя резултатна.

Обърнаха се и влязоха в склада. Кромуел спря да заключи вратата и постави лост, за да не може никой да влезе. Стъпките им заотекваха из празната вътрешност на сградата. Единствените мебели бяха в ъгъла, две бюра и тезгях като касиерски гишета в банка.

— Жалко, че толкова наето пространство не може да се използва по-добре – каза тя, докато се суетеше с шапката си, кривнала се настрани, след като се бе измъкнала иглата, която я придържаше.

— Трябва ми място, където да държа вагона – отвърна Кромуел. – Колкото по-дълго стои на страничен коловоз до товарна платформа на празен склад, чийто собственик не може да бъде проследен, толкова по-добре.

Маргарет погледна брат си подозрително и отбеляза:

— Пак този поглед.

— Кой поглед?

— Този, който издава, че замисляш нов обир.

— Не мога да излъжа сестра си – ухили се той.

— Предполагам, че ще е загуба на време да се опитвам да те убеждавам да се оттеглиш от бизнеса с обирите.

Кромуел хвана ръката й и я потупа.

— Един мъж не може да понесе да се откаже от игра, в която е по-добрият играч.

Тя въздъхна примирено.

— Добре, но този път къде?

— Не съм решил още. Първата стъпка е да разпиташ дискретно в банковите кръгове за разплащателни ведомости. После трябва да избера градчета, които имат железопътни линии и резервни коловози за товарни влакове. Измъкването е най-важната част от операцията. След това е проучването на улиците и разположението в банката. Накрая идват грижливото планиране на самия обир, разчетът на времето и маскировката ми.

Маргарет спря до бюрата и тезгяха.

— И тук го репетираш.

Той кимна.

— След като агентите ни съобщят разположението в банката и подредя съответните мебели.

— Свел си го до фина наука.

— Да – отвърна той не без гордост.

— Начинът ти на действие става прекалено изтънчен, прекалено сложен – предупреди го тя.

Хвана ръката й и леко я стисна.

С нищо по-малко не бих се примирил.

~17~

Бел дойде в офиса направо от влака. Ървайн и Къртис вече го чакаха в конферентната зала. Разбра, че имат добри новини, след като лицата им не бяха намръщени и не гледаха мрачно. Веселото настроение беше подсилено и с това, че Ървайн пушеше пура, а Къртис извади сребърна табакера от джоба на палтото си.

— Двамата изглеждате с бодър дух – отбеляза Бел и остави куфара си.

— Намерихме някои следи – обясни Къртис, докато палеше цигара. – Нищо разтърсващо, но малки парченца от пъзела.

— А ти Айзък, натъкна ли се на нещо? – попита Ървайн. Преди Бел да отговори, Агнес Мърфи влезе в конферентната зала с поднос с три чаши и кафеник.

— Извинете, че ви прекъсвам – каза тя мило, – но помислих, че може би ще желаете кафе, господа.

Бел взе подноса от нея и го постави на дългата маса.

— Много мило от твоя страна, Агнес.

Тя се обърна и тръгна      към вратата.

— Ей сега ще се      върна – След по-малко от минута се върна с купичка захар и каничка със сметана. – Не ги забравих. Просто не можех да донеса всичко.

— Ти си спасителка – каза Къртис с широка усмивка и я целуна леко по бузата.

Бел и Ървайн се спогледаха усмихнати. Знаеха, че Къртис и Агнес са просто приятели и винаги се дразнеха. Агнес сбра полите си, обърна се, напусна стаята и затвори вратата.

— Освен кафето, беше много съобразително, че затвори вратата – каза Бел.

Къртис пусна кръгче дим към тавана.

— Знае си стоката. Агнес не храни повече уважение към Аликзандър от нас.

— Канеше се да кажеш… – обърна се Ървайн към Бел.

— Открих, че освен липсващ пръст вероятно има рижа коса. И кара мотоциклет, който е използвал в повече от един обир. – Бел бръкна в джоба си и извади копринена торбичка, отвори я и изсипа на масата гилзата. – Вече знаем, че Бандита касапин използва колт трийсет и осми калибър. Тази гилза е намерена под един килим. Убиецът някак я е изтървал, след като не е оставил никакви гилзи в другите си банкови удари. Шериф Мърфи в Бисби се оказа умен мъж и накарал окръжния съдебен лекар да извади куршумите от жертвите на убиеца. Всички са от колт трийсет и осем.

— Можем да проверим продажбите на автоматичните колт трийсет и осми калибър – предложи Къртис.

— Не биха могли да са повече от десет хиляди – подхвърли Ървайн саркастично. – Ще отнеме десет агентски години, за да се провери всеки оръжеен дилър, продавач и собственик на магазин за метални изделия, който продава автоматици колт трийсет и осем.

— Арт е прав – отбеляза Бел, загледан в месинговата гилза, – Ще бъде загуба на време.

Къртис се ухили като лисица.

— Не и ако имаме следа към мястото, където се крие бандитът. Тогава можем да проверим търговците на оръжие в района.