Unknown

- Може би компромис - отвърна Дафни, но все така без да се поддава на емоциите. - Ако според господин Селуин това изобщо е възможно на този късен етап. Дали например професионалните съюзи изобщо са склонни да обсъждат някакво друго предложение за заплащането и работното време, което да бъде разгледано заедно с изпълнителния директор?

- Стига управителният съвет да реши, винаги бих могъл да поговоря с Дон Шорт, водача на Профсъюза на търговските работници - отвърна Артър Селуин. - Смятам го за свестен, разбран човек, който през годините е проявявал вярност към „Тръмпър“.

- И таз добра, изпълнителният директор да се разправя с представител на профсъюзите! - ревна Чарли. - Само това оставаше, да предложите Шорт за член на управителния съвет.

- В такъв случай господин Селуин би могъл да се срещне с него неофициално - вметна Дафни. - Убедена съм, че точно той винаги ще намери общ език с господин Шорт.

- Съгласен съм с лейди Уилтшир - подкрепи я Бейвърсток.

- Тогава предлагам да упълномощим господин Селуин да преговаря от наше име - допълни Дафни. - Да се надяваме, че ще намери начин да предотврати стачката, без да удовлетворява всичките искания на профсъюзите.

- Защо да не опитам! - рече Селуин. - На следващото заседание ще докладвам какво съм постигнал.

За кой ли път Беки се възхити на Дафни, обезвредила заедно с Артър Селуин бомбата с часовников механизъм, която председателят на управителния съвет като нищо щеше да остави да избухне насред заседателната маса.

- Благодаря, Артър - рече малко намусено Чарли. - Така да бъде. Други въпроси?

- Да - обади се Беки. - Бих искала управителният съвет да обсъди търга на сребърни предмети от времето на крал Джордж, който ще проведем следващия месец. Другата седмица ще разпратим каталозите и наистина се надявам, че стига да са свободни, членовете на съвета ще бъдат в галерията.

- Как мина последният търг на антики? - поинтересува се господин Бейвърсток.

Беки погледна в папката.

- Продадохме предмети за двайсет и четири хиляди и седемстотин лири стерлинги, от които комисионата на „Тръмпър“ съставляваше седем и половина на сто. Само три от предметите не достигнаха предварително определената цена и бяха изтеглени от търга.

- Проявявам интерес доколко успешна е била разпродажбата - обясни адвокатът - само защото на него скъпата ми съпруга закупи шкаф от времето на Чарлс Втори.

- Един от най-прелестните предмети, обявени за продажба - вметна Беки.

- Жена ми определено е на същото мнение - продължи да наддава далеч над сумата, която беше предвидила. Ще ви бъда признателен, ако не и пращате каталог на сребърните предмети.

Всички в залата се засмяха.

- Четох някъде - вметна Тим Нюман, - че в „Сотби“ смятат да вдигнат комисионата на десет на сто.

- Знам, знам - потвърди Беки. - И точно по тази причина не възнамерявам да предприемам същата стъпка най-малко още една година. Ако искам и занапред да привличам най-добрите им клиенти, трябва поне засега да предлагам по-добри условия.

Нюман кимна разбиращо.

- И все пак - продължи Беки, - ако и в бъдеще задържим комисионата на седем и половина на сто, печалбата на галерията за 1950 година няма да е толкова висока, както се надявах. Но докато водещите продавачи продължават да идват при нас, това е проблем, с който и занапред трябва да се примирявам.

- Ами купувачите? - заяде се Пол Мерик.

- С тях нямаме затруднения. Ако разполагате със стока, която да продавате, купувачите винаги ще дойдат при вас. Именно продавачите захранват една галерия, провеждаща търгове, и те са не по-малко важни от купувачите.

- Това е ясно и на малките деца - прекъсна я с усмивка Чарли. - Други въпроси?

Тъй като всички продължиха да мълчат, той благодари на членовете на управителния съвет за присъствието и стана от мястото си - знак, че заседанието е приключило.

Беки си събра книжата и тръгна заедно със Саймън обратно към галерията.

- Приключихте ли с оценката на експонатите, предвидени за търга със сребърни предмети? - попита тя точно когато двамата скочиха в асансьора малко преди вратите да се затворят.

Натисна копчето с буквата „П“ върху него и асансьорът потегли към партера.

- Да, снощи. Общо в търга са включени сто трийсет и два предмета. Според мен ще успеем да ги продадем за около седем хиляди лири стерлинги.

- Сутринта видях за пръв път каталога - отбеляза Беки.

- Както личи, Кати отново се е справила блестящо. Открих само две-три дребни грешки, но нека прегледам коректурите, преди да го пратите в печатницата.

- Разбира се - каза Саймън. - Ще я помоля днес следобед да ти ги донесе в кабинета.

Двамата слязоха от асансьора.

- Това момиче се оказа голяма находка - рече Беки. - Направо не проумявам какво е вършела в онзи хотел, където работеше, преди да дойде при нас. Ще ми бъде много мъчно за нея, когато се върне в Австралия.

- Ако се вярва на мълвата, мислела да поостане тук.

- Каква добра новина! Пък аз си мислех, че смята да стои в Лондон най-много две-три години и после да се прибере в Мелбърн.

- Да, така е. Но май съм на път да я убедя да остане още.