Unknown

Появи се в три и нещо, придружаван от сержант. Беки веднага заведе и двамата при началника на отдела Питър Фелоус. Той посочи почти незабележимата драскотинка, която бе открил върху сребърен поднос. Беки се свъси. Началникът на отдела прекъсна работата си и отиде при масата в средата на кабинета, където вече беше изложен сервизът от четири части.

- Красота! - възкликна инспекторът, след което се надвеси и погледна пробата. - Вероятно е произведен в Бирмингам някъде около 1820 година.

Беки вдигна вежда.

- Това ми е хобито - обясни инспекторът. - Сигурно по тази причина възлагат все на мен случаи като този.

Той извади от чантата си някаква папка и прегледа тестето снимки с приложено към тях подробно описание на сребърни предмети, откраднати наскоро в района на Лондон. Час по-късно волю-неволю се съгласи с Фелоус: никоя от тях не отговаряше на описанието на сервиза за чай от времето на крал Джордж.

- При нас не е получавано оплакване, че липсва такъв сервиз - призна Дийкинс. - Лъснали сте много добре предметите - обърна се той към Кати, - няма никаква надежда да открием отпечатъци.

- Съжалявам - промълви девойката и поруменя.

- Нямате вина, драга ми госпожице, просто сте проявили голямо старание. Де да можеше и моите сребърни предмети да изглеждат така! Все пак ще проверя в полицейския участък на Нотингам, може пък те да знаят нещо. Ако и там ударим на камък, за всеки случай ще разпратя описанието на сервиза до всички полицейски участъци в Обединеното кралство. Ще помоля да проверят и тая госпожа...

- Досън - каза Кати.

- Точно така, госпожа Досън. Това вероятно ще отнеме доста време, но веднага щом науча нещо, ще се свържа с вас.

- Между другото, търгът е след три седмици, във вторник - напомни Беки на инспектора.

- Дотогава ще се постарая да ви съобщя какво съм установил - обеща мъжът.

- Да оставим ли страницата в каталога, или предпочитате да изтеглим сервиза от търга? - поинтересува се Кати.

- А, не, не изтегляйте нищо. Много ви моля, оставете каталога така, както си е. Току-виж някой си познае сервиза и се свърже с нас.

„Някой вече го е познал“, помисли Беки.

- И понеже стана дума - продължи Дийкинс, - ще ви бъда много признателен, ако ми дадете за ден-два копие от снимката в каталога и някой от негативите.

Когато по време на вечеря същия ден Чарли разбра за сервиза, съветът му беше съвсем прост: не го включвай в търга и... повиши Кати.

- Не е толкова лесно да направя първото - отвърна Беки.

- Тази седмица трябва да разпратим каталога. Как ще обясним на госпожа Досън, че сме махнали сервиза, завещан и от нейната мила майчица?

- Мен ако питаш, няма никаква мила майчица. А не си включила сервиза в търга, защото си имала всички основания да смяташ, че е откраднат.

- Направим ли го, нищо чудно да ни съдят за неспазване на договора - възрази жена му. - Ами ако се окаже, че госпожа Досън е напълно невинна? Ако тръгне да ни съди, няма да можем да се оправдаем с нищо.

- Ако тази Досън наистина е невинна, както смяташ, защо госпожа Трентам проявява такъв интерес към сервиза и за чай? Не знам защо, но ми се струва, че тя вече си има сервиз.

Беки прихна.

- О, има, и още как. Знам, защото дори съм го виждала, макар че така и не си получих обещаната чаша чай.

След три дни инспектор Дийкинс се обади по телефона на Беки, за да и съобщи, че в нотингамската полиция не разполагат със сведения в техния район да е откраднато нещо, което да отговаря на описанието на сервиза за чай, и че за пръв път от него са чули името на госпожа Досън. Ето защо той бил разпратил запитване до всички полицейски участъци в страната.

- Но - добави Дийкинс - полицаите в провинцията не са особено отзивчиви, когато трябва да предоставят сведения на колегите си в столицата.

Докато затваряше, Беки реши въпреки опасенията на Чарли да даде зелена светлина и да разпратят каталога, който замина още същия ден заедно с поканите за отбрани гости.

Двама журналисти бяха поръчали билети за търга. Понеже вече беше патила, Беки ги провери колкото да научи, че и двамата работят за национални всекидневници и многократно са отразявали търговете в галерия „Тръмпър“.

Саймън Матюс беше на мнение, че Беки взима случката твърде присърце, докато Кати бе по-склонна да се съгласи със сър Чарлс, че е по-разумно да не включват в търга сервиза за чай, докато Дийкинс не потвърди, че той не е краден.

- Ако изтегляме всеки експонат, към който този тип проявява интерес, нищо чудно в скоро време да се наложи да пуснем кепенците и да се отдадем на звездобройство - подметна Саймън.

В понеделника преди търга инспектор Дийкинс се обади и настоя да се види незабавно с Беки. След половин час вече беше в галерията, отново заедно със сержанта. Този път единственото, което извади от чантата, беше брой на излизащия в Абърдийн „Ивнинг Експрес“ от петнайсети октомври 1949 година.

Помоли да му покажат повторно сервиза за чай от времето на крал Джордж. Беки кимна и полицаят сравни старателно всяка вещ със снимката на една от вътрешните страници на вестника.