Unknown

— Тогава защо не може да се намери? – запита Бронсън. – Не е възможно да се изпари във въздуха,

Къртис вдигна ръце.

— Какво мога да кажа? С двама от агентите ви претърсихме разпределителната от горе до долу. Вагонът не е там.

— Диспечерите на „Южен Пасифик” знаеха ли къде е бил отклонен след пристигането му? – попита Бел.

— Отклонен е на страничен коловоз до товарната платформа на един изоставен склад. Проверихме го. Нямаше го там.

Ървайн запали пура и изпуфка облак дим.

— Би ли могло да е прикачен към влак, без диспечерът да знае за това?

— Не може да се случи това – отвърна Къртис. – Щяха да разберат, ако някой вагон е добавен тайно към влака. Механиците използват формуляра, в който изреждат серийните номера на влака в последователността, в която вагоните са прикачени. Когато товарните вагони пристигнат до определената им дестинация, могат лесно да бъдат откачени от задния край на влака, преди да продължи по маршрута си.

— Вероятно бандитът е решил, че вагонът е надживял срока си на годност и го е пратил за бракуване и унищожаване – предположи Бронсън.

— Едва ли – отвърна Бел замислено. – Предположението ми, че просто е поръчал да го пребоядисат с нов сериен номер и да сменят името с друга фиктивна компания.

— Би било все едно – каза Къртис. – Бездруго не може да го използва.

— Какво искаш да кажеш? – попита Бел.

— Само „Южни железници Рио Гранде” стигат до Телърайд.

— И какво ще го спре да го пребоядиса с надписи на „Южен

Пасифик”?

— Нищо. Само дето ще е губене на време. „Рио Гранде Юг” вървят по тесен коловоз. Влаковете на „Южен Пасифик” се движат по стандарта линия, близо 30 сантиметра по-широка. Няма как коловозът да се пригоди към вагона на бандита.

— Колко тъпо от моя страна – промърмори Бел. – Забравих, че през Скалистите планини минават само теснолинейки.

— Не се упреквай – успокои го Бронсън. – И аз изобщо не се сетих.

Ървайн удари отчаяно с юмрук по масата.

— Изобщо няма да захапе въдицата, след като знае, че не може да се измъкне с личния си товарен вагон.

Бел се усмихна стегнато.

— Има си качествата, но си има и слабостите. Разчитам на алчността му и самоувереността му, на чувството му за непобедимост. Сигурен съм, че ще захапе стръвта и ще опита грабеж в банката в Телърайд. Предизвикателството е твърде голямо, за да го пренебрегне.

— Желая ти късмет – каза Бронсън. – Ако някой може да хване Касапина, това си ти.

— А ти, Хорас? Някакъв късмет в търсенето на пистолета на бандита?

— Нищо окуражаващо – отвърна мрачно Бронсън. – Новите продажби на оръжие не трябва да се регистрират. Купувачът трябва само да остави парите си и да си излезе с оръжието. С търговците изтеглих слаба ръка. Дори да помнят на кого са продали колт трийсет и осем автоматик, няма да ни кажат имена.

Ървайн се вторачи в стената, без да я вижда.

— Изглежда, господа, че всичките ни трудно събрани нишки се оказаха задънени улици.

— Неуспехи са, да – промълви тихо Бел. – Но играта не е свършила – още не. Все още имаме шанс да теглим последната черта.

~22~

Кромуел седеше на масата, ядеше закуската си и четеш сутрешния вестник. Сгъна първата част на уводната статия и го подаде през масата на Маргарет без коментар.

Тя я прочете, присви очи щом осъзна за какво иде реч и го погледна питащо.

— Възнамеряваш да опиташ това?

— Намирам го за много съблазнително – отвърна той. – Все едно, че е хвърлена ръкавица в краката ми.

— Какво знаеш за Телърайд?

— Само каквото съм чел. Разположен е в един задънен каньон. Има голям квартал с червени фенери и Бъч Касиди ограби банката „Сан Мигел” там през 1889 г.

— Успял ли е?

Кромуел кимна.

— С бандата си се е измъкнал с над двайсет хиляди долара.

— Предполагам, че си мислиш, щом той е могъл да го направи, ти също би могъл.

— Касиди е направил аматьорски удар и е избягал на коне – отвърна Кромуел надуто. – Моите методи са по-научни.

— Щом Телърайд е в затворен каньон, има само един вход и един изход. Една хайка ще има достатъчно време да спре влак и да претърси вагоните.

— Бездруго не мога да използвам вагона си. Ще трябва да го оставя.

— Не разбирам.

— Железницата, която влиза и излиза от Телърайд, е „Рио Гранде Юг”. Коловозът е тесен, релсите са прекалено тесни за моя вагон „Южен Пасифик”. Ще трябва просто да намеря друго средство да напусна града, без заплаха от залавяне.

Маргарет отново прегледа статията.

— Нямам добро предчувствие за това.

— Не се занимавам с предчувствия. Работя с твърди факти и го отигравам безопасно, като отчитам всички възможни случайности, колкото и да са малки.

Тя го загледа над масата, докато отпиваше от новата чаша кафе

— Ще ти трябва помощ с тази работа.

Погледна я над чашата си.

— Какво имаш предвид?

— Ще дойда с теб.

— А малката ти разходка до Джуно, Аляска?

— Просто ще я отложа.

Кромуел помисли няколко секунди.

— Нс мога да те изложа на риск.

— Не си се провалял досега – напомни му тя. – Но този път може би ще ти трябвам.

Той помълча. После се усмихна.

— Вярвам, че щеше да дойдеш дори да ти го забраня.

Тя се засмя.

— Някога да съм се огъвала пред настояванията ти?