Unknown

— О, Айзък! Всичко това е прекалено фантастично. Защо Джейкъб да ограбва банки, след като вече притежава втората по големина банка в Сан Франциско? Идеята е прекалено нелепа, за да е реалност.

— Не мога да ти дам отговор, Марион. В началото е вземал парите, за да изгради своята банка. Но когато е забогатял, грабежът и убийствата са се превърнали в мания. Виждал съм много случаи като на Кромуел. Грабежите и убийствата са като наркотик за него. Не може да се овладее и ще продължи да убива, докато го спра.

Взра се в чувствените му виолетови очи отвъд масата. Бяха станали тъмни и студени.

— Ти ли Айзък? Трябва ли да бъдеш точно ти?

Не мога да му позволя да продължава да убива хора – Бел изрече думите монотонно, все едно четеше обвинение в съда. $ Няма да му позволя да вири нос на закона, да продължава да се измъква на свобода и да живее живот на богат Дядо Коледа. – После добави – А това важи и за сестра му Маргарет. Затънала е в злодеянията му до хубавата си шия.

Марион клюмна глава в пълно объркване и шапката закри очите й.

— Познавам Джейкъб и Маргарет от години, а всъщност въобще не съм ги познавала.

— Трудно е – прошепна Бел – но ще трябва да го приемеш.

Тя кривна отново глава и широката периферия с цветя на шапката й се вдигна, така, че детектива успя да я погледне в кораловите морскозелени очи.

— Какво мога да направя? – промълви Марион.

— Първо, трябва да продължиш все едно нищо не знаеш. Продължаваш задълженията си като негова вярна секретарка. Агентите ни ще държат брата и сестрата под непрекъснато наблюдение. Трябва единствено да донасяш за всичко подозрително или необичайно, свързано с дейностите на Джейкъб.

— Имаш предвид, разбира се, да донасям на теб.

Кимна.

— Да.

Изведнъж я обзе чувството, че я използват, че интересът на Бел към нея е само като към осведомител. Извърна поглед, за да не види сълзите, бликнали в очите й.

Бел моментално усети какво се върти в ума й. Премести стола си покрай масата, докато седна достатъчно близо, за да сложи ръка на раменете й.

— Знам какво си мислиш, Марион, и не е вярно. Знам, че те моля да извършиш коварен акт, но на везните е поставен животът на много хора. А има и много повече. Отива далече отвъд молбата ми за помощ, – Замълча, за да събере куража си. – Влюбен съм в теб, Марион. Не мога да обясня как се случи така изведнъж, но се случи. Трябва да ми повярваш.

Марион се вгледа в лицето му и видя само обич и нежност.

Страховете й изчезнаха за миг и тя се наведе, за да го целуне бавно и силно по устните. Когато се отдръпна, се усмихна криво.

— Сигурно си мислиш, че съм безсрамна уличница.

Той се засмя, като вида как се изчерви.

— Ни най-малко. Хареса ми.

После очите й се навлажниха.

— Трябва да призная, че почувствах нещо, когато вдигнах

глава и те видях застанал там в кабинета.

Този път я целуна той.

След дългата целувка се отдръпна и се усмихна широко.

— Може би трябва да поръчаме, преди да са ни помолили да

напуснем заради непристойно поведение.

~30~

Скоро след като Марион се върна от обяда си с Бел и се зае да печата писмо, Кромуел я повика в кабинета си. Секретарката прикри нервността си, като се постара да не го гледа в лицето, докато говореше.

— Марион, ще присъствам на Националната конференция на банковата общност. Тази година ще се проведе в Лос Анджелис, от шестнайсети до осемнайсети април. Би ли могла, ако обичаш, да подготвиш пътуването ми и да ми резервираш стая в хотел „Фримънт“ в центъра?

— За да сте в Лос Анджелис на шестнайсети, трябва да тръгнете утре – отвърна Марион. – Това е ужасно къс срок.

— Знам – каза Кромуел и сви равнодушие рамене. – Нямаше да ходя, но премислих.

— Желаете ли да наемете частен вагон?

— Не. Ще оставя частните вагони на президентите на банките „Крокър“ и „Уелс Фарго“. Когато ходя по банков бизнес, ще пътувам като обикновен пътник, за да знаят вложителите ми, че взимам интереса им присърце и не пилея парите им.

Марион стана и полите на роклята й прошумоляха.

— Ще се погрижа.

Щом се върна на бюрото си, вдигна слушалката на телефона и тихо, почти шепнешком, помели оператора да я свърже с детективска агенция Ван Дорн. Щом съобщи името си телефонистката, веднага я свърза с Бел.

— Айзък

— Марион? Тъкмо щях да ти звънка, за да те поканя на вечеря и представление.

Марион изпита задоволство, задето агентът е щастлив да чуе гласа й.

— Имам малко информация за теб – каза сериозно. – Джейкъб ще пътува извън града.

— Зееш ли къде?

— Лос Анджелис – отвърна тя. – Ще присъства на Националната конференция на банковата общност. Това е форум за банкери, да си споделят последните банкови операции.

— Кога се провежда?

— От шестнайсети до осемнайсети този месец.

Бел помисли малко.

— Трябва да е на влак утре, ако иска да стигне в Лос Анджелис до шестнайсети.

— Да, точно така – каза Марион. – Щом затворя, ще направя резервациите. Пътува в общ вагон като обикновен пътник.

— Нетипична пестеливост от страна на шефа ти.

— Твърдеше, че щял да впечатли вложителите на „Кромуел“, като не харчи активите на банката.

— Какво мислиш, Марион? Пътуването му основателно ли е?

Не се поколеба с отговора: