Unknown

Беки понечи да разпита заместника си, но още щом влязоха в галерията, бе наобиколена от доста от подчинените си, дошли при нея по един или друг въпрос.

След като поговори с тях, тя прати една от продавачките да потърси Кати.

- В момента я няма, лейди Тръмпър - отвърна момичето. - Преди около час я видях да излиза.

- А знаеш ли къде е отишла?

- Съжалявам, но нямам представа.

- В такъв случай, веднага щом се върне, я помоли да дойде при мен в кабинета. През това време ми прати коректурите за каталога за сребърните предмети.

Докато вървеше към стаята си, и се наложи да спре още няколко пъти, за да обсъди един или друг проблем, възникнал в нейно отсъствие, така че, когато седна зад писалището, коректурите за каталога вече я чакаха. Беки запрелиства бавно страниците, като сравняваше всеки експонат със снимката и после проверяваше подробното описание. Тъкмо изучаваше фотографията на съдинката за горчица от времето на крал Джордж, за която преди години Чарли се бе изръсил доста в „Кристи“, когато на вратата се почука и в кабинета надзърна младо момиче.

- Търсили сте ме.

- Да. Влизай, Кати.

Беки вдигна очи към високото стройно момиче с буйна къдрава руса коса и лице, по което още личаха лунички. Ласкаеше се при мисълта, че навремето и тя е имала изваяното телце на Кати, но огледалото в банята доста жестоко и напомняше, че наближава шеметно петдесетия си рожден ден.

- Исках само да прегледам последните коректури на каталога на търга със сребърни предмети, преди да ги пратите в печатницата.

- Извинявайте, че не бях тук, когато сте се върнали от заседанието на управителния съвет - рече Кати. - Изникна нещо, което ме притесни. Може и да драматизирам, но ми се струва, че трябва да знаете.

Беки си свали очилата, сложи ги върху писалището и погледна съсредоточено момичето.

- Слушам.

- Помните ли онзи мъж, който на търга за италиански картини скочи от мястото си и предизвика цялата шумотевица около Бронзино?

- Оставаше да не го помня!

- Днес сутринта отново беше в галерията.

- Сигурна ли си?

- Повече от сигурна. Набит, с прошарена коса, кафеникави от тютюна мустаци и бледо лице. Толкова е нагъл, че отново бе облечен в същото ужасно туидено сако с жълтата вратовръзка.

- Какво иска пък сега?

- И аз не знам, макар че не го изпусках от очи. Не разговаря с никого от галерията, но прояви подчертан интерес към някои от експонатите, включени в търга със сребърни предмети, особено към номер деветнайсет.

Беки си сложи отново очилата и бързо отгърна страниците на каталога, докато стигна до въпросния експонат: „Сребърен сервиз за чай от времето на крал Джордж, състоящ се от четири части - чайник, захарница, цедка и щипци за захар, всички с отпечатана върху тях проба с малка котва“. Тя погледна и буквите „АХ“ отстрани в полето.

- Предварително определена цена седемдесет лири стерлинги. Един от най-хубавите сервизи.

- Непознатият явно е съгласен с вас - отвърна Кати, - дълго оглежда всеки предмет, през цялото време си водеше записки, после си тръгна. Дори свери чайника със снимка, която носеше.

- Нашата ли?

- Не, очевидно друга.

Беки отново погледна илюстрацията в каталога,

- Не бях тук, когато сте се върнали от заседанието, защото след като мъжът си тръгна от галерията, реших да го проследя.

- Проявила си съобразителност - похвали я шефката и и се усмихна. - И къде изчезна нашият тайнствен непознат?

- Отиде на Честър Скуеър - отвърна по-младата жена. - Голяма къща по средата отдясно. Мъжът пусна в пощенската кутия някакъв пакет, но не влезе в къщата.

- На номер деветнайсет ли?

- Точно така - изненада се Кати. - Знаете ли къщата?

- Само отвън - рече Беки, без да дава повече обяснения.

- Мога ли да помогна с още нещо?

- Да, можеш. Като начало помниш ли нещо за клиента, донесъл сервиза?

- О, да - потвърди Кати, - понеже ме повикаха аз да обслужа жената. - Тя помълча, помълча и добави: - Не се сещам за името, но беше възрастна и... точно така, доста изтънчена, така бих я описала. - Кати се поколеба и продължи: - Доколкото си спомням, обясни, че е дошла чак от Но- тингам. Сподели, че сервизът е наследство от майка и. Не и се искало да го продава, но била „притисната от обстоятелствата“. Точно така се изрази.

- А какво бе мнението на господин Фелоус, когато му показа сервиза?

- Един от най-прекрасните образци от онова време, обявявани някога на търг - всичките му части са почти в отлично състояние. Както виждате и от предварителната оценка, Питър е убеден, че сервизът ще получи добра цена.

- В такъв случай е най-разумно още сега да се обадим в полицията - отсече Беки. - Само това оставаше нашият тайнствен мъж пак да се изтъпани пред всички на самия търг и да обяви, че и този сервиз е откраднат.

Тя вдигна слушалката на апарата върху писалището и помоли да я свържат със Скотланд Ярд. Подир малко се обади някой си инспектор Дийкинс от отдел „Углавно следствие“ и след като изслуша подробностите за случилото се сутринта, се съгласи още същия следобед да дойде в галерията.