Unknown

— Да, бях забравил – призна Ван Дорн. – Бих добавил, полковник, че Айзък бе отговорен за залавянето на Джак Кечъм, когото след това обесиха за две убийства, извършени при влаков обир. – Замълча, бръкна под масата и извади идентична чанта като донесената от Бел в игралния салон, а Айзък подаде на Ван Дорн своята празна. – Вътре ще намериш докладите по всички престъпления. Всяка диря до този момент води до задънена улица.

— Кога започвам?

— На следващата спирка, която е Кларксвил, ще слезеш и ще хванеш първия влак до Индипендънс. Оттам ще ти се даде билет за Юнион Пасифик експрес до Денвър. Можеш да разгледаш и проучиш малкото податки и улики, които сме събрали. Щом пристигнеш, поемаш залавянето на тая отвратителна измет. – Гняв и безсилие замъглиха кафявите очи на Ван Дорн. – Извинявай, не ти оставих възможност да си стегнеш багажа в Чикаго, но исках да започнеш колкото се може по-скоро.

— Не се притеснявайте, сър – отвърна с лека усмивка Бел. – За щастие, взех си два костюма за престоя.

Ван Дорн вдигна вежди.

— Знаел си?

— Да кажем, че направих вещо предположение.

— Дръжте ни в течение за издирването – намеси се Дензлър. – Ако ви потрябва помощ от правителството, ще направя всичко по силите си.

— Благодаря, сър – отвърна признателно Бел. – Ще се свържа веднага, щом изясня ситуацията.

— Аз ще работя в офиса ни в Чикаго – обяви Ван Дорн. – Трансконтиненталната телефонна връзка още не е минала от Сейнт Луис през прерията до Денвър и не е стигнала до Калифорния, тъй че ще трябва да ми телеграфираш за напредъка си.

— Стига да има такъв – промърмори с лек сарказъм Дензлър. – Изправяте се срещу най-добрия криминален мозък, който е познавала тази страна.

— Обещавам, че няма да отдъхна, докато не заловя лицето, отговорно за тези отвратителни престъпления.

— Желая ти късмет – каза искрено Ван Дорн.

— Да не изместваме темата – изрече със задоволство Дензлър, докато поставяше картите си върху зелената плъст – Имам три дами.

Ван Дорн сви рамене и хвърли картите си на масата.

— Мен ме бие.

Айзък Бел бавно положи картите си на масата, една по една.

— Кент флош – заяви той небрежно.

После, без повече приказки, стана и излезе делово от салона.

~3~

Късно заранта един мъж мина покрай гробището на градчето Райълит, Невада, подкарал стар фургон, теглен от впряг мулета. Гробовете бяха с прости дървени огради, с имената на починалите, издялани върху дървени паметници. Много от тях бяха деца, умрели от тиф или холера, поболели се от тежкия живот в семействата на миньорското градче.

Коларят на фургона седеше под опърпан чадър, закрепен над капрата. Черната коса падаше около врата му малко под раменете. Оцапано мексиканско сомбреро пазеше главата му. Невидимите му очи заничаха през мътното синкаво стъкло на очилата, а долната половина на лицето му беше стегната в кърпа, за да го пази от прахта, вдигана от копитата на мулетата. Трудно бе да се прецени ръста му от начина, по който седеше изгърбен.

Пътьом изгледа с любопитство къщата, която един миньор си беше построил от хиляди изхвърлени от кръчмата бирени бутилки, обмазани с кал. Бутилките бяха подредени с дъната навън и с гърлата навътре, а зеленият цвят на стъклото придаваше зловещ призрачен блясък на необичайната постройка.

Стигна до железопътната линия и подкара мулетата по пътя, който минаваше покрай тях. Линиите лъщяха като тесни двойни огледала под ослепителното слънце. Бяха на железопътното трасе Лас Вегас и Тонопа, което лъкатушеше през жилищния квартал на градчето.

Фургонът бавно се изтъркаля покрай повече от осемдесетте вагона на страничния коловоз. Бяха опразнени от докарания товар и сега ги товареха с рудата, която заминаваше за преработвателните фабрики. Коларят хвърли бегъл поглед на един багажен вагон, прикачен към композиция с трийсет вагона. Надписът на страната гласеше „Мебелна компания О’Браян, Денвър”. Погледна циферблата на евтиния си джобен часовник – не носеше по себе си нищо, което би могло да го издаде – и се увери, че влакът нямаше да потегли за Тонопа в следващите четирийсет и пет минути.

След четвърт миля стигна до гара Райълит. Основната сграда представляваше смесица от готически и испански стил. Натруфеното с украса депо бе изградено от камък, издялан и докаран от Лас Вегас. До гаровия перон стоеше пътнически влак от Сан Франциско с парен локомотив. Пътниците бяха слезли, служителите бяха почистили седалките и влакът сега се пълнеше с хора, тръгнали за крайбрежието.

Коларят продължи към центъра на градчето, чиито улици гъмжаха оживени по това време на деня. Обърна се и се загледа в едно търговско учреждение, „Склад на едро ХП & ЛД”. Под табелата имаше изписан на дъска девиз, окачен над главния вход. Гласеше: „Продаваме всичко, освен уиски”.