Unknown

Всички огледаха снимките. Показваха двамата Кромуел, поотделно или заедно, как вървят по улицата, излизат от магазини и ресторанти. Няколко снимки бяха на Джейкъб Кромуел докато влиза и излиза от банката си. Две го показваха как говори на откриването на санаториума за възрастни. Крауфорд дори ги беше проследил до парк Лафайет и ги беше заснел докато крачат по една алея. Бел особено го заинтригуваха снимките с Маргарет зад волана на екзотична на вид кола.

— Мерцедес „Симплекс” – каза той с възхищение. – Кромуел имат добър вкус за автомобили.

Бронсън огледа снимките с колата.

— Изглежда скъпа. Колко вдига?

— Поне 112, може би 128 км/ч – отвърна Бел.

— Съмнявам се да има кола в Сан Франциско, която би могла да я догони в преследване – каза един агент с буйна коса в края на масата.

— Вече има – заяви Бел и устните му се разтеглиха в широка усмивка. – Беше разтоварена от товарен вагон тази сутрин. – бърна се към Къртис. – Прав ли съм, Артър?

Къртис кимна.

— Автомобилът ти е на съхранение в товарния склад на „Южен Пасифик“. Наех едно момче на работа в железницата да го почисти.

— Пратихте колата от…

— Чикаго – довърши Бел.

— Любопитен съм – каза Бронсън. – Що за автомобил може да е толкова специален, че да го превозите чак от Чикаго?

— Една бърза кола може да се окаже полезна. Освен това, както се оказва, изобщо не отстъпва на мерцедеса на Кромуел, стигне ли се до гонитба.

— Кое я прави такава? – попита Крауфорд.

— Локомобил – отвърна Бел. – Карана е от Джоу Трейси, който спечели с нея трето място в пътното надбягване за купата Вандербилт в 1905 г. в Лонг Айлънд.

— Колко е бърза? – запита Бронсън.

— Вдига до 168 км/ч на права отсечка.

Последва глухо мълчание. Всички около масата бяха изумени и невярващи.

Никога не бяха чували за нещо, което може да се движи толкова бързо. Професионалните автомобилни надбягвания с конкуриращи се фабрични коли все още не бяха стигнали до Западното крайбрежие.

— Невероятно – отрони с благоговение Бронсън. – Не мога да си представя нещо, което пътува със 160 км/ч.

— Можеш ли да я караш на улицата? – попита Къртис.

Бел кимна.

— Поръчах да й сложат калници и фенери, и да модифицират предавката за уличен трафик.

— Трябва да ми дадеш да направя едно кръгче – подхвърли Бронсън.

Бел се засмя.

— Мисля, че може да се уреди.

Бронсън отново насочи вниманието си към снимките на Кромуел.

— Някакви предположения какво ще направи бандитът по-натам?

— След Телърайд – каза Къртис, – бих се обзаложил, че времето за грабежи и убийства приключи.

— Звучи логично, ако знае, че сме по следите му – съгласи се

Бронсън.

— Не можем да сме сигурни в това, ако си мисли, че всички свидетели на провала в Телърайд са мъртви, включително аз – каза Бел. – Той е луд, а грабежът и убийството го обсебват. Не вярвам, че изобщо маже да се спре. Кромуел е убеден, че криминалните му действия никога няма да бъдат проследени. Просто не влиза в калъпа на Блек Брат, Бандата на Джеймс, на Далтън или Бъч Касиди. В сравнение с Кромуел те бяха груби провинциални аматьори.

Един от агентите зяпна Бел с нарастващо възхищение.

— Значи смятате, че ще удари отново.

— Смятам.

— Може да е лапнал въдицата ви с версията за Телърайд – каза Бронсън. – Но ако е умен, както твърдите, Кромуел няма да повтори грешката и да влезе в нов капан.

Бел поклати глава.

— Няма голяма надежда за това, опасявам се. Засега можем само да се опитаме да предвидим бъдещите му ходове, а ако не успеем, продължаваме да събираме улики, докато можем да го обвиним.

— Поне знаем, че не е непогрешим.

Бронсън изсумтя.

— Все още е почти недосегаем.

Бел си сипа кафе от каничката на конферентната маса.

— Предимството ни е, че не знае, че следим всяко негово движение. Ще трябва да бъдете много предпазливи и да не направим него или сестра му бдителни. Ако успеем да останем по дирята му следващия път, когато напусне града за обир, имаме шанс да спрем вълната му от престъпления.

Бронсън огледа агентите си около масата.

— Работата ви изглежда ясно очертана, господа. Ще ви оставя сами да си разпределите смените за наблюдение. Получих телеграма от Ван Дорн. Каза, че желае да работим на пълни обороти. Иска Бандита касапин да бъде заловен, на каквато и да е цена, каквито и усилия да ни струва.

Бел се обърна към Бронсън:

— Би ли могъл да ми направиш едва услуга?

— Само кажи.

— Обади се в кабинета на Кромуел и попитай за Морган. Кажи й, че й се обаждаш изключително доверително и че не бива да казва нищо на никого, включително на шефа си. Кажи й да се срещне с теб на североизточния ъгъл на улиците Монгомъри и Сътър, на една пресечка от банка Кромуел, по време на обедната й почивка.

— А ако ме попита за повода?

Бел се усмихна накриво.

— Просто не уточнявай и й кажи, че е спешно.

Бронсън се засмя.

— Ще се постарая да прозвучи официално.

* * *

След заседанието Бел и Къртис взеха такси до товарния склад на „Южен Пасифик“. Показаха документите си на началника на склада, огледаха колата за повреди, не намериха такива и подписаха транспортните документи.